Р. Гълъбинов за европейския семестър: Впечатлението е, че България не се движи с желаната от ЕК скорост

„Като че ли за малко бяхме излезли от групата страни с макроикономически дисбаланси през миналата година, когато беше прегледът, но пак се оказваме там. Общото впечатление е, че България не се движи с желаната скорост, с която очаква ЕК“. Това каза за БНР икономистът Румен Гълъбинов по повод представения от ЕК преглед на икономическите политики на страните членки на ЕС, известен като „европейски семестър“ и допълни:

„Посочват се две банки, които трябва да се дооправят - стара слабост, която си я знаем от години. Обръщат ли внимание на демографията – нещо, което също си го знаем. Обръща внимание на пазара на труда, на липсата на квалифицирани кадри. В тази връзка в анализ на МВФ се казва, че до 2025 година се очаква трудово активното население в България да намалее с 12%. Това е съществено намаление. Трябва да сме готови“. За предаването „12+3“ по „Хоризонт“ експертът каза:

„Оплакваме се от недостатъчно инвестиции и инвеститори. За миналата година, дори с ревизираните данни, които ще излязат, преките инвестиции в България няма да превишат 1,5 млрд. евро 2-3% от БВП за 2018-а, което е много далече от целта – 10-15%. Ако има интерес за такива инвестиции, едно от първите неща, от които се интересува всеки инвеститор, е какви хора ще може да наеме в България – квалифицирани, на какви заплати, дали може да разчита на дългосрочен такъв пазар“.

„Сравнително ниската цена на труда привлича инвеститорите, но „срещу нея стои една непрекъснато намаляваща група от хора, които могат да отговорят на критериите, които се задават за съответните длъжности, за да се намерят такива квалифицирани хора“. Когато се плаща малко, не може да се очаква, че продукцията, която се произвежда, е с висока добавена стойност“, допълни той:

„Да, имаме и добри попадения, които са във високотехнологичния сектор, но те сравнително все още набират скорост и не са основната част от носещата конструкция на Българската икономика“.

„Днес се навършват точно 4 години от февруари 2015 година, когато беше официално ратифициран договорът България да издаде 8 милиарда евро облигации на Международния пазар, за да преодолее проблемите в банковата си система към онзи момент“, припомни икономистът. Поети са били и ангажименти за реформи:

„Към днешна дата виждаме, че имаме малко от това, което е направено - започнато в образованието, в частта за дуалното образование, но образованието, както и демографията като цяло са силно инерционни - там се проявява ефектът след дълго време и няма да можем усетим ефект в тази или следващата година“.

„Раждаемостта у нас вече не е на последно място в Европа, но сме първенци по смъртност, а проблемът идва от лошата здравна грижа“, допълни той.  Има обаче и положителни явления, констатирани в изследването. Отличени са например постиженията в банковия сектор:

„Имаме и положително развитие в данъчната събираемост. Въпросът е да прецизираме добре, че данъчната събираемост трябва да се подобрява не само спрямо дребните данъкоплатци, защото това наблюдаваме напоследък, а да се подобри съществено и при големите данъкоплатци, защото големите данъчни злоупотреби обикновено се правят от големите данъкоплатци. Подобряваме и някои от показателите си, свързани с производителност, но далеч не толкова ускорено, колкото трябва“.

Има условия за приближаваща глобална рецесия, предупреди икономистът и препоръча:

„Трябва да имаме предвид да снижаваме непрекъснато равнището, съотношението на брутния ни външен дълг към БВП. Това съотношение все още е над 60%. Това, което се говори непрекъснато, че имаме под 30%, е на частта „държавно управление“ къмто БВП, а не на общия брутен външен дълг, който е над 33 милиарда евро. Би следвало за развиваща се икономика като нас да не е над 60% къмто брутния вътрешен продукт, а под 50%. Тук имаме какво да оптимизираме с оглед на по-спокойното посрещане на рефинансиране и изплащане на този дълг във времето“.