Проф. Вернер Патцелт: ХДС на Меркел ще удържи обещанието си да не се коалира с крайната десница

Очакваните сътресения в Берлин след регионалните избори в Източна Германия не се случиха. Но под повърхността продължават процеси, които застрашават и без това неубедителната голяма коалиция на канцлера Ангела Меркел. Четвъртото ѝ правителство вероятно ще удържи центробежните сили до края на мандата си през 2021 г., но с цената на много компромиси. За резултатите от изборите в провинциите Бранденбург и Саксония и очакванията за гореща есен в Берлин Весела Владкова разговаря в Дрезден с политолога проф. Вернер Патцелт.

Професор Патцелт предизвиква противоречиви чувства. Родом от китния баварски град Пасау, той дълги години преподава политически науки в университета в Дрезден. И същевременно е член на т.нар. „съюз на ценностите“ в рамките на Християндемократическия съюз, вътрешнопартийното обединение, което изповядва най-консервативни възгледи. Това крило в партията на Ангела Меркел придоби особена популярност през последните години като основен критик на либералната миграционна политика на канцлера. А проф. Патцелт не крие неодобрението си както към Меркел, така и към партийната ѝ наследничка Крамп-Каренбауер.

Извън това професорът е един от най-добрите познавачи на политическите процеси в Източна Германия. И може добре да преведе изборните резултати в две провинции там на 1-ви септември, когато крайнодясната „Алтернатива за Германия“ набра скорост, окончателно зае територията в дясно от консерваторите в ХДС и баварския ХСС, но все пак остана втора политическа сила.

„С вота си избирателите в Източна Германия ясно изразиха недоволството си от традиционните партии християндемократи и социалдемократи. Това е причината да гласуват за „Алтернатива за Германия“ и да засилят влиянието й, при положение че тази партия така или иначе е много силна в бившата ГДР. В същото време обаче избирателите гласуваха тактично - те предпочетоха именно двете традиционни партии да останат начело в Бранденбург и Саксония и не позволиха на „Алтернатива за Германия“ да спечели вота. Това доведе до някои изкривявания в картината. Например в Саксония симпатизанти на социалдемократите или Зелените подкрепиха консерваторите, за да не позволят на крайната десница да спечели“, коментира Патцелт и допълни:

И тук пролича поредното съществено различие между Източна и Западна Германия. На изток гласоподавателите не са особено верни на дадена партия, а по-скоро гласуват всеки път различно. Този път имаше висок залог - ще позволим ли на „Алтернатива за Германия“ да стане първа политическа сила? Хората, които не искат това да се случи, все още са преобладаващото мнозинство. Така се стигна до това тактическо гласуване, което не отговаря напълно точно на политическите настроения в Бранденбург и Саксония.

Колко сложно се очертава в такъв случай съставянето на правителство в Потсдам и Дрезден, след като от една страна вотът е раздробен, а от друга - съставът на ландтага и в двете провинции не отговаря на реалните настроения? Недоволството е предварително заложено.

И в двете провинции ще е трудно. Особено в Саксония, където без участието на Зелените в коалиция с досегашните управляващи консерватори от ХДС и социалдемократи е почти невъзможно да се състави коалиция. Зелените вече вдигнаха залога и поискаха ХДС да смекчи позициите си по серия политики. Но ХДС в Саксония е известен с по-консервативния си курс в сравнение с централата в Берлин.

При така очерталата се сложна картина, може ли ХДС да удържи на обещанието си да не се коалира в „Алтернатива за Германия“?

Може и ще го направи. Защото „Алтернатива за Германия“ все още не е определила, каква партия иска да бъде - партия, която се вписва в политическата система на Федералната република, или партия, която не зачита тази система. Няма как управляващата в Германия партия, Християндемократическият съюз, да води коалиционни преговори с формация, която не признава политическата система, излъчила правителство под ръководството на ХДС.

Освен това „Алтернатива за Германия“ се раздели с всички свои умерени и разумни лидери. Сътрудничеството с такава партия би било политическо самоубийство.

Това трезво и логично обяснение обаче не променя факта, че имаме един основен проблем. В цяла Германия, не само в източните провинции, имаме сериозно мнозинство от консервативни, дясно мислещи хора. Това са симпатизанти на политически идеи, които се изповядват от крайнодесния спектър до център-дясното пространство. Това мнозинство е съставено от избирателите на „Алтернатива за Германия“, ХДС/ХСС и от части на либералите.

Редно ли е да слагаме „Алтернатива за Германия“, ХДС/ХСС и Свободните демократи под общ знаменател?

Разбира се. „Алтернатива за Германия“ на практика се отлюспи от християндемократите. До голяма степен тя защитава бивши политики на ХДС. Много от избирателите на „Алтернатива за Германия“ гласуват за нея, защото познатият им от миналото Християндемократичен съюз вече го няма. Или с други думи - в Германия има значително мнозинство от хора, които представляват политическия спектър от крайнодясно до център.

Това мнозинство обаче не може да се превърне в парламентарно мнозинство, защото „Алтернатива за Германия“ е партия, на която не може да се разчита. Това води след себе си продължаващ дълъг период на управляващи коалиции от разнопосочни партии. Тези коалиции обаче не отразяват действителните настроения сред хората, което рано или късно ще задълбочи отчуждението на гражданите от политиката. И ще увеличи гласовете за „Алтернатива за Германия“.

В каква посока ще се развива „Алтернатива за Германия“ - в линията на Бьорн Хьоке от най-консервативното крило на партията, което не се смущава да издига ксенофобски и расистки лозунги, или в посоката, зададена след изборите в началото на месеца от Александър Гауланд към консервативна партия, изместваща ХДС?

Трудно е да се каже. Зависи от две предстоящи събития. Първото са регионалните избори в Тюрингия в края на октомври, където крайнодесният демагог Бьорн Хьоке води партийната листа. Ако той постигне по-добър резултат от сегашните избори, това ще е вятър в платната на неговите радикални съмишленици. Другото събитие е партийният конгрес през ноември, когато ще се реши съдбата на сегашното умерено ръководство.

Заявка да превземе партията Бьорн Хьоке вече даде:

„Със сигурност мога да ви обещая, че след като вложих цялата си енергия в предизборната кампания в Саксония, Бранденбург и Тюрингия, и след като след вота в Тюрингия напишем история с изборната си победа, ще се отдам с целия си устрем и плам на кандидатурата си за председател на партията. Бъдете сигурни, че сегашното ръководство няма да остане!“

След регионалния вот

След изборите в Бранденбург и Саксония, които се възприемат като тест за политическите настроения в Германия в момента, двете управляващи в Берлин партии се очертаха като големите губещи. Новата лидерка на християндемократите Анегрет Крамп-Каренбауер, която не успява да убеди дясномислещите хора в Германия, че тя ще върне силата и влиянието на ХДС. Напротив - партията е раздирана от вътрешни борби.

От страната на губещите без съмнение са и социалдемократите в търсене на себе си и на председател. От месец май насам най-старата партия в Германия е без лидер. Новите двама, защото в бъдеще председателите ще са двойка мъж и жена, по примера на Зелените, трябва да бъдат избрани на конгрес след цели 23 регионални конференции, наричани от мнозина кастинги.

На този фон, проф. Патцелт, какