Пет от малкото останали жителки в село Угорелец носят името Неделя

Селото се топи. 18 са жителите на Угорелец, повечето от които са жени, а пет от тях пък носят името Неделя.

През уикенда селото се оживява, но през седмицата там остават само възрастните хора. „Младите хора вече са по градовете, по другите държави, няма ги тука“, обяснява  Мариана Стефанова, която живее в Севлиево, но това е родното й село.

Името на селото идва от османските времена. „Тука са идвали много турци, хората са се криели по Балкана - тука нагоре има още къщи, махалички са, но има къщи, има възрастни хора, които живеят там.“

„Момите са били много хубави. Храната – домашно приготвена, от овце, крави, кози – това е бил поминъкът тука и турците са харесвали българките. Идвали тука с коне. В един момент харесали си някаква мома, обаче бащата не я дава и те са подпалили селото. Угорелец – от изгоряло село, угар, угоряло“, гласи местната легенда.

Природата в Угорелец е чиста – чист въздух, чиста вода, чист Балкан – хвалят се местните. На пейката по хладина освен Мариана седят още две от Неделите на Угорелец. Едната се казва така, защото е родена в неделя, а другата знае, че е родена на „Голяма неделя“. Знаят си и друго - в църковния календар е записано, че почитат името на Св. Неделя на 7 юли.

„Кокошки, яйца, пиленца, агънце, ако има. От прасето цяла година и това е“ – така описват поминъка на жителите на Угорелец жените, носещи името Неделя. Сега не знаят какво ще се случи заради африканската чума по свинете. „Ще ядем боб и картофи.“

Събират си билки и си правят чай – от липа, от шипка. „Аз тука обслугвам ловджиите и правя чудесен чай. Всяка сутрин като дойдат на лов и всичките ме търсят за чая. Първи октомври палим тука парното и им правя чай. Когато искат банкет, им готвя и за банкет“, пояснява Неделя. „От дивечово месо, някой път каймичка, някой път пържолка. Най-много обичат в пещта да им опека пържола свинска (от диво прасе), задушена, с цял картоф, с подправки, със син домат, с чушки, с червен домат, вътре с дивисил, с целинка, тарос му викаме ние – естрагон се казва.“

Жените разказват още, че след като ловците донесат дивото прасе, чакат по една седмица да дойдат резултатите от изследването в Габрово и чак тогава готвят.

Политици тук са идвали също на лов. Навремето Тодор Живков имал резиденция в местността Лъгът.

„Той идваше два пъти в годината, долу-горе. Виждали са го. Пътят се асфалтираше, когато идва той. Днеска пътят е в окаяно състояние. Един път в деня през ден автобус има до Севлиево. През другото време няма. Няма лекар. Едно магазинче – само хляб, сиренце и… бира“ – стопяват границата между минало и настояще възрастните жени.

„За какво си мечтаем? Да сме живи и здрави, да има мир на света, навсякъде, за всички.“