В сградата, където преди 140 години е приет първият ни основен закон, пред конституционните съдии приветствия ще отправят президентът Румен Радев и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Доклад за 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция ще представи конституционният съдия Атанас Семов. Гост на заседанието ще бъде Джани Букикио, председател на Венецианската комисия към Съвета на Европа. По-рано през деня Букикио ще бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет“.
Честванията днес включват и научна конференция, а историкът проф. Милко Палангурски ще представи монографията си „Бащите на Търновската конституция“.
В музей „Възраждане и Учредително събрание“ председателят на парламента Цвета Караянчева ще открие изложбата „Учредителите. Търново и българската държавност“. В нея, освен лични вещи на първите ни законотворци, посетителите ще могат да видят оригинала на Търновската конституция и архиерейската корона на Видинския митрополит и български екзарх Антим I, който е бил председател на Учредителното събрание.
Президентът Румен Радев тази вечер да връчи почетен знак на читалище „Надежда“ по случай 150-ата годишнина на културната институция.
Утре в залата на Учредителното събрание е тържественото заседание на 44-то Народно събрание.
Денят на Търновската конституция да бъде обявен за официален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни. Около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици и сформираха инициативен комитет.
Историкът проф. Милко Палангурски е сред най-добрите изследователи на Търновската конституция. „Конституцията е обществен договор, в който всеки от нас има своето място“, коментира проф. Палангурски и поясни, че не е толкова важно 16 април да стане официален празник, а да се превърне в празник на преобразяването на българина в модерен човек:
„Това нещо, ако българинът не го проумее, че от средновековно мислещ човек е станал гражданин именно с конституционното устройство преди 140 години, той никога няма да бъда гражданин и на Европа, и на света. Ще си остане един провинциален, дълбоко консервиран, немислещ човек, който няма нищо общо с гражданите. Гражданинът има права, има и задължения, той е активен, участва в развитието на общността. Ако след 140 години продължаваме да си задаваме въпроса „Ние граждани ли сме?“ - или сме изпреварили историята, или сме минали регресивно назад към античността“.
Приемането на Търновската конституция отваря не нова страница, а цял нов том в българската история, коментира историкът проф. Пламен Павлов:
„Най-важното е, че държавата възкръсва, а вече конституцията е нейното учредяване в правния смисъл на думата и от гледна точка и на ценностната система на модерните хора в XIX век и в XXI век в не по-малка степен. В много държавни денят на конституцията е национален празник. Ние предлагаме да бъде официален празник, тъй като това е един акт, който има магистрални последици, включително и до наше време“.
Разделението на властите е една от важните промени, които въвежда Търновската конституция, и които са важни и днес, посочи юристът Венцислав Спирдонов, председател на Великотърновския общински съвет:
„Разбирам от днешна гледна точка колко важна и модерна е била тази конституция, колко е важно разделението на властите. Ако се вникне много добре в това разделение на властите, ще видим, че всяко добро управление се основава на разделението на властите и на правата на гражданите, които се дават с тази конституция. На всички млади хора бих пожелал да се борят за правата си“.
Именно гражданските права правят Търновската конституция, приета преди 140 години, модерна, колкото е и сегашният ни основен закон, коментира историкът проф. Милко Палангурски:
„Ако погледнете правата, свободите и задълженията на гражданите, описани в Търновската конституция и в сегашната, то няма разлика. Разликата е само в граматиката, конструкцията и броя на членовете. Иначе всички ония основни принципи, които са провъзгласени от Великата харта за правата на човека от Френската революция и Американската конституция преди 200 години, ги има.
Ние сме взели онова, което съществува в най-добрия му вид преди 140 години. Загубихме го през 30-е и 40-е години на миналия век, възстановихме го в края на 80-е на миналия век. Не мисля, че нямаме правото да се наричаме граждани на света. Това, че не го чувстваме, си е вече наш проблем“.
През 1879 година, когато в Търново се е провело Учредителното събрание и е приета Търновската конституция, целият град е бил обзет от патриотичен дух. Заседанията са били съпътствани от редица прояви като концерти, а депутатите са гледали първото модно ревю, разказва директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов. Препратки към съвременния парламентаризъм от онова забележително време могат да се намерят в изобилие, особено за издръжката и дисциплината, разказва Иван Църов:
„Официално в пресата е било публикувано, че 15 франка е била дневната разкладка за прехраната и нощувката на всеки един от тези 231 депутати. Много ми харесва един конкретен момент, той е по-скоро битовизъм, където един от учредителите е написал собственоръчно бележка, прошение до председателя на Учредителното събрание - ако може да го освободи за три деня от заседанията, за да заведе щерка си на дофтур в Русчука“.
Приемането на Търновската конституция е важно за развитието на българската адвокатура, коментира Йордан Цветанов, председателя на Управителен съвет на фондация „Център за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“:
„Извършеното от бащите на българската конституция е важна част, в която са адвокатите. Това е актуално и днес. При приемането на Търновската конституция са съчетани националният интерес и българските традиции с модерните европейски ценности. Достатъчно е да кажа, че в ковчега на дядо Цеко Войвода до християнския кръст, по негово желание, слагат екземпляр от конституцията. Пожелавам на колегите да са отговорни, да са вдъхновени и да работят за утвърждаване на България като правова държава“.
