Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Днешната среща „Знаем ли кой е човекът? Поставят ли под заплаха езика новите технологии?“ е част от дискусионна поредица на Френския институт

Проф. Жан-Мишел Бение: Да опазим богатството на езика под напора на технологиите

Доц. Васил Видински: Все повече ще се отваря ножицата между хората с добра обща култура и лишените от нея

3
Жан-Мишел Бение
Снимка: Ани Петрова, БНР

Изобилието от дигитална информация води до закърняване на въображението и паметта. Технологиите променят четенето и мисленето.

Френският институт в България кани на вторите дебати от поредицата лекции "Изкуственият интелект: към нов човешки ред? Темата днес е „Знаем ли кой е човекът? Поставят ли под заплаха езика новите технологии?“

В предаването „Хоризонт до обед“ преди събитието гостуваха проф. Жан-Мишел Бение, преподавател в Сорбоната в Париж и доц. Васил Видински, преподавател по философия в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".

„Изкуственият интелект и цифровата, дигиталната култура, за жалост има тенденция да заличават тази преграда, която съществува между човека и машината. Ние, човешките същества, сме надарени с език, който няма еквивалент в начина, по който общуват животните. Много от дълго време се говори за език, с който си общуват животните, но много бързо лингвистите заявиха, че все пак езикът на пчелите например не е истински език, а поредица, съвкупност от знаци, от символи. Животните излъчват подобни знаци, предполагащи промяна в поведението. А машините, които ние създаваме и разработваме, те произвеждат сигнали, не знаци. Така че, когато ние като човеци общуваме с тях, те де факто не диалогизират с нас, а просто автоматично ни изпращат някакви команди. Именно поради тази причина можем да се опасяваме, че изкуственият интелект ще направи доста по-елементарно общуването между хората и ще обеднее нашият собствен речник“, коментира проф. Жан-Мишел Бение.

„Предвидимо е това, което ще се случи. Езиците ще започнат все повече да се приближават един към друг, да се сливат. Интернет се опитва да опрости всичко и казва – всичките тези особени знаци, апострофи, ударения, нека, ако може, да изчезнат", посочи проф. Бение.

"Когато ние учим студентите си да пишат, ние им казваме едно, а когато трябва да пишат в интернет, ние им казваме – бъ дете по-пестеливи, по-прости, без много наречия, без много предлози, без много подробности. Икономисва време. Те живеят в един свят, в който най-важното е спешно да реагираш. Но това, което не се разбира добре е, че езикът не е само средство за комуникация, а възможност да водим диалог и с другия, но и със себе си. Ако ние имаме вътрешен живот, то е, защото имаме езикови средства, с които се изразяваме дори пред самите себе си. За жалост, това е нещо, което технологиите въобще не ги интересува.“  

Как лесното консумиране на информация променя изразяването и "мързелуването" на ума обеднява ли видимо езика?

„Аз лично бих отправил призив за съпротива. Без да съм песимист мисля, че предизвикателството е огромно. Виждам хора, които тук и там се опитват да реагират. Например в образователната система виждам настояване на преподавателите да не се загърбва литературата, да има повече часове по литература. Нещата да не се проявяват в един опростен вид, с тенденцията да се опростяват още повече. В литературата един писател обрисува човешкото същество като нещо много сложно, което не може да се опрости, тук има нюанси, които трябва да се изразяват. Наистина става въпрос за една съпротива, която да бъде подкрепяна от този повик за завръщане към литературата“, отбеляза френският преподавател. 

Английският като един утилитарен език, който се използва за щяло и за нещяло, се критикува в този му вид и от самите англичани, изтъкна още проф. Бение. „Има много британци, които изразяват своето безпокойство от това, че езикът им с всеки изминал ден става все по-беден. Като французин отказвам да се изразявам на английски език, защото считам, че трябва да се изразявам на собствения си език с цялото му богатство.“

„Днешното общуване все повече е подчинено на прагматизма и то се ограничава до няколко елементарни фрази. Трябва да свързваме това и с постоянното изискване да бъдем прозрачни, ясни. Хората отиват директно към една дума и си казват, че като се лишаваме от нюансите, ще бъдем максимално точни, ще използваме дума, която да бъде еднозначна. Но това противоречи на богатството на езика – метафори, пряк и преносен смисъл, нюанси. Несловесното общуване е изключително важна част от общуването. За жалост, това измерение изцяло отсъства при новите комуникационни технологии.“

„Използвайки само клавиатурата на компютъра, когато трябва да пишем, означава, че ние се задоволяваме и се затваряме в тази форма на анонимност“, смята още Жан-Мишел Бение. „Докато писането на ръка, с вашия собствен почерк, това е проява на особеностите на вашия характер. Когато четем, когато пишем, има изключително висока концентрация на емоции, на чувства. Това го няма, когато общувате посредством екрана на компютъра си.“

Езици изчезват независимо от технологичното развитие, можем да прогнозираме, че ще продължат да изчезват - това мнение изрази доц. Васил Видински. Тази съвременна трансформация на езика обаче според него по-скоро води към усложняване.

„От една страна имаме усещане за опростяване, което се проявява на много нива. Но има един много ключов социален елемент, силно видим в България. Ще има хора, които запазват някаква по-обща култура и други хора, които постепенно биват, съзнателно или несъзнателно лишавани от нея, и тази социална диференциация реално постепенно се превръща във вътрешно-социално напрежение. Аз се съмнявам, че ние ще загубим напълно културата и историята, които досега сме имали, но тъй като те изискват повече усилия, най-вероятно е това да се прояви като някакво, дори класово, разделение“, коментира доц. Видински.

Васил Видински вижда като един от ключовите въпроси за изкуствения интелект този, че и езикът, и нашето поведение са много контекстно обусловени. В момента изкуственият интелект представлява много тясно специализирани технологични средства, докато човешкото същество се справя във всякакъв контекст и хваща всякакви нюанси, посочи Васил Видински.

Преводът от френски е на Соня Васева.

Цялото интервю е в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50
Владимир Карамазов

Владимир Карамазов: Фотографията дава възможност да разказваш

Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..

публикувано на 12.07.24 в 19:26