Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изборът на председател на ЕК: Вебер отпада, какво следва

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Утре предстои поредна среща на върха на ЕС, от която се очаква яснота за разпределението на ръководните постове след изборите в края на май. Времето притиска европейските лидери, защото във вторник предстои конституирането на новия Европейски парламент. Или иначе казано - покерът продължава.

Но от снощи е ясно - без един от основните участници. В кулоарите на срещата на върха на Г20 в Осака европейските партньори се споразумяха, че Манфред Вебер, водещият кандидат на Европейската народна партия за председател на еврокомисията, отпада от състезанието за поста на Жан-Клод Юнкер. За очакваната развръзка Весела Владкова разговаря с двама експерти, които следят събитията в Брюксел - Сузане Бауман от Европейския съвет за външна политика в Берлин, и Николай фон Ондарца от реномираната германска фондация за политически науки.

"От една страна високата избирателна активност сигнализира, че интересът на европейските граждани към политиката е нараснал и че те искат ЕС да функционира добре. На този фон е разочароващо, че общността изпадна в институционални борби и лидерите й се връщат към задкулисието.

От друга страна обаче това е резултат от изборите, които излъчиха един силно фрагментиран Европейски парламент. В него вече няма ясно изразени мнозинства. Затова изборът на следващия председател на Европейската комисия доведе до тези дълги и мъчителни преговори".

Така Николай фон Ондарца обобщава задънената улица, в която в момента се намира ЕС. А тя е точно обратното на това, което казаха европейските избиратели на лидерите си, твърди политологът Сузане Бауман в резюме на анализ на Европейския съвет за външна политика, публикуван тази седмица.

В новия Европейски парламент ще трябва да се търсят тематични коалиции, които по презумпция са временни. Отпадна монополът на голямата коалиция, която доминираше парламента, а от там и политическите решения в Европа.

Изследването на Европейския съвет за външна политика показва, че европейците вече не са така верни на партийните семейства, както в предишни избори. И търсят алтернативи за решаването на проблемите си. Резултат от разочарование ли е изходът от изборите, г-жо Бауман?

"Не съм сигурна, че са разочаровани. Изборите показаха, че европейците имат много голямо доверие в ЕС. Отчасти това е резултат от сагата Брекзит. Това, което европейците наистина не искат повече, са задкулисните партийни сделки. А в момента точно това се случва: Макрон срещу Меркел, раздаване на постове".

Николай фон Ондарца, Вие в момента сте в Брюксел в очакване на срещата на върха. Раздаването на постовете ли е наистина най-важното за европейските лидери? Прави впечатление, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск насрочи още на 9-ти май първата лидерска среща за шефските постове.

"Честно казано, тези дни това наистина е най-важната тема в Брюксел. Всички говорят само за това кой какъв пост ще заеме. Но ако сравним следизборната ситуация в ЕС с национални избори, съставянето на едно правителство всъщност отнема много време. Спомнете си Германия, Белгия, Холандия и т.н. Така че според мен не дългият период на консултациите е проблемът, а по-скоро връщането към задкулисните разговори и политическите сделки. Защото в момента се случва точно това - договорки между лидерите на страните-членки.

За всички е ясно, че споразумението за лидерските постове минава през съгласие между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. Какъв може да е компромисът, Сузане Бауман?

"Наистина ми е трудно да предвидя. На практика Макрон е причината за края на голямата коалиция между ЕНП и ПЕС. Така че номинацията на следващия председател на ЕК зависи до голяма степен от него".

"Опасявам се, че ако и този път председателят на ЕК бъде избран със сделка между големите партии и се пренебрегнат издигнатите шпитценкандидати, а към този момент това е най-вероятният сценарий, тази идея трудно може да има бъдеще. Същевременно нашият анализ показва, че в големите държави като Германия и Франция едва 4 процента са гласували в зависимост от издигнатия водещ кандидат.

Обяснението на политолога Николай фон Ондарца:

"Всички са се затворили в своите първоначални позиции и в момента всъщност текат три успоредни боричкания, което усложнява нещата. От една страна е надпреварата между партиите. От друга - спорът за влияние между парламента и Европейския съвет. И от трета - борбата за влияние между отделните страни-членки. Тези паралелни борби правят толкова труден компромиса между Макрон и Меркел.

Преди пет години Европейският парламент успя да се наложи над немалка част от лидерите на евросъюза за избора на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК. Този избор обаче беше резултат от сравнително бързо сключена сделка между двете големи партии - консерватори и социалисти. По всичко личи, че и сега се върви към сделка, а не към спазване на предварително уж договорения принцип на водещ кандидат. За Николай фон Ондарца вредата е значителна.

"Това е опасно както за имиджа на ЕС, така и за легитимността му. Защото е опасно, ако преди изборите заблуждаваш хората, че е от техния глас зависи назначаването на председател на еврокомисията, а след това с лека ръка отхвърляш шпитценкандидатите. Така че преговарящите сега трябва да са много внимателни и да покажат, че се съобразяват с вота на избирателите".

