Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Литовският, латвийският и естонският опит в еврозоната

Снимка: ЕПА/БГНЕС

През юли България очаква решение дали може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II и да направи първата голяма крачка към въвеждането на еврото. Ето защо в "Хоризонт" представяме примерите от различни държави, които вече са минали по този път. В "Нещо повече" Марта Младенова разказва за литовския и естонския опит. 

2015 година в Литва започва разплащането с евро, предхождано от период с фиксиран курс на местната валута литас съотношение 3,45 към. "Бизнесът и хората бяха подготвени, а страховете от огромна инфлация – единствено политическо внушение", заяви пред "Хоризонт" Йева Валешкиате от Литовския институт за пазарна икономика: "Еврото ни донесе много позитиви. Това е като членството в Шенген. Приятно е – използваме едни и същи монети и банкноти като останалите държави в еврозоната. Разбира се, въпросът с цените беше много важен за литовците. Тук обаче имаше и политическо говорене. Истината е, че някои от цените се качиха, но и много цени на продукти от основната потребителска кошница паднаха". 

Литва е последната държава, въвела еврото, и може би най-бедната от трите прибалтийски страни. Година преди нея Латвия започва разплащания с единната европейска валута, а още през 2011 година Естония, която е и с най-добри икономически показатели, се присъединява към клуба на богатите. И в трите държави управляващите се договарят с бизнеса да не се увеличават цените заради конвертирането на валутите. В Талин Марко Удас от Естонската търговско-промишлена палата е категоричен, че позитивите от членството в еврозоната превишават многократно негативите:

"Разбира се, имаше някои предизвикателства пред компаниите. Например, трябваше да се променят счетоводните програми, защото преди всичко беше в естонски крони, а още преди въвеждането официално на еврото, трябваше да пригодим програмите към новата валута. Другата цена, която трябваше да бъде платена, е в подмяната на етикетите. Във всички магазини трябваше да се сложат нови, на които е изписана стойността на стоката и услугата в евро. Това не беше чак толкова сложно и ако теглим чертата, ефектът върху потребителските цени по изчисления на Евростат е между 02 и 0,3 %. Това изобщо не е висока стойност, като имате предвид, че цените растяха, преди да въведем еврото и след това. В този период инфлацията в Естония беше около пет процента. Това беше така и преди, и след въвеждането на еврото", спомня си Удас и отново се връща към въпроса с инфлацията и споразумението между бизнеса и управляващите: "Търговците на дребно не увеличиха цените с въвеждането на еврото. Изключение имаше само в някои сфери – например при фризьорските услуги, в ресторантите и при кетъринга. Във всички останали случаи обаче нямаше сериозни повишения". 

Естония е най-скъпата от трите прибалтийски държави, но нивото на сива икономика в нея е най-ниско, според различни проучвания. В Литва борбата със сивия сектор не е съвсем успешна, което донякъде се дължи и на данъчната политика:

"Ако погледнете акцизите в Литва, те не са много високи. В сравнение с останалите европейски държави при някои стоки дори са по-ниски. Въпросът е, че хората тук печелят чувствително по-малко от шведите например. Ето защо, когато сравним акцизите с нивото на доходите, всъщност ставките се оказват огромни. И изобщо не е трудно, когато страната ни граничи с Беларус, да си купиш малко бензин оттам без акциз или някаква друга стока". 

Не е задължително купуването на стоки и услуги да става в сивия сектор, за да ощетява литовската хазна откъм данъци. Понякога търговията просто се случва съвсем легално, но зад граница:

"Хората, които работят в полските супермаркети близо до границата, говорят много добър литовски, защото често ние ходим да пазаруваме там. Причината е много проста – за много стоки в Полша има по-ниска ставка на ДДС. Разбира се, Полша е много по-голям пазар, което оказва своя ефект върху цените. Трябва обаче да подчертаем, че там храните са много по-евтини, защото има нисък данък върху добавената стойност. В Литва говорим за ставка от 21%". 

За да подтикнат хората да не участват в сивия сектор, и литовските данъчни са въвели лотария, подобна на нашата. Проблемът – тя не дава големи шансове за печалба, а и не решава основния проблем – бедността. Възрастните хора живеят с ниски пенсии, а и често средната класа е изправена пред ситуацията едва да скрепи бюджета до края на следващия месец:

"Когато попитаме хората дали биха получавали заплата в плик или купуват стоки и услуги без платени данъци и акцизи, ако изведнъж доходите ви рязко спаднат или отново настъпи криза, половината от запитаните отговарят положително. Това е много важно. Сега е много лесно – икономиката расте, борбата със "сивите" практики в нея е сравнително успешна. Ако отново настъпи криза, хората ще поискат отново да се върнат към сивата икономика, а след това е много трудно да бъдат отучени от навиците си". 

