Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дипломатическият скандал между Вашингтон и Лондон хвърли сянка на „специалните“ отношения

Борис Джонсън - евентуалният бъдещ британски премиер, не подкрепи Ким Дарък (вдясно) и той бе принуден да се оттегли като посланик в САЩ.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Седмицата бе белязана с голям дипломатически скандал между Вашингтон и Лондон. След станала достояние на медиите информация, че британският посланик в Съединените щати Ким Дарък смята администрацията на Доналд Тръмп за „неспособна, некомпетентна и несигурна“ и „уникално нефункционална“, последва гневната реакция на самия американски президент, който нарече посланика „смахнат и надут глупак“. Тръмп отиде още по-далеч като заяви, че не желае да работи с Ким Дарък и дори нападна Тереза Мей, че е създала пълна бъркотия с начина, по който се отнася с Брекзит.

Британското обществено мнение, включително премиерът Тереза Мей, застанаха зад посланика с твърдия аргумент, че работата на хората като него е именно да дадат тяхната честна оценка за събитията и политиката в съответните страни, което не е задължително да съвпада с официалното становище на Даунинг стрийт. Външният министър Джеръми Хънт, един от кандидатите за нов лидер на Консервативната партия и премиер на страната, също подкрепи Ким Дарък, но другият кандидат - Борис Джонсън, който е фаворит в надпреварата, не го подкрепи. Изолиран и ограничаван да върши работата си във Вашингтон и при липсата на подкрепа от вероятния нов британски премиер, посланик Ким Дарък прецени, че е по-добре да подаде оставка. Какво извади на показ тази дипломатическа криза?

Един от най-твърдите аргументи на брекзитиърите на Острова е, че никой не може да си позволява отвън да диктува на британците какво да правят, независимо дали става дума за икономика, законодателство или политика. Нали затова се стигна и до Брекзит. Оставката на посланик Дарък обаче красноречиво показва, че натиск отвън е напълно възможен и че в бъдеще в „специалните“ американско-британски отношения Лондон няма да е равноправен партньор . Дипломатическият скандал има много измерения, може да бъде разглеждан от много ъгли. През седмицата се изговори и изписа толкова много, че е трудно да бъде събрано и в многотомно издание. Но като че ли най-добре и най-сбито нещата бяха представени в парламента от Лиз Макинес от кабинета в сянка на Лейбъристката партия.

„Има много виновни страни в тази история, които трябва засрамено да сведат главите си. Първо тези, които са отговорни за изтичането на информацията от паметните записки на посланика. След това Доналд Тръмп с нелепите му гневни изблици. Следва отиващият си министър-председател, която толкова се опита да угоди на Доналд Тръмп и не получи нищо в замяна, освен неуважение“, каза тя.

Според нея „най-големият злодей от всички е човекът, който е на път стане наш следващ премиер“.

„Във вторник вечерта той имаше шанс не само веднъж, а цели шест пъти да защити Ким Дарък и да се противопостави на Доналд Тръмп. Той обаче целенасочено избра „да хвърли нашия човек във Вашингтон под автобуса“. Това бе най-малодушният и най-жалък акт на предателство, който съм виждала от който и да е кандидат за обществен пост, да не говорим за такъв, който се стреми да стане премиер“.

Тя смята, че това изпраща възможно най-лошия сигнал към дипломатическата служба на Великобритания в чужбина и тревожни сигнали към цялата страна. „Ако си мислим, че сегашният премиер е лош с безгръбначното си поведение към Доналд Тръмп, то нещата тепърва ще стават още по-зле“.

Лиз Макинес, разбира се, е от опозицията, но нейното мнение се споделя от всички останали с изключение на най-приближените на Борис Джонсън. Дори използваната от Макинес фраза „да хвърлиш някого под автобуса“, която е идиом в английския език и всъщност означава, „да накараш някой да страда за твоя сметка“ бе използва за първи път от дългогодишния служител във външно министерство Алън Дънкан - човек дълбоко уважаван и служил дълги години с различни дипломати номер 1, включително Борис Джонсън. Когато бе запитан дали все пак Борис Джонсън има право да пренебрегне кариерата на един дипломат в името на бъдещи добри отношения с Белия дом и Доналд Тръмп, Алан Дънкан отговори:

„Нито едно от тези неща не означава, че той не трябваше да го защити, а той не го направи. И той не го направи нарочно. За някого, който иска да ръководи, да не говорим да обедини тази страна, това бе долно нехайство и на практика той хвърли този фантастичен дипломат под автобуса, за да обслужи личните си интереси“.

„Аз съм разочарован и гневен. Мисля, че загубихме дипломат от най-висока класа, който обслужваше интересите на тази страна изключително добре. Той се държа с голямо достойнство пред лицето на абсолютно несправедливи и неприемливи нападки. Мисля, че той реши да подаде оставка в името на доброто на сраната. Много е жалко, че го направи“, добави Дънкан.

Сега на дневен ред е въпросът кой да назначи новия посланик в Америка. Мнозина смятат, че в последните си дни Тереза Мей трябва да направи това, защото не е добре такъв важен пост да стои вакантен дълго време и не на последно място - да не бъде назначен удобен човек за американците от страна на Борис Джонсън, най-вероятния наследник на Мей. От лагера на Джонсън обаче твърдят, че той трябва да назначи посланика, защото в противен случай ще му бъдат вързани ръцете за развиването на добрите бъдещи двустранни отношения.

