Директори на училища организираха подписка за промяна на Закона за достъп до обществена информация

„Подписката се организира с оглед на това да се даде гласност на тази практика и най вече да се предприемат законодателни промени, за да може да се въведат някакви правила и да се избегне злоупотреба с практика, която по принцип е много полезна. Очевидно се злоупотребява с това и поради тази причина подписката цели точно това. Надеждата е законодателят да обърне внимание на тези сигнали и да се намери начин наистина Законът за достъп до обществена информация да изиграе своята позитивна роля, а не да бъде използван за нечисти цели“, обясни директорът на училището в с. Паталеница Никола Колев.

Вчера просветният министър Красимир Вълчев посочи, че ако такива искания бъдат получени в извънработно време, следва да бъдат заведени в първия работен ден и оттогава започва да тече срокът. „Въпросът не е задължително да минава през промяна в закона. Ще намерим някакъв технически механизъм, така че от една страна да защитава училището, а от друга страна и всички искащи обществена информация“, каза министърът.

В предаването „Преди всички“ Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на Програма „Достъп до информация“, посочи, че за 2018 и 2019 г. има 49 съдебни дела в административните съдилища срещу откази на училища, като 41 от тях са били решени през тази година. Той подчерта, че по нито едно от делата не са присъдени адвокатски разноски нито в полза на училищата, нито против училищата. Източване на системата няма, категоричен е експертът.  

През 2018 г. има решени общо 8 дела по откази на училища и детски градини. По 4 от тях са присъдени разноски в полза на училищата, а по 2 дела са присъдени разноски в полза на заявителите, каза Кашъмов.

Той отбеляза, че в област Пазарджик, откъдето идва искането за законодателни промени, никога не е имало дело заради отказ на училище да предостави обществена информация. По думите му през всичките години има 28 дела в административния съд в Пазарджик срещу откази, но те не са на училища.

„Ние не констатираме никакви практики на злоупотреба със Закона за достъп до информация. По отношение на присъжданията на разноски по такива дела ние сме алармирали, но в обратна посока. Тогава заявителите, в това число журналисти, бяха осъждани от страна на министерства и други институции да плащат за това, че са поискали в полза на обществото информация, но тя не им е била дадена. Тази практика в последните години поутихна. Съдилищата прилагат правилно закона“, коментира Александър Кашъмов.

През 2018 г. законът беше орязан драстично, припомни той и добави:

„Сега в една предизборна ситуация – точно когато обществото най-много се нуждае от информация, какво институциите правят в наш интерес, е много опасно да се подемат едни такива неосновани на факти инициативи за промяна на закона. Кой има интерес от такива инициативи? Такъв интерес винаги имат управляващите. Проблемът е при министерствата, които отказват. Управлението е това, което има интерес да крие информацията. Това, което се оказва в България, е, че когато ръководителят на правната комисия, която оряза закона и лиши от защита на правото на достъп до информация българския гражданин, за награда за неговото деяние беше направен министър“.

Експертът подчерта, че у нас срещу подателя на сигнал за корупция след това държавният служител, срещу когото е сигналът, може да води дело за вреди. По думите му именно заради това няма реален механизъм за борба с корупцията:

„Дано ЕС създаде законодателство, което явно ние само по пътя на принудата успяваме да създаваме при нас.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.