Увеличение с 3,5% средно за тока и с 4,5% за топлоенергията обсъждат в КЕВР

В КЕВР обсъждат увеличение с 3,5% средно за тока и с 4,5% средно увеличение цената на парното и топлата вода. Размерът е съобразен с годишния ръст на инфлацията и социалният ефект на цената. Това коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, след като представителите на дружествата защитиха исканите по-високи цени на топло- и електроенергията: 

"Ако трябва да бъдат удовлетворени всички искания на тези дружества, цената на електрическата енергия и на топлинната енергия за бизнеса и за бита в страната ще порасне с не по-малко от 50 до 60 процента. Тази социална цена българските граждани не могат да понесат, затова Комисията установи в своя доклад предложение увеличението да бъде единствено в рамките на инфлацията между месец април 2018-а и месец април 2020-а година". 

За отделните електроразпределителни дружества се предлага по-висока цена с между 3,4 и 3,6%, като най-голям е ръстът за абонатите на EVN.

При увеличението в цената на парното разликата за различните дружества е в широки граници - от около 2% във Варна до 17,5% в Разград.

Според омбудсмана Мая Манолова за поредното поскъпване на топлоенергията няма основателна причина:

"Цената на парното, забележете, за три години, от юли всъщност 2016 година, се е увеличила с повече от 50 процента, тоест тенденцията – повишава се цената на природния газ, повишава се парното – се запазва, но когато пада цената на природния газ, парното не просто остава същото, то продължава да се повишава. Това исторически е най-високата цена".

Председателят на енергийния регулатор Иван Иванов обясни скока на цените с вредните емисии:

"Тези емисии се купуват от всички енергийни дружества в много по-голяма степен от тези, които са на въглища, в по-малка степен тези, които са на природен газ".

Изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев смята обаче:

"Всички международни конфликти оказват влияние върху цената на петрола, но електрическата енергия се произвежда от местни продукти, въглища, както и АЕЦ "Козлодуй", така че това не може да бъде никакво влияние. Цените на въглеродните емисии наистина са голям проблем, тъй като ние хем искаме да плащаме емисиите, хем някой друг да ни ги плаща".

"За емисиите се знае от 30 години", посочва бившият министър на екологията Юлиян Попов. По думите му, българската енергийна система е наясно за този растеж от поне 10-20 години. Според него външните фактори се използват за оправдание на липсата на инвестиции в системата.

На същото мнение е и ръководителят на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов:

"Цените на квотите ще продължават да растат. Не е особено адекватно да се цитира Венецуела".

Освен от международното, ситуацията с цените се усложнява и от вътрешното положение, посочва бившият шеф на електроразпределително дружество Росен Йорданов. По думите му, същото международно положение у нас вдига цените на тока, а в Румъния ги сваля.

С колко точно ще поскъпнат токът, парното и топлата вода регулаторът ще реши окончателно в края на юни.

Репортажите можете да чуете в звуковите файлове.