Така изглеждат нещата от гледна точка на потребителя, а за бизнеса – освен премахването на риска от превалутирането и имиджовия ефект, идват и множеството регулации. И в трите прибалтийски държави експертите твърдят, че банките са станали по-стабилни, а когато попитам за проблема с прането на пари, следва усмивка и отговор, че това не засяга обикновените хора. Казусът е най-сериозен в Латвия и в Естония, където според Марко Удас даже регулациите са прекалени:

"Има и някои проблеми. Например, има много известни и ползващи се с голямо доверие чужди компании, които не могат да си отворят банкова сметка. Това е огромен проблем за стартиращите компании или за такива, които са от други държави извън ЕС. Те са чували прекрасни неща за възможностите за правене на бизнес в Естония, искат да се възползват от тях, но изведнъж – заради регулациите банките отказват да им отворят сметка. Наистина казусът е много сериозен. 

За литовския, латвийския и естонския опит разказва репортажът на Марта Младенова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

По-високи сметки за отопление в Италия през тази зима

Тази зима парното отопление за италианците ще поскъпне 20% в сравнение с пика на енергийната криза. Причината е в покачването на цените на едро на природния газ в Европа. В Италия основно е локалното жилищно отопление с газ, а централизираното за отделна сграда е 33%. Средствата за масова информация се позовават на италианската организация..

публикувано на 12.12.24 в 13:29

"Има такъв народ" на консултации при президента преди връчването на първия мандат

С представители на  парламентарната група на  "Има такъв народ" продължават политическите консултации при президента  Румен Радев  преди връчването на първия проучвателен мандат за сформиране на правителство. В президентството са председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, заместник-председателят Станислав Балабанов и народни..

публикувано на 12.12.24 в 13:20

Бизнесът изчисли: 500 млн. лв. годишно ще са икономическите ползи от приемането ни в Шенген

Бизнесът изчисли 500 млн. лв. икономически ползи годишно за българската икономика от приемането ни в Шенгенското пространство.  България и Румъния вече са пълноправни членове на Шенген От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха надежда, че облекченията на граничния контрол ще се усетят веднага не само от транспортните..

публикувано на 12.12.24 в 13:03
Виктор Орбан и Реджеп Ердоган

Орбан обсъжда с Ердоган конфликтите в Украйна и в Близкия изток

Унгарският премиер Виктор Орбан се среща днес в Анкара с турския президент Реджеп Ердоган като част от своята т.нар. мирна мисия за Украйна, в рамките на която вече се видя с Доналд Тръмп и разговаря по телефона с Владимир Путин, предаде АФП. Орбан, най-близкият политически партньор от ЕС и на Тръмп, и на Путин, неколкократно призова за..

публикувано на 12.12.24 в 13:00

От 1 януари отпада и контролът на МПС и хора по граничните пунктове с Гърция

От 1 януари 2025 година контролните институции, които извършват проверка, няма да присъстват физически на граничните пунктове с Гърция - "Кулата" и "Илинден".  България и Румъния вече са пълноправни членове на Шенген Отпада и контролът на моторни превозни средства и хора, съобщи областният управител на Благоевград Георги Динев.  Ще бъдат..

публикувано на 12.12.24 в 12:57
Председател на Управителния съвет на Швейцарската национална банка Мартин Шлегел.

Швейцарската централна банка обяви голямо намаление на лихвите

Швейцарската национална банка ( Swiss National Bank) понижи днес основната лихва с 50 базисни пункта, което е най-голямото намаление от почти 10 години, съобщава Ройтерс.  Банката намали лихвата от 1 на сто до 0,5 на сто - най-ниското равнище от ноември 2022 г.  Целта е да изпревари очакваните съкращения от други централни банки, както и да..

публикувано на 12.12.24 в 12:46
Палестинци издигат знаме до разрушената си къща след израелски въздушен удар срещу бежанския лагер Ал-Бурейдж, южната част на Ивицата Газа, 18 юни 2024 г.

Общото събрание на ООН призова за "безусловно" прекратяване на огъня в Газа

Общото събрание на ООН одобри с огромно мнозинство резолюция, в които се настоява за незабавно и безусловно прекратяване на огъня в ивицата Газа и подкрепа за службата на ООН за палестинските бежанци, която Израел опитва да забрани. Резолюциите на Общото събрание на ООН не са правно обвързващи, въпреки че отразяват позицията на международната..

публикувано на 12.12.24 в 12:41