Ренесансът на графена

Български учени работят по по-икономичен метод за създаването на графен. Това се случва в рамките на финансирана от ЕС програма. През 2010 г. Константин Новоселов и Андре Гейм получиха Нобелова награда за физика за откриването на новия материал. Технологията има приложение от медицината през пречистването на водата до сателитите и електрическите коли. 

Той е навсякъде около нас, а хората от векове ползват неговите свойства, макар и под друга форма. Графенът, разновидност на графита, изживява своя ренесанс.

„Ние работим при атмосферно налягане. Целта е израстване на такива вертикални наноструктури върху метални повърхности. Тези уникални наноструктури дават възможност за много приложения, за сензори, за новите електромобили, които очакват решаването на проблема с намаляване на тяхното тегло и много бързото им зареждане. Затова е този голям интерес към тези материали. Друга задача, която се изпълнява в България, е характеризирането на графена и графеновите структури – той трябва да определи доколко е чист графенът, дали е подредена структурата, колко слоя има вътре“. Това обясни за БНР доцент доктор Живко Кисьовски.

„Тъй като минаха 15 години, фокусът е отместен от изучаването на графена към масовите приложения“, казва проф. Елена Татарова, която е координатор на проекта ПЕГАСУС. Струващият близо 4 милиона евро проект е с база в Португалия. Той привлича учени от България, Франция, Словения, Германия, а тяхната цел е да открият нов, евтин и лесен начин за производството на графен. Тя подчертава, че материалът дава шанс за доста популярни приложения:

„Използването на този тип въглеродни квантови точки може да доведе до голям пробив в лекуването на рак например“.

Доцент доктор Живко Кисьовски от българския екип обяснява обаче, че подобни проекти дават възможност за достъп на българската наука до най-новите тенденции в световен мащаб, а са и шанс да провокират любопитството на българския бизнес.