Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Полският професор представи в България лекцията си "Европа според Аушвиц"

Марек Милър: Винаги ще стои въпросът могла ли е Европа да спаси евреите

Някои народи работят върху себе си и осъзнават грешките си по-бързо, други - по-бавно

Професор Марек Милер изнесе лекции пред студенти в София и Велико Търново
Снимка: Ани Петрова

Полякът професор Марек Милър е журналист и социолог. Основател е на Лаборатория за репортаж, създател на метода на полифоничен документален роман. При престоя си в България той представи лекцията „Европа според Аушвиц“ пред студенти от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Със студенти от Факултета по журналистика СУ "Свети Климент Охридски" Марек Милър говори на тема "За репортажа след Капушчински".

"Този наш полифоничен роман всъщност възникна от това, че в Аушвиц са депозирани повече от 3 хиляди свидетелства на затворници от Освиенцим. 3 500 свидетелства на затворници от Освиенцим. Това са два огромни шкафа пълни с пъпки с такива свидетелства на оцелели затворници. Сега разбира се има електронна система, но когато започнах работа над проекта точно така изглеждаше- два огромни шкафа. И когато видях всичко това бях убеден, че тези факти, всичко това е многократно описано, но един от директорите на музея в Освиенцим ми каза, че това всъщност не е така. Отделни изследователи са идвали, проучвали са отделни факти, но като цялост това не е изследвано и как би могло да се направи пълно описание на толкова много свидетелства", обясни в предаването "Хоризонт до обед" Марек Милър.

След като се запознал с няколко от папките той разбрал, че това е добра основа за книга. "Европа е тази, която е създала Аушвиц. И има един огромен въпрос, който може да си поставим - дали това е бил еднократен, случаен акт или европейската култура е създала, станала е причина да се появи Аушвиц."

Винаги пред нас стои въпроса дали цяла Европа е могла да направи нещо повече, за да спаси евреите, допълни Марек Милър.

"Френските държавни железници са били тези, които са товарили евреите, френските евреи и са ги изпращали в Аушвиц. Унгарците също изпращат своите унгарски граждани евреи в Аушвиц. Наистина българите пък не са изпратили своите евреи в Аушвиц нито един свой гражданин не са изпратили, но от Македония и Гърция са били изпращани евреи в Треблинки."

Милър очерта предизвикателствата пред журналистиката и репортерите във времето на фалшивите новини.

"Аз смятам, че по същия начин, по който отделния човек, личността трябва да работи върху себе си, така и народите и обществата трябва да работят върху себе си. Има народи, които работят бързо над себе си, разбират собствените си грешки и грехове и народи, които работят по-бавничко."

"Постмодернизмът казва, че няма истина, че до истината не може да се достигне, или че не е само една истината, но аз смятам, че това не е така. Като католик смятам, че има истина и до нея може да се достигне", посочи още проф. Милър.

Марек Милър коментира, че православието и католицизмът са близки като религиозни принципи.

"Дори мисля, че например и с мюсюлманите можем много добре да се разберем, ако те са вярващи хора. В принципните неща можем да постигнем някакво съгласие и смятам, че може да се стигне до някакво единство и до някакво разбирателство на основа на това, че всички имаме съвест. Няма да ни обедини вярата или нещо друго, а това, че всички имаме съвест. Върху това можем да стъпим", смята Марек Милър.

Милър е автор на книгите „Репортерите - начин на живот", „Аристокрация“, „Европа според Аушвиц“, „Папа и генерал“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер”.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50
Владимир Карамазов

Владимир Карамазов: Фотографията дава възможност да разказваш

Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..

публикувано на 12.07.24 в 19:26