Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартин Стефанов сред суровата красота на Лапландия

Как се живее и работи в Северния полярен кръг разказва българският гид и "ловец" на Северно сияние

10
Снимка: Личен архив

„Винаги съм искал животът ми да е интересен, съответно професията да ми е интересна. Това за мен е много важно.“Това казва за себе си Мартин Стефанов, туристически водач в Лапландия, който живее и работи в градчето на Дядо Коледа – Рованиеми.

Наричат го „ловец на Северното сияние“. Много фактори влияят върху появата на светлинния феномен и шанса природното явление да бъде наблюдавано и заснето.

Когато тръгваме „на лов“ за Северно сияние, проверяваме задължително прогнозата за времето – когато е облачно, то няма да се види, разказва Мартин Стефанов, който бе специален гост на предаването „Нощен хоризонт“.

„Защото най-близо Северното сияние може да се доближи до земната повърхност на 70 километра, облаците винаги са между нас.“

Северното сияние, заснето от Мартин Стефанов

В повечето случаи цветът на сиянието е зелен. В някои случаи газове влияят върху нюансите му. „Когато имаме късмет да видим различен цвят, то може да е виолетово, розово, понякога жълто, различни оттенъци на тези цветове също.“

Първият досег на Мартин със Севера и тази далечна дестинация се случва с образователна цел. През 2012 година попада във Финландия като разменен студент по „Еразъм“, но се влюбва в мястото, в университета и се връща там и за магистърска програма по управление на културния туризъм. След това си намира работа като гид.

Докато колегите му се ориентирали към по-близки, познати и „гостоприемни“ дестинации, той избира „нещо по-екзотично“. Това е максимата му и когато пътува като турист, и когато работи, пътувайки – да избира посока „обратна на тази на потока от хора“.

Харесва Севера и по-далечните места с по-малко хора

„Винаги съм харесвал Севера. Дори когато по време на моята бакалавърска програма отидох на разменна програма в Щатите, моите колеги се ориентираха към източния бряг, аз пък отидох в Аляска.“

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

„Харесва ми суровата природа на Севера, тези мрачни пейзажи без цветове, пустошта на Севера. Има нещо силно в това, което просто ме привлича“, сподели Мартин Стефанов пред БНР.

Студът не е страшен, стига да знаеш как да действаш

Минус 25 градуса е средната температура през зимата в Лапландия. Преди две години Мартин е живял и на – 42 градуса, което по думите му не е чак толкова стряскащо. „Въздухът е доста сух. Той идва от Сибир обикновено и температурите се понасят по-добре при сухия въздух. Бил съм на юг във Финландия, в Хелзинки, близо до морето и там - 20 градуса за мен бяха почти невъзможни да издържа, беше ми много студено заради влажността.“

Когато сме на студено, най-важни са правилното облекло и приетите калории. Най-пренебрегвана обаче е нуждата от течности, сочат наблюденията на Мартин. Измръзване може да се получи буквално за минути, затова се покриват всички части на тялото, а очите се защитават със скиорски очила.

Когато температурата падне под -30, не приемат деца в групите

Всеки работен ден на Мартин Стефанов е различен. „Ако е наистина студено, да речем -30, трябва да правим по-кратки преходи и да сме сигурни, че на всеки максимум два часа ще имаме подслон, за да се стоплим. А когато е по-студено от минус 30 градуса, не приемаме деца в групите. Когато времето е по-гостоприемно, да речем минус 20, може дори да сме на заслони, където палим огън и се събираме около огъня и това е достатъчно“, допълни Стефанов.

Всичко в Северна Финландия е пригодено за студа. „Всеки автомобил, който се паркира навън през нощта, трябва да бъде включен към електрическата мрежа. Има специална инсталация за това нещо. Тази специална система вътре в автомобила поддържа двигателя топъл. До всяко паркомясто има стълб с контакт.“  

В Лапландия не зазимяват велосипедите си и няма никаква разлика в колоезденето през зимата и през лятото, когато нормалната температура е между 10 и 15 градуса.

Лапландия е най-северната част на четири държави – Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Северните елени са нещо много традиционно за Лапландия.

„Те са били там може би преди хората да отидат там. В днешно време се използват или за местната индустрия и в туризма.“

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

Един елен може да „работи“ 5-6 години

Във ферми елените се отглеждат за нуждите на туризма. Процесът на дресировка отнема около три години, докато се научат да дърпат шейната. За впряговете се използват само мъжки елени, защото са по-силни. „Животът на един елен във ферма продължава не повече от 14-15 години, следователно той има около 5-6 години „трудов стаж“, пояснява с усмивка Мартин.

Шейните обичайно са теглени от един елен. Изключение прави Дядо Коледа, чиято шейна разполага с 6 елена.

За разлика от елените, хъскитата не са нещо традиционно и исторически свързано с Лапландия. Двата вида хъски там са внесени от Аляска и от Сибир преди около 60 години. След това заради изобретяването на моторните шейни остават просто домашни любимци.

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

Хъскитата са с предимство

Мартин Стефанов работи като водач на снегомобил. За да караш снегомобил, трябва да имаш шофьорска книжка и да преминеш съответен инструктаж.

Хъскитата, елените и снегомобилите си имат отделни пътища. Когато се засекат на „кръстовище“, предимство имат хъскитата, защото са най-бързи и трудно спират. Следват елените. Накрая минават снегомобилите. „Кръстовища може да има, там се засичаме, но не можем да шофираме на един и същи път.“

Със снегомобилите се отправят в пустошта. „Из гората. Отиваме да видим красиви места с гледки, пейзажи. Ако е през деня, може да отидем на някое замръзнало езеро, да пробием дупка в леда и да ловим риба. Може просто да направим преход със снегомобилите, който може да е и 150 км на ден. Ако е вечерта, отиваме някъде, палим огън и чакаме Северното сияние.“

В Лапландия обичайно живеят в едноетажни и широки дървени къщи с добра изолация. На север има прекалено много земя за хората и те предполичат да живеят в къщи. В Рованиеми живеят 60 хиляди души. Туризмът и дърводобивът "хранят" градчето на Дядо Коледа. 

"Градът в много статистики се води за най-големия град в Европа като територия. Точно заради начина на живене в къщи с големи дворове градът се е разпространил в периферията и вече е може би около 90 км дълъг и, да речем, 70 километра широк. За много време се пътува. Наистина е доста спокойно", описа Рованиеми Мартин Христов.

В началото Мартин трудно свикнал с вкуса на храната във Финландия, в която се добавя доста сол и захар. „Това изглежда е останало от миналото, когато са използвали сол и захар, за да консервират храната, да се съхранява по-дълго време.“

Ако човек иска да опита нещо типично лапландско и се храни с месо, трябва да е еленско месо – под формата на супа или задушено. 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
   
Снимки: Мартин Стефанов - Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50
Владимир Карамазов

Владимир Карамазов: Фотографията дава възможност да разказваш

Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..

публикувано на 12.07.24 в 19:26