Ще има ли нов председател Европейската комисия другата седмица? Въпросът е с нееднозначен отговор. Какво да очакваме да се случи на пленарната сесия в Страсбург във вторник, когато са насрочени дебатите и вота за председател на следващата Европейска комисия и какви предизвикателства стоят пред кандидатката Урсула фон дер Лайен.
Засега нищо не обещава, че другата седмица можем да се поздравим с нов председател на Европейската комисия и така на сондажите и пазарлъците да се сложи точка. На този етап две политически сили са заявили недвусмислено, че няма да подкрепят германката Урсула фон дер Лайен - Зелените/Европейски свободен алианс и Европейска обединена левица/Северна зелена левица, а зад нея, макар и не категорично, застава само Европейската народна партия.
Простата сметка показва, че засега тя може да разчита на 182-ма евродепутати, докато 115 ще гласуват „против“. Остава висящ въпросът за позицията на 324-мата техни колеги от Партията на европейските социалисти и демократи, „Обновете Европа“ и Европейските консерватори и реформисти, които не бързат да заемат позиция и нищо чудно да направят това по време на дебатите, непосредствено преди гласуването във вторник. П ри 751 евродепутати в парламента, Урсула фон дер Лайен се нуждае от вота на поне 376, за да оглави следващата Европейска комисия.
Ако подходим опростенчески, отказът на крайно левите да подкрепят Фон дер Лайен заради, според тях, „либералната политика, която тя ще провежда“, би трябвало да обърне вота на „Обновете Европа“ в нейна полза. Само че нюансите около условията за такъв вот на "Обновете Европа" не показват ясно подобна перспектива.
След срещата си с Фон дер Лайен в сряда, лидерът на либералите Дачиан Чолош постави две условия, които пък поставят кандидатката за председател на ЕК в деликатна ситуация. Първият - предложението за дебат за реформирането на Европа, като акцентът се поставя върху транснационалните листи и процедурата за водещия кандидат:
„Идеята за шпицендандидата не може да бъде ефективна, ако всички европейски граждани, които имат право на глас, нямат равен достъп до нея. Нашата идея е да се предложи дебат за законодателни промени, за да бъдат те факт за следващите избори и процедурата да влезе в действие“.
Какъв точно отговор ще даде Урсула фон дер Лайен, която не участва в тази процедура, а се появи като компромисна фигура на Европейския съвет след очевидни тежки пазарлъци? Как да очакваме, че кандидатката, която не мина през нея, ще подкрепи идеята за нейното развитие и евентуално налагане за следващите избори? И ако все пак го направи, как ще изглежда такава стъпка от гледна точка на елементарни морални принципи, макар те никога да не са били водещи в голямата политика? И второто условие:
„Все още очакваме ясен ангажимент, че в екипа на следващата Европейска комисия ще има двама първи заместник-председатели - Франс Тимерманс и Маргрете Вестагер“.
И тук въпросът, който изниква, опира до предишния - как точно фон дер Лайен би приела в екипа си Вестагер, преминала през процедурата за шпиценкандидат, през която самата тя не е минала? Прави ли се така първата стъпка към легитимацията й и как тя самата изглежда на фона на тази легитимация, която би била принудена да направи като компромис?
Не по-леко е положението и с групата на социалистите и демократите, особено след категоричното разграничаване на Зелените/Европейски свободен алианс от нейната кандидатура с мотива, че тя дори занижава климатичните цели. Ето какво каза председателката на парламентарната група на социалистите и демократите Ираче Гарсия след срещата си с Фон дер Лайен тази седмица:
„Борбата срещу климатичните промени, гарантирането на устойчивостта на нашия социален модел, миграцията и равнопоставеността между половете са топ приоритети за нас. Искаме да променим Европа и имаме нужда от феминистка Европа. Днес обяснихме тази наша позиция пред кандидатката“.
Как Урсула ще се пребори за подкрепа в частта за климата, след като тя бе отхвърлена от Зелените именно по този пункт, на който държат и социалистите и демократите? И още едно препятствие - може ли изобщо да се разчита на единна позиция в тази политическа група, при положение, че има разделение и няма знаци, че то може да бъде преодоляно?
И идва следващият интересен момент. Ето думите на евродепутата от европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки пред „Хоризонт“ след тяхната среща с Фон дер Лайен:
„Нейното виждане за миграцията, тя се изказа доста критично за тази политика, наречена „ще се справим“. И по-скоро е на нашето мнение, че трябва да има твърда охрана на външните граници, че трябва да има защитени външни граници, много ясен регламент как да се променят Дъблинските споразумения. По тази позиция бе по-скоро на позицията, на която е групата на европейските реформатори и реформисти“.
Миграцията винаги е разделяла Европа и така изниква въпросът как се примиряват позициите на левицата и консерваторите по този сложен въпрос, така че да получиш подкрепата и от двете страни?
А ако се окаже истина хипотезата, че Урсула фон дер Лайен би могла да спечели поста благодарение на крайнодесните, как тогава да приемем това, което тя самата заяви в Брюксел, че е европейка по сърце и по убеждения и или по-точно как биха го приели тези, които са дали вота си за проевропейски партии на тези избори?
Всички тези въпроси правят ситуацията повече неясна, отколкото обратното. Както и вероятността Европа трайно да влезе в спиралата на поредицата от кандидати за високия пост при договорки, далеч от очите и вота на обикновения европейски гражданин.
"Тогава, когато една държава се развива като модерна държава, в нейната основа е заложено образованието , а един от основните приоритети в това образование, е неговото качество ". Това отбеляза пред БНР проф. д-р на науките Стойко Стойков , инженер и полковник от запаса: "За съжаление, точно плагиатството, което придоби изключително широк..
" Много е трудна връзката с близките ми в Газа, защото нямат ток и ако успеят да си заредят телефоните, могат на седмица около 20 минути да говорят, колкото да се чуем. Положението е много тежко. Хора падат по улиците , много е тежко наистина. Даже аз имам едно видео, което показва журналист на "Ал Джазира", докато снима на живо, хора падат след..
"Продължаваме промяната" имат пълно основание да твърдят, че институциите по някакъв начин злоупотребяват по отношение на тях с правомощията си ". Това коментира пред БНР Ивет Добромирова , журналист, PR експерт: " Проблемът е, че те са част от този проблем . Те спомогнаха за това институциите да бъдат превърнати в репресивен орган и сега се..
"Творчески терминал България - Израел" е с четвърто издание сега и е обратна връзка на Международния фестивал на българското изкуство или българските изкуства "Българска душа на святата земя" . Това каза пред БНР Весела Райчинова , кореспондент на БНР в Израел: " Това не е религиозен фестивал . Това е фестивал, който беше създаден под..
"Смяната на противопоставянето от Изток-Запад на статукво-промяна дава възможност за някакъв опит за сближаване, за синхронизация, но в никакъв случай не и на някакви директни общи действия на тези политически сили, защото там различията са прекалено големи, особено между "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и "Възраждане" . Това заяви..
Плевенска фирма изнесе данни за неплатени суми от Община Плевен по договор като подизпълнител на "Паркстрой“ . Каква е причината за тази ситуация след твърдението, че Общината няма финансови проблеми? Какво се случва с оранжерията и закупената техника на "Паркстрой“, след като управителят беше освободен от Общинския съвет, но заведе съдебни дела и..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална субективна криза у личността ". Това обясни пред БНР Даниел Генков , криминален психолог: "Тогава, когато индивидът е изправен пред непреодолима обективна или пък субективно преживяна ситуация, която..
„Комисията за противодействие на корупцията е обвързана с получаването на средствата по Плана за възстановяване от Европейската комисия. Този план, както и..