Той се жени за най-красивата мома в своето село, турците посягат на нея и той реже главите на двама от тях, бяга в Цариград, там заради това, че е кадърен, успява да завърши курсове за машинист, но качва Васил Левски в локомотива, някой го предава и той бяга и заминава за Ловеч, където става опълченец в 3-та дружина, в 3-та рота, която е носител на Самарското знаме“, разказа още той какво е подтиквало опълченците към участие в дружините, разказа още той.
През последните години с почти будителска страст Пейков търси в архиви, библиотеки, антиквариати снимки на опълченци, които издадава в албума “Епопея на българските опълченци“
“С голям труд, с обикаляне на цялата страна и с помощта на приятели като Димитър Манов, успях да събера 500 снимки, от които подбрах 270, които с художника-дизайнер Христо Велезов и с Емил Трайков, който коригира всичко в печатницата и талантливата художничка Мартина Цветанова успяхме да оцветим, за да погледнем очите им такива каквито предполагаме, че са били и да влезем в душите им, да разберем какво са мислели и как са имали смелост да го направят“ обясни той в интервю за предаването “Неделя 150“.
“Може би е по-лесно на един пенсионер с един скромен екип да свърши тази работа, която е работа на големите институции, министерства с милионни бюджети, с огромен персонал, защото е по-мобилен. Не всичко са парите на този свят, на тях явно им липсват идеите, но аз мога да им услужа с някои идеи“, коментира още Пейков в интервю за предаването “Неделя 150“.
Според проф. Петър Стоянович разходът на Министерство на културата от няколко хиляди евро за връщането на потрета на Александър Батемберг в България е “пренебрежимо малък“.
“Разбира се, подобен разход е смешно да бъде обсъждан. Той е пренебрежимо малък. Ако го кажем с разговорния език на улицата, той струва 6 кв.м от някоя от централните плочки на софийските улици. Хубаво, че подобно нещо се върна. Държавата можеше да направи много повече, а можеше и това да не направи.“, коментира в интервю за предаването “Неделя 150“ проф. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания на БАН.
“Друг е въпросът дали българската държава има национална политика да опазва своята памет? Разбира се такава няма“, допълни още той.
И коментира още въпроса за липсата на признание от младата българска държава към опълченците приживе, изразено и в неудовлетворени “прошения за пенсии“.
“Не знам дали трябва да генерализираме това отношение като отношение на държавата към определена прослойка от българските поборници“, каза той.
“По-голямата част от тези прошения (за пенсии) са били удовлетворени, има си законодателство, свързано с това нещо, естествено като при всеки закон и нормативен акт, някъде нещата се пропукват поради недоглеждане, други поради лични страсти. Това го има навсякъде, защо по онова време да бъде изключено?“, обясни професорът.
Румен Манов, който е дарител в почти всички музеи в страната, иска да “споделя нещата, които среща по пътя си с повече хора“. От рутината, която имам, преценявам на момента, дали нещата, които срещам имат своята историчност, своята забравена държавност и тъй като живеем във време на безвремие, опитвам се със собствени мускули да запушвам тук-там дупките, които срещам по пътя си и да запазвам нещата за хората след нас, каза още той в интервю за предаването „Неделя 150“.
Защото другата лоша черта, която имаме, освен че не сме екипни играчи, като че ли много малко се отделя за култура, не е приоритет културата. Да хубаво е да имаме пътища, но няма да учудим света със стъкло, метал и желязо. Ще ги зарадваме, ще ги възхитим с нашата природа, с нашия фолклор, с нашата бойна слава, с нашата история, с нашите обичаи – неща, които не са съвсем приоритет и това е една част от моята дейност“, разказа Манов.
Целите интервюта може да чуете в звуковия файл.
Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..