Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за баса Иван Вулпе

Иван Вулпе

На 26 август 2019 г. се навършват 90 години откакто завърши земния път на една от най-големите личности на нашия оперен театър - Иван Николаевич Вулпе. Той е сред създателите на нашия оперен театър, пръв солист - бас - на "Оперната дружба" и изключителен вокален педагог, създал и възпитал най-големите наши оперни певци в първата половина на ХХ век.

Бесарабски българин, той захвърля престижната си кариера на певец и педагог в Русия, за да дойде в родния край на дедите си и да поведе трудната битка за създаването на наш професионален оперен театър. Преживява много пречки, обиди, ругателства, за да види през 1908 г. мечтата си осъществена - откриването на „Оперната дружба“ в София. И с това не свършва трудната работа на Вулпе и ентусиастите около него: Освен че е водещ солист на театъра, той залага всичко, което има, за да подържа материално новосъздадената опера, а това продължава повече от 15 години. Каква любов към родината и към оперното дело, какъв идеализъм!

Иван Вулпе е роден на 1 септември 1876 г. в село Чешмекьой до Болград. Баща му е директор на българската гимназия в града. Като дете Вулпе пее в катедралния хор на Болград, след това заминава за Москва и постъпва в Консерваторията. Има щастието да учи вокална постановка при знаменитите Умберто Мазети и Камило Еверарди. Завършва висшето учебно заведение през 1902 г. Още като студент пее малки роли в частните опери на Винтер и Зимин, една година е солист на театъра на Солодовников. Сключва брак с Богдана Гюзелева - възпитаничка на Дрезденската консерватория, и двамата заминават за Иркутск, където пеят в местния театър и преподават в музикалното училище. Гостуването на Вулпе през 1907 г. в София и изнесения с успех концерт заедно със съпругата му и друг знаменит певец, също бесарабски българин - Константин Михайлов-Стоян, го кара активно да се включи в полемиката за създаване на професионален оперен театър в София. На сцената на създадения от него театър той пее басовите партии в много спектакли - роли като Мефистофел, Кецал, Рамфис, Кончак, Иван Сусанин, Воденичарят, Гремин и още много други, включително и в създадените тогава български оперни творби на Маестро Атанасов, Димитър Хаджигеоргиев, Иванов и Кауцки. Работи и като педагог - в Музикалното училище и в новосъздадената Музикална академия, преподава и частни уроци. На практика той подготвя голяма част от нашите прочути певци - солисти на Софийската опера, а и хористи и преподаватели по музика. Не могат да се изброят имената на всички негови възпитаници, сред които са Петър Райчев, Ана Тодорова, Елена Николай, Христо Бръмбаров, Цветана Табакова, Михаил Люцканов, Михаил Попов. 

В Златния фонд на БНР е запазено изказване на големия бас Михаил Попов от 1 април 1958 г., в което той говори с уважение и любов за своя учител Иван Вулпе. Чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изтича срокът за българското предложение за "Оскар"

До 18 юли ще се приемат номинации кой филм да е българското предложение за "Оскар", съобщават от Министерството на културата. На какви критерии трябва да отговаря националното предложение? Съгласно правилата на Американската филмова академия в категорията за международен филм право да участват имат анимационни, документални и игрални..

публикувано на 14.07.24 в 08:46

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков . Тя е сбъднатата негова мечта. Цял живот е искал да се занимава с музика. Автор на текста на песента е Дамян Дамянов. "Тук е мястото да благодаря на Надежда Захариева за невероятната възможност да изпея точно този текст на Дамян Дамянов." В избора на песен е замесен Рафи Жамакорцян, който е създал..

публикувано на 14.07.24 в 08:02

Мъдростта на потомката Райна Дамянова

Всъщност не ви казвам нищо ново. От двама дълбоки поети, нормално е поне една наследница да продължи поетичната нишка, макар и по свой самобитен начин. Това прави Райна Дамянова, дъщерята на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, в стихосбирката "До мръкване", издадена в края на миналата година. Красиво оформена, книгата съдържа изблици от..

публикувано на 14.07.24 в 05:32
Олга Дойкова

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Приз "Олга Камбурова" за цигуларката Олга Дойкова

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..

публикувано на 12.07.24 в 21:07
Момент от протест на културни дейци срещу недостатъчното финансиране на сектора от държавния бюджет

ПВУ - глътка въздух за творците

Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..

публикувано на 12.07.24 в 11:09
Проф. Саша Попов

Спомен за големия музикант Саша Попов

На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело.  Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..

публикувано на 11.07.24 в 14:22

Джаз и арт в троянското село Орешак

В Националното изложение на занаятите в троянското село Орешак тази вечер се открива второто издание на джаз, арт и еко фестивал. В първата фестивална вечер, която е със свободен вход, гостите на изложението ще се насладят на изпълненията на джаз-групи от България, Китай и Бразилия, а през всички фестивални дни в парка на изложението ще са..

публикувано на 11.07.24 в 08:10