Фактите около Учредителното събрание и приемането на първия ни най-важен закон не са достатъчно осветлени извън рамките на професионалната среда на юристите и историците. „Датата 16 април не е достатъчно популярна на фона на другите значими събития, които се изучават в детайли и са признати от обществото ни“, посочи Георги Чемширов, председател на Административния съд във Велико Търново:
„Когато се приема конституцията, всички гласуват за нея, всички подписват учредителния акт, независимо от това колко са били против определени нейни текстове, определени институти, които се въвеждат в новата българска държава, и от споровете и битките, които са прераствали във физически стълкновения помежду им. Ето това е един пример, който трябва да се знае и да се говори. Една стара японска поговорка казва, че не материалните неща носят щастие, а съзнанието за постигната цел. Това искам да съпътства колегите - съзнанието за постигната цел.“
С решение на Народеното събрание Велико Търново получи статут на историческа и духовна столица на България, какъвто му дават и законотворците преди 140 години по предложение на Драган Цанков, когато в Търново се взема решението София да бъде новата правителствена българска столица, припомни историкът проф. Пламен Павлов: „Всички важни, конституционни, държавни актове в България са извършвани в името на Търновската конституция и народа и то във Велико Търново – не само учредяването на държавата и нейния парламентарен модел става тука, но и признаването на Съединението е извършено тук. Разбира се, обявяването на Независимостта съвсем не случайно е извършено тук. Така че ние сме в дълг пред традицията, която са ни завещали нашите деди“.
Даването на статут за историческа и духовна столица не бива да остава само една почетна титла, а и да вменява някакви функции, посочи проф. Пламен Павлов и поясни, че този статут трябва да има разписани ясни цели - дали ще е по отношение на опазване на историческите и културните паметници, или за вземане на самостоятелни решения, но да бъде определено точно и ясно.
В България съществува хиперцентрализъм, който остава, въпреки 30-годишния демократичен модел. Определяното на Велико Търново за историческа и духовна столица е един от пътищата да се излезе от него, коментира проф. Павлов.
“Утрешната дата е много тържествена. Аз неведнъж съм писал, че приемането на Търновската конституция е естествения празник за България, а не тази малко измислена дата 3-ти март, когато не се е случило нищо, което има връзка със съвременната ни държава, каза пред БНР проф. Ивайло Дичев и допълни:
“Това е моментът, в който се учредява нашата държавност, нашите институции“.
Търновската конституция е изключително прогресивна за времето си. Много по-напредничава е като държавно устройство от това, което съществува по това време в Русия. Заета е от най-напредничави образци, каза още той.
В Габрово психично болен е нападнал безпричинно друг мъж, а по-късно е бил задържан и отведен в психиатрична болница за лечение. Случаят е от миналата седмица. 41-годишен психично болен мъж от Габрово е нападнал безпричинно друг мъж, на 34 години, с удари по лицето. Полицията потвърди за инцидента от миналата седмица и уточни, че мъжът, проявил..
Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази задоволство от разговорите вчера с президентите на Русия и Украйна. В своята социална платформа "Трут Соушъл" Тръмп написа, че има добра възможност да се сложи край на войната. Коментарът му идва в момент, когато американският министър на отбраната Пийт Хегсет настоя, че опитът на Тръмп да договори мирна..
Пациенти са връзвани в психиатриите у нас без ясни правила, става ясно от доклад на Националния превантивен механизъм. Това е специализирана дирекция към Институцията на омбудсмана за правата на човека в затворите, арестите, държавните психиатрични болници, центровете за настаняване на бежанци. В документа се посочва, че има системни проблеми в местата..
Трима младежи нападнаха и набиха млад мъж близо до НДК. За инцидента е бил подаден сигнал в полицията. Пристигналите на място патрули на СДВР са задържали нападателите. Те са на 17, 19 и 21 години, криминално проявени са. Битият мъж е прегледан от екип на Спешна помощ. Няма данни да е със сериозни наранявания. От полицията не потвърдиха появилата се..
Картелно споразумение стои зад високите цени на основните хранителни продукти. Така коментираха някои бургазлии причината да се стигне до бойкот на големите търговски вериги. Днес обаче повечето хора подкрепиха протеста само символично, защото магазините в Бургас отново бяха пълни. Нищо необичайно не се случи днес в Бургас, въпреки призивите за..
В Берлин днес се открива 75-ото издание на международния филмов фестивал "Берлинале". В конкурсната програма участват 19 филма, които ще се съревновават за „Златна мечка“ и "Сребърна мечка": Тази година на "Берлинале" ще бъдат представени филми от 26 държави, а 17 от тях са със световни премиери. България няма участие във фестивалната..
Десетки представители на туристическия и ресторантьорския бизнес в страната се събраха на закрита за медиите среща във Велико Търново, за да обсъждат какви мерки да предприемат за натиск върху държавата за връщане на преференциалната ставка от 9% за ДДС за заведенията за хранене. В проектобюджета на държавата се предвижда косвеният данък..
4 организации обявиха бойкот на търговските вериги в страната заради високите цени на хранителните стоки. В един от престижните южни квартали..
Плевен е застрашен и тази година от воден режим. За това алармира кметът на града д-р Валентин Христов. "Плевен отдавна има сериозен проблем с..
Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги? Няколко организации призоваваха за..