Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Осем години от началото на бунтовете в Сирия - боевете продължават

Снимка: БГНЕС

По-малко от 3,5 милиона евро ще отдели България в помощ на сирийските бежанци в Турция и самата Сирия. Сумата е прашинка от това, което Европейският съюз и десетки други държави и организации обещаха тази седмица.

Донорската конференция в Брюксел бе свикана в навечерието на годишнината от началото на размириците, които разтърсиха Сирия, Близкия изток и Европа с вълни от терор и бягащи от него хора.

Осем години от началото на бунтовете срещу Башар Асад се навършиха вчера. През тези 8 години Евросъюзът похарчи 17 милиарда евро, за да смекчи жестокото отражение на войната върху обикновените сирийци. В сряда европейците обещаха още 2 милиарда, а останалите донори - над 4 милиарда евро.

Тези суми вече не са никак малки, но и те са прашинка в сравнение с материалните щети от Сирийската война. Ако вярваме на Международния валутен фонд, те възлизат на повече от 350 милиарда евро. За компенсиране на тези щети в Брюксел не стана дума. 

Кога и как международната общност ще се заеме с възстановяването на Сирия и репатрирането на бежанците - тези въпроси отново останаха без отговор. Но като че ли стана ясно нещо друго - европейците финансират хуманитарната помощ повече заради себе си, отколкото заради сирийците. 

"Не искаме този конфликт да бъде забравен. Не искаме сирийският народ да бъде забравен в момент, когато изглежда, че международната общност е загубила интерес. Събираме се толкова много представители от целия свят, за да кажем, че трябва да продължим усилията за политическо решаване на конфликта в Сирия", обясни върховният представител на Евросъюза Федерика Могерини в края на тридневните консултации на донорите в Брюксел. 

Боевете продължиха и тази седмица в различни краища на Сирия. Но информацията за тях не можа да си пробие път през потока от новини за авиокатастрофата в Етиопия и пропадането на акциите на "Боинг", вота на британския парламент за отлагане на Брекзит и терористичното нападение в Крайстчърч. И това е напълно разбираемо, защото за осем години бомбардировките и самоубийствените атентати се превърнаха в нещо обичайно за Сирия.

През март 2011 година, когато започнаха демонстрациите срещу Асад, едва ли някой предполагаше, че страната и народът й ще стигнат до това положение. Но бруталният опит на силите за сигурност да изолират и задушат в зародиш вълненията в южния град Дараа се провали. Бунтът се разпростря на север, запад и изток. Колкото по-жестоки бяха действията на армията и тайната полиция, толкова по-шумни бяха демонстрациите на непокорство и солидарност. 

"Идлиб, ще бъдем с теб до смърт! Хомс, ще бъдем с теб до смърт!" - скандираха хората в Дараа през ноември. Към този момент - за 8 месеца - броят на загиналите вече бе надвишил 3 хиляди. Три пъти повече бяха затворени, но все повече и повече се хващаха за оръжието. 

Международната общност се намеси, за да спре кръвопролитието, но го направи твърде мудно. Едва през февруари 2012-та - с близо цяла година закъснение - ООН излъчи специален пратеник за Сирия. Това бе бившият генерален секретар и Нобелов лауреат Кофи Анан. Анан състави план от 6 стъпки за умиротворяване на Сирия, но още първата стъпка - прекратяването на огъня - се оказа непосилна за сирийците. Още същото лято, когато броят на загиналите надвиши 20 хиляди, Анан вдигна ръце:

"Във време, когато се нуждаем - когато сирийският народ отчаяно се нуждае - от дела, в Съвета за сигурност продължават да се сипят взаимни обвинения и обиди. … Без сериозен, целенасочен и общ международен натиск, включително от страните в региона, за мен е невъзможно да накарам правителството на Сирия и опозицията да преговарят".

Анан прозря една от главните причини за провала, който продължи да преследва дипломатите през следващите години: стремежът на глобалните и регионалните сили да извлекат изгода от сирийската война като подкрепят враждуващите фракции. Ганайският дипломат се оказа прав и за друго: ако силите не заработят заедно за мир в Сирия, войната ще се разпростре и "прелее".

