Боян Стефанов: Разломът в Европа е между либерали и консерватори, той минава и през партии

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Силвия Великова с Боян Стефанов за „Преди всички“ на програма „Хоризонт“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Жалко е, че хора, заемащи най-висши постове в държавата, просто са оптимизирали партизанщината докрай и няма празно - използват абсолютно всеки възможен момент, когато имат легитимна трибуна за изява, за да показват своите пристрастия. Това каза за БНР Боян Стефанов от Младежкия консервативен клуб в коментар за последните политически противоречия у нас.

В предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ той коментира отсъствието на премиера Бойко Борисов на военния парад в София, критиките на президента Румен Радев за пренебрегване на армията и аспекти от визитата на папа Франциск в България.

Стефанов посочи, че като генерал-майор от Военновъздушните сили, мнението на президента Румен Радев „не беше толкова рязко противоречиво с текущото управление тогава“.

Визитата на папа Франциск у нас бе по покана на светските власти, посочи Стефанов, отговаряйки на въпрос за „отсъствието на Българската православна църква“ при посещението.

„Главата на светското правителство, какъвто е премиерът, няма как да не се опита да използва това като допълнително легитимиране за своето управление. Разбира се, сам си позволи да дава високи оценки, сякаш папата напълно подкрепя текущата политика. Дори много ловко, както той умее, словесно обвърза мостове, пътища и такива неща, защото папата говори в абстрактен план, докато премиерът ги материализира. Но това също е очаквано.“

Латинската църква е останала много по-централизирана и много по-единна от източноправославната след разделянето им. Тя е и доста по-голяма като демография, обясни Стефанов, коментирайки съпротивата на православните църкви да вървят към сближаване с католическата.

„Преди близо 1000 години, основен повод за разделението е било желанието, в крайна сметка, за власт върху единната църква. Така и в момента, ако си представим че църквата се обедини -  православна и католическа, то е логично да си зададем въпроса къде би била тежестта на ръководство на тази единна църква, в чисто земен и в чисто човешки план. Към момента изглежда, че католическият папа има доста солидно предимство пред източните си събратя - предстоятели на поместни църкви“.

Стефанов коментира, че визитата на папата у нас, а и неговата личност могат да бъдат тълкувани в няколко аспекта:

„Ако си позволим да дадем оценка на папата като човек, а не като предстоятел на Римокатолическата църква, той е може би по-скоро ляв, по-скоро либерален човек, добре приемащ мигрантите, бежанците и застъпващ социални и зелени политики. Логично, по-либералните хора в Европа го харесват“.

От друга страна на моменти „си позволява доста сърдечни отношения с московския патриарх“, който пък „се изживява като изключително консервативен, изключително и бранещ границите на православието“, посочи Стефанов.

Той припомни, че неотдавна пък московският патриарх е призовал Вселенския заедно да помогнат на католическата църква, разтърсена от пореден скандал с педофили.

Той коментира и думите на папата, че България е и трябва да остане врата към Турция и към Русия.

„Политически, ако го тълкуваме е странно послание, тъй като България в последните десетилетия е избрала друг геополитически вектор, който не сочи нито към Анкара, нито към Москва. Не го казвам всичко това осъдително към папата, но слушателите и феновете на папа Франциск е хубаво да си задават и тези въпроси“.

Призивът на папата за отваряне на вратите към мигрантите според Стефанов „е безотговорен“,  защото не е правителствен ръководител и отправя пожелателни думи.

В света има над 1 милиард потенциални бежанци, а България е може би най-бедната страна в Европейския съюз, но е в клуба на най-богатите и най-развитите, обясни той:

„Истината е, че на повечето места по света се живее много по-зле и хората искат да избягат от тези райони. Обединена Европа не може да поеме всичко това и явно на световно ниво трябва да се търси някакво друго решение, а не механичното приемане на мигранти. Това са едни безотговорни благопожелания!“

Мигрантите не чукат на вратите ни „но биха искали да минат оттук“, допълни Стефанов, който подчерта личната си позиция, че България е интегрална част от Обединена Европа, а на Европа „не ѝ трябва напълване с хора, идващи от райони с много по архаична и различна представа за семейство, за трудови-икономически отношения и хора, които в много по-либералните и богати западни общества всъщност се видя, че трудно се интегрират“.

Разговорът какво ще се случва в Европа след евроизборите вече се води, коментира още той.

„Политическите сили, които са в центъра – либералите в център-дясно, каквато е ЕНП, в център-ляво, както е ПЕС, те изповядват различни идеологии, но всъщност вече са станали изключително близки една до друга и представляват едно ядро, което държи статуквото в ЕС. Това не е тайна за никого. Много трудно някой може да ми начертае реалните идеологически различия между ЕНП, АЛДЕ, ПЕС или между техни кандидати на терен - например между госпожа Габриел, между Сергей Станишев, между Радан Кънев. Политически сили извън това ядро се опитват да водят идеологическия дебат, защото между тези стари, големи европейски сили, той е станал несъстоятелен, защото ценностно те са се приближили. Това съответно дава терен и вляво и вдясно за появата на нови сили“.

Експертът изтъкна, че партията на Макрон не се явявала на евроизбори, а само на президентски и парламентарни, но когато френският президент е предложи пакет от мерки като „Мобилност едно“, той се е оказал с мнозинство в Европарламента.

„Това е потвърждение на думите ми, че всъщност либералните хора един-друг се разпознават като свои и се подкрепят по естествен път. Срещу тях съответно стоят други лидери на други сили и други правителства, които е крайно време също да започнат да се обединяват и да се солидаризират – Полша, Унгария, Словакия, Румъния, България. Забележете, чертая страни, които са управлявани също от различни политически сили. Има разлом, който е либерално-консервативен и когато някои европейски партии не са застанали ясно на единия бряг, този разлом минава през тях. ЕНП е такъв пример – Меркел и Орбан. ПЕС е такъв пример -  на български терен с разлома между г-н Станишев и г-жа Нинова. От друга страна европейските консерватори по-скоро са застанали на едната страна на този рубеж, а АЛДЕ, разбира се, са от другата“.