Евроинтеграцията на Западните Балкани след срещата в Познан

В тази „дупка“ (по-думите на Никола Димитров) на географската карта на Европейския съюз, ври и кипи, ако трябва да изберем как да довършим изречението на министъра на външните работи на Северна Македония Никола Димитров, който по време на срещата на върха в Познан описа мечтата на страните от Западните Балкани. Мечта, която поне към момента не съвпада с плановете на френския президент Еманюел Макрон, според когото - на Обединена Европа, сама по себе си доста крехка и нереформирана, не ѝ трябват нови проблематични държави засега. И макар посланието да не е изречено толкова директно, повечето експерти го прочитат между редовете дори и при избора на следващ върховен представител на Европейския съюз - испанеца Жозеп Борел.

„Предишните двама върховни представители ръководеха диалога между Косово и Сърбия. Ние по презумпция приемаме, че и новият ще го прави, но не е задължително да се случи точно така. Много е важно кой ще бъде еврокомисарят по разширяването, защото може именно той да е човекът, ангажиран с преговорите. Никой не казал, че върховният представител задължително ще се занимава с разширяването.

Но дори и той да води преговорите, аз мисля, че може да донесе много позитивно развитие. Фактът, че Испания не признава независимостта на Косово може да се окаже проблем, разбира се, но ако помислим - какво като Катрин Аштън беше от държава, която е признала независимостта на Косово! Същото важи и за Федерика Могерини, която е от Италия. Фактът, че Борел е от една от страните, които не приемат Косово за независима държава, не би трябвало да е толкова проблематично“, заяви в интервю за „Събота 150” проф. Джеймс Кър-Линдзи, изследовател на Западните Балкани и проподавател в Лондонското бизнес училище по икономика и политически науки и допълни:

„Голямата опасност е в това, че се отправя много лошо послание към страните от Западните Балкани. Те трябва да продължат да се реформират и ние трябва да отправим послание към тях, че - да, в следващите 5 години няма да има разширяване на Европейския съюз, но вие трябва да продължите с реформите. Опасно е френското послание към Северна Македония и към Албания: „Ние не ви искаме!“

Самият Кър-Линдзи обаче признава, че Албания не е готова за следващ етап към европейската си интеграция, най-малкото защото местните избори миналата седмица бяха поредното ясно доказателство за показването на декомкрацията и разцвета на корупцията.

Но в случая със Северна Македония има нещо друго. Тук вече е въпрос на чест. Тази държава промени името и конституцията си, защото една страна членка на Евросъюза казваше: "Няма да ви позволим да започнете преговори, докато не го направите!" Тогава други еврочленки убедиха Скопие да го направи. И сега, ако бъдат отказани присъединителни преговори, репутацията на Евросъюза ще бъде опетнена. Затова смятам, че поведението на Франция е наистина лошо.

Ето защо - макар и да демонстрира приятелски отношения с българския премиер Бойко Борисов, колегата му от Северна Македония Зоран Заев аргументира надеждата си за успех със срещата си с Едуар Филип - френския министър - председател, който представляваше страната в Познан.

Докато в Познан говорим с експерта по Западни Балкани, в Северна Македония прозвуча химна на страната без Гоце Делчев, Питу Гули, Даме Груев и Яне Сандански, въпреки че в оригиналния му текст те присъстват. Изпълнението бе посрещнато с аплодисменти от политическия елит, а певицата Тамара Тодевска обясни действията си с „еуфорията”, която я е завладяла при изпълнението й в американското посолство в Скопие. За повечето изследователи е ясно, че тази „еуфория” е твърде показателна.

Ако България и Северна Македония имат спор за исторически събития, то Сърбия и Косово продължават да пишат конфликтите страници от настоящето на Балканите. Косово наложи 100 % мита на сръбския внос през ноември, а в северната част на Косово, в която живее предимно сръбско население, от близо седмица е заплашена от хуманитарна криза. Официалната позиция на Прищина е, че цялата вина за ситуацията се носи от Белград. Логично - Сърбия е на точно обратната позиция, а според премиера на страната Ана Бърнабич - с Прищина просто не могат да се водят нормални преговори:

„Ако канцлерът Меркел и президентът Макрон не могат да разоварят с тях, аз не знам кой би могъл. Но се надявам това да се промени. Това преди всичко не е от интерес на албанците в Косово и Метохия. Ако погледнете цените там след налагането на 100-процентовите мита - те скочиха, търговският им дефицит – също“.

„Винаги съм казвала, ако искате да бъдете популисти, много е лесно. Много лесно! Само че това в дългосрочен план не е добре нито за вас и икономиката ви, нито за европейската ви интеграция и перспективите пред вас“, отбелязва тя.

Въпреки всичко Джеймс Кър-Линдзи е оптимист: „Мисля, че можем да постигнем споразумение между Белград и Прищина. Ситуацията в момента е ужасна и тя се дължи на наложените тарифи от страна на Косово върху сръбския внос. Много европейски страни изразиха гласно несъгласието си, а комисарят по разширяването Хан заяви, че употребата на търговски мерки за политически цели е погрешна. Много хора са съгласни с него. Въпреки това мисля, че трябва да гледаме на ситуацията отвъд конкретния проблем, който съществува в момента“.

Без оптимизъм експертът говори единствено за Босна и Херцеговина, макар че според него надежда не бива да се губи. Ако се стигне дори и до малка развръзка при който и да е от проблемите, тя ще се дължи на икономически фактори и свързаността - транспортна, енергийна, търговска, категоричен е Кър-Линдзи:

„И все пак - дълбоката икономическа свързаност не помага и на Европейския съюз да остане единен политически, независимо дали говорим за теми като бежанците, разпределението на общия бюджет и дори отношението към присъединяването на страните от Западните Балкани към европейското семейство: „Абсолютно. Икономическата интеграция е необходимо, но не достатъчно условие за цялостна интеграция. Но мисля, че без нея ние не бихме могли да имаме и политическа интеграция или ако не интеграция, то поне сътрудничество“.