Първо, в борбата си за влияние големите регионални съперници Иран и Саудитска Арабия превърнаха страната в бойно поле на милиции от шиити и сунити. По-умерените бунтовници отстъпиха място на далеч по-свирепите и ефективни фундаменталисти. Най-безогледни и най-способни се оказаха екстремистите от така наречената "Ислямска държава", наричани от враговете си "Даеш". През 2014 те завзеха цяла Източна Сирия и "преляха" в съседен Ирак, достигайки Мосул и подстъпите на Багдад. Цели общности като язидите, "неверници" в очите на джихадистите, бяха подложени на геноцид. "Даеш" постигна нещо немислимо - превръщайки поне за кратко САЩ и Иран във фактически съюзници. Сраженията за ликвидиране на техния Халифат донесоха още беди за обикновените хора. Към края на 2017 година многолюдните градове Мосул и Ракка, превърнати в основни бази на "Даеш", бяха сравнени със земята.

Халифатът още не се бе сринал, но режимът и бунтовниците в Сирия упорито отказваха да се срещнат очи в очи. След осем безплодни опита да ги събере наследникът на Кофи Анан - Стефан де Мистура, трябваше също като Анан да вдигне ръце:

"Голяма възможност бе пропусната. Златна възможност в края на тази година, когато имаме ясни признаци, че военните операции вървят към приключване. Територията на Даеш е свита почти до нулата. В същото време всеки знае, всеки е съгласен, че без политически процес урокът от Мосул ще остане ненаучен. Рискуваме, след като спечелим войната срещу Даеш, да не успеем да спечелим мира".

Де Мистура остана специален пратеник на ООН до октомври миналата година. Той посвети последните месеци от мандата си на идеята за Конституционен комитет, който да положи нови, по-демократични и по-здрави политически основи на Сирия. Но и тази задача остана неизпълнена. С нея се зае новият специален пратеник Гейр Педерсен.

Предизвикателството пред него е може би още по-голямо. Днес политическата карта на Сирия представлява пъзел, който едва ли някога ще бъде нареден. На хартия Асад контролира 2/3 от страната, но на терен той е принуден да дели властта със съюзниците, които му помогнаха да се задържи в Дамаск. "Хизбула" и други про-ирански милиции се държат на Ефрат и край Голан - срещу Израел. В противовес на Иран американците поддържат своя база на изток, в Танф. Базите на руснаците са край Латакия, на северозапад. Северните покрайнини образуват турския "щит на Ефрат" против кюрдските сепаратисти. Самите кюрди държат земите източно от голямата река. Там е и последният анклав на "Ислямска държава". 

Друга джихадистка групировка - "Хаят Тахрир аш Шам", която господства на Северозапад, в Идлиб, завършва сирийския пъзел. 

Европа се старае да помогне на Педерсен да подреди парчетата по два начина - от една страна, като поддържа петролното ембарго срещу Сирия и запора върху активите на Сирийската централна банка и бизнеса, свързан с Асад; и, от друга страна, като отказва да участва във възстановяването на страната. Или, както заместник-министърът на външните работи на Германия Нилс Анен обясни тази седмица в Брюксел: 

"Като европейци ние имаме ясна позиция, а тя е: нуждаем се от политически процес, който да е нещо повече от една политическа декларация. Има договорености на равнище ООН, които не се изпълняват от режима. Ето защо днес говорим (само) за хуманитарния проблем. Нямаме основания да говорим за възстановяването. Това е посланието ни към президента Асад и неговия режим."

Позицията е повече от ясна. Не е ясно само как тя ще даде позитивен резултат. Защото Асад отдавна вече не е факторът, от който зависи политическият процес в Сирия. Тук са безнадеждно преплетени няколко противоборства - на Иран срещу Саудитска Арабия, на Иран срещу Израел и американците, на американците срещу руснаците и на Турция срещу кюрдските сепаратисти.

Докато тези противоречия не бъдат разплетени, ситуацията в страната ще остане безнадеждна. Днес едва 17 на сто от сирийците живеят над прага на бедността. Близо 12 милиона се нуждаят от хуманитарна помощ. Половината от тези хора попадат в категорията "вътрешно разселени", т.е., остават в родината си, но са прокудени от домовете си. Милиони остават в съседните на Сирия държави.

На този фон тонът на еврокомисаря за хуманитарната помощ Христос Стилианидис тази седмица бе неуместно приповдигнат:

"Горд съм да обявя, че делегациите тук днес дадоха колективно обещание за ... близо … 5 милиарда … а-а, 7 милиарда. Прощавайте, прощавайте, 7 милиарда. Прощавайте, трябваха ми очилата. 7 милиарда щатски долара!".