"Аз виждам нараснала отговорност. Високата избирателна активност до известна степен се дължи и на призивите на европейските политици преди вота да се гласува. Сега политиците са на ход. Те са натоварени с отговорност и тя изисква на срещата на върха в неделя да бъде постигнато съгласие. В противен случай европейците отново ще бъдат разочаровани", предупреждава Сузане Бауман от Европейски съвет за външна политика.

И е скептична, че принципът на предварително издигнати водещи кандидати има бъдеще.

 "Естествено, все още нямаме достатъчно дълъг опит с издигането на водещи кандидати. Но си мисля, че ако и този път председателят на Европейската комисия бъде избран в резултат на договорка между големите, тази система няма да е достатъчно убедителна при следващите европейски избори".

На същото мнение е и Николай фон Ондарца. Но нека припомним, че френският президент Еманюел Макрон отхвърли идеята за шпитценкандидат веднага след спечелването на изборите във Франция с аргумента, че моделът циментира влиянието на големите партии в Европа. Още в речта си в Сорбоната Макрон се обяви срещу статуквото в Европа и успя да го разбие във Франция. Докато няма транснационални партийни листи, идеята за водещия кандидат няма да бъде одобрена от Макрон, смята Николай фон Ондарца.

И се връща на договорките за лидерските постове в евросъюза.

"Не смятам, че е необичайно да се преговаря дълго за заемането на ръководни постове. Но сега изглежда, че за ЕС спорът около персоналните назначения е най-важното нещо. А същността на европейската политика, която ще произтече от тези назначения, към този момент е от второстепенно значение. Така че моят съвет към ЕС е след решението на персоналните въпроси да се върне възможно най-бързо към политическите си приоритети. Защото пред Европа стоят много изпитания заради сложните отношения с Русия, със Съединените щати и с Китай".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Борислав Сарафов

Прокурорската колегия образува дисциплинарно производство срещу Адалберт Кръстев

Прокурорската колегия образува дисциплинарно производство срещу военно-окръжнния прокурор на София Адалберт Кръстев. То е по искане на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, който настоява за неговото уволнение. В предложението си Сарафов иска най-тежкото дисциплинарно наказание за Кръстев заради "многобройните му..

публикувано на 24.04.24 в 13:54

ГЕРБ-СДС и ДПС със законопроект за забрана на рекламата в медии

ГЕРБ-СДС и ДПС внасят промени в Закона за хазарта, забраняват рекламата в медиите. Това заявиха Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС и Йордан Цонев от ДПС. Промените са продиктувани от това да бъде защитен общественият интерес. От двете политически сили предлагат дейности по регулиране на хазарта, на разпространението на рекламите,..

публикувано на 24.04.24 в 13:47

Рибари протестираха срещу забраната за улов на бяла мида

Да отпадне тримесечната забрана за улов на бяла мида или забранителния период да се ограничи до 1 месец поискаха рибари от Южното Черноморие. Забраната влиза в сила от 1-ви май. Близо 100 души, представители на рибарски сдружения и служители на рибопреработвателни предприятия от Несебър до Царево, протестираха пред сградата на Изпълнителната..

публикувано на 24.04.24 в 13:40

ПП-ДБ се регистрираха в ЦИК за изборите, готови са да продължат реформите

ПП-ДБ се регистрираха в ЦИК за изборите на 9 юни. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че няма да спрат борбата. По думите му комисията за митниците е пиар на ГЕРБ и ДПС: "Нито ще се откажем, нито ще се предадем, нито ще дадем държавата да се управлява от Пеевски, нито ще дадем бухалки като Сарафов да продължават да управляват задкулисно, нито ще..

публикувано на 24.04.24 в 13:38

Цветелина Пенкова: Изнасяме суровини, а после плащаме двойна цена

Поискахме отлагането на либерализацията на цените на електроенергия за домакинствата, защото не беше ясно как ще се случи, а не бива да поставяме под риск домакинства и граждани да не могат да си плащат сметките. Това сподели в интервю пред БНР евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова. "По принцип либерализацията беше поставено..

публикувано на 24.04.24 в 13:33

Кипър: 250 евро великденска надбавка за пенсионерите с ниски доходи

Великденска надбавка от 250 евро ще получат пенсионерите с нискидоходи в Кипър, реши правителството днес. Мярката е част отизпълнението на плана за подпомагане на възрастните хора в страната ипродължение на целевите помощи за уязвимите социални групи зарадиинфлацията. Великденските помощи в Кипър тази година са увеличени с 30% или 60евро..

публикувано на 24.04.24 в 13:32

Парламентът реши: Давностният срок за сексуални посегателства се увеличава на 35 години

Давностният срок за сексуални престъпления и посегателства срещу деца се увеличава на 35 години. Това реши парламентът, приемайки на второ четене изменения в Наказателния кодекс. Сегашният срок е 20 години.  Повишава се и горната граница на наказанията за подобни престъпления.  От опозицията възразиха срещу запазването на долната - от 2..

публикувано на 24.04.24 в 13:13