Вече се води война и на този фронт. Бившият британски посланик в Съединените щати Кристофър Мейер, изкарал шест години на поста между 1997 и 2003 година, който категорично осъди Борис Джонсън, че не подкрепи Ким Дарък, все пак смята, че е добре това да бъде акт на следващия премиер. Той искрено се надяват това да бъде дипломат от кариерата, а не Найджъл Фарадж, например, чието име неизбежно се появи като опция предвид на добрите му отношения и с Доналд Тръмп и с Борис Джонсън, макар и  историята да познава прецеденти. А ето какво каза  Кристофър Мейер по въпроса дали този скандал не  създава опасен дисбаланс в „специалните“ британско-американски отношения, защото на практика Доналд Тръмп решава кой да бъде британския посланик:

„Това не е нов дисбаланс. Ако трябва да потърсим истинския повод за дисбаланса трябва да се върнем обратно в 1956 година по време на кризата около Суецкия канал, когато Съединените щати, в съюз с Израел и Франция, ни спря ефективно да нахлуем в Суецкия канал и да превземем Египет. Това беше времето, когато Съединените щати напомпаха мускулите си и ние трябваше да си дадем сметка, че сме по-малкия партньор. Така че аз мисля, че нищо не се е променило през изминалите от тогава десетилетия“.

„Между другото, разбира се, че не е право на Доналд Тръмп да казва кой да бъде британския посланик. Той със сигурност може да направи невъзможен живота на британския посланик, ако пожелае, и точно това направи с Ким Дарък. Но ние трябва да вземем премерено решение кой да бъде верния човек да представлява не американските интереси, не интересите на Доналд Тръмп, а британските интереси в Съединените щати и трябва да приемем, че британските интереси не винаги съвпадат с американските интереси“, добави Мейер.

Само след 10 дни, на 23 юли, британците ще научат кой е новият лидер на Консервативната партия - Борис Джонсън или Джеръми Хънт, от което ще зависи и накъде ще поеме страната, както с Брекзит, така и с цялостната си политика, включително външната. Един от двамата автоматично ще наследи Тереза Мей на премиерския пост на следващия ден - 24 юли. Уебсайтът на Консервативната партия междувременно обяви, че Джонсън вече е спечелил на базата на получените досега бюлетини.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калин Славов

Калин Славов: Идеята за преброителни центрове е изпробвана на терен, работи!

Купуването и продаването на гласове вече стана демоде . В последните няколко избора вече виждаме, че модерният начин е купуването на цели избирателни комисии . Това мнение изрази пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на "Прозрачност без граници". Според него е реалистично да се смята, че купеният вот възлиза на 4-5%. Това са..

публикувано на 04.11.24 в 08:15

За въздушните трасета на дроновете в столицата

Две зони трябва да станат тестови площадки за употребата на дронове и дори на летящи коли. Плановете обаче не са реалност, заради липсата на интерес към управлението на тези пространства, които по европейските правила трябва да са част от т.нар. Ю-спейс пространство. Една от тези зони е край град Раковски, а другата – в южните райони на..

публикувано на 02.11.24 в 19:09

Три организации настояват за по-добър достъп до профилактика на здравноосигурените през медикъл и спа центрове

Да се разширят възможностите за превенция и възстановяване на здравето за българските граждани в медикъл и спа центровете у нас и това да бъде финансирано от общественото здравеопазване . Темата отново бе поставена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на дискусия с участието на министъра на здравеопазването д-р Галя..

публикувано на 30.10.24 в 11:04
Мартин Димитров

Мартин Димитров: В едно пътуване всеки трябва да се почувства специален

Мартин Димитров е на 24 години, роден в Мадрид, вече е посетил 52 държави , живял е в четири и продължава да пътува.  Превърнал е хобито си в професия, сега е екскурзовод и е убеден , че всеки млад човек може успешно да се реализира в България.  Как се справя с предизвикателствата на професията , как се подготвя за едно пътуване,..

публикувано на 30.10.24 в 08:43
Доц. Андрей Андреев

Доц. Андрей Андреев: Лекар - пациент - това е среща на доверието със съвестта

Доц. Андрей Андреев , един от водещите офталмолози в България, гост в предаването "Нощен хоризонт" споделя за своите дълбоки размисли върху офталмологията, медицината и човешките взаимоотношения.  " Срещата между пациента и лекаря е среща на доверието със съвестта , каза за БНР доц. Андрей Андреев . Това определение, споделено от..

публикувано на 29.10.24 в 10:55

Пред рисковите секции във Велико Търново и региона полицейското присъствие се засилва

В област Велико Търново избирателната активност към 11 часа е 10,78 процента и е с едно на сто по-висока от изборите през юни. От десетте общини в региона най-висока е активността в община Сухиндол – 17,6 %, а най-ниска от 7,8 % е в община Горна Оряховица. 6 машини са спрели работа. От тях не се разпечатва вота на избирателите, а само номера на..

публикувано на 27.10.24 в 12:31

Информационните магистрали, от които вече зависи (почти) всичко

През последните години някои развития в технологиите се превърнаха в повод за прогнози за крах на човешката цивилизация. Алгоритмите в социалните мрежи са обвинени за убийството на понятието "истина". Видимите скокове на изкуствения интелект са вече инструмент и за постигането на зловредни цели и създават допълнително притеснение заради..

публикувано на 26.10.24 в 14:05