Част от тези пари ще платим ние - българските данъкоплатци, като солидарни граждани на Евросъюза. Вицепремиерът Екатерина Захариева посочи, тези разходи са необходими най-вече заради самите нас:

"Трябва да имаме на първо място предвид, че всъщност това са пари за нашата сигурност. Т.е., ние не даваме пари само за едно човешко страдание, но даваме пари за нашата сигурност."

Както изглежда, европейските политици са осъзнали отдавна, че политическият диалог в Сирия е обречена кауза. Сега трябва и ние да си го признаем и да се задоволим с това да поддържаме "санитарния кордон" на съседните държави, които приютяват огромната част от бежанците. И да се постараем тези държави - Турция, Йордания, Ливан - да не се превърнат в нови огнища на нестабилност.

Коментарът на Добрин Йотов може да чуете в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Заловиха 40 кг кокаин в София

40 килограма кокаин са открити в автомобил на мъж от София при проверка на полицията. Мъжът е бил спрян за проверка, като е признал пред униформените, че носи близо 40 килограма от наркотика в автомобила. Десет килограма от кокаина са с чистота 75 процента, научи „Хоризонт“ от свои източници в МВР. Останалото количество е с чистота 65..

обновено на 26.05.20 в 14:00
Електронно микроскопско изображение на частиците (вириони) на коронавируса, причинител на Covid-19 на фона на инфектирана клетка.

Експерти съветват да се внимава при лечение на Covid-19 с хидроксихорохин

Трябва много точно да се прецени дали и кога да започне прилагането на лечението на пациенти с Covid-19 с хидроксихорохин, като се има предвид тежестта на заболяването. Това каза пред „Хоризонт“ проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация по повод информацията, че Световната здравна организация временно спира..

публикувано на 26.05.20 в 13:56

Проф. Даниела Бобева: Данъчни промени в условията на криза не се правят

„ Данъчни промени в условията на криза не се правят . Има много други странични фактори, които редуцират ефекта от такива промени“. Това коментира пред БНР проф. Даниела Бобева, икономист, финансист, бивш икономически вицепремиер, преподавател, по повод намаляването на ДДС за барове, дискотеки и ресторанти. Според нея намаляването на..

публикувано на 26.05.20 в 13:36
И тютюнопроизводителите могат да заявяват по електронен път трудови договори за наемане трайно безработни за сезонна работа.

И договорите до 120 дни за прибиране на реколтата вече се предоставят онлайн

От днес земеделските стопани и тютюнопроизводителите могат да заявяват по електронен път и трудови договори за наемане до 120 дни на трайно безработни за сезонна селскостопанска работа. Това е третият вид трудов договор, създаден специално за осигуряване на работна ръка за прибиране на реколтата в селското стопанство. Новата възможност се..

публикувано на 26.05.20 в 13:15
Доц. Атанас Мангъров

Доц. Мангъров: Отварянето на детските градини е правилна стъпка

„Трябва малко по малко да минаваме към нормален ритъм на живот и това с отварянето на детските градини е една съвсем правилна стъпка“, каза пред БНР доц. Атанас Мангъров, началник на детското отделение в Инфекциозната болница в София. „Децата са тези, които са най-малко застрашени от тази инфекция“, каза той в предаването „12+3“ на..

публикувано на 26.05.20 в 13:11

БСП ще спасява Северозапада чрез специален държавен фонд

„Това е наша последователна политика във времето. Говорим за нещо реално, което до края на парламентарната сесия ще бъде внесено в Народното събрание. Това е специален закон, който създава инструментариума за финансиране на тези региони“. Това обясни пред БНР Филип Попов, депутат от левицата от област Видин. БСП предлага законопроект за..

публикувано на 26.05.20 в 13:08
На 24 май по лозунга „Да отворим залите за изкуство“ собственици на танцови зали излязоха на протест пред Министерския съвет.

Танцови зали, театри и опери вече могат да работят и на закрито

Танцовите зали и театрите и оперите вече могат да работят и на закрито. Това стана ясно след среща на представители на танцовите съюзи и на Съюза на артистите с министърът на здравеопазването Кирил Ананиев и на културата Боил Банов. В танцовите зали могат да се събират не повече от 20 души на разстояние 4 м един от друг, а театралните салони..

обновено на 26.05.20 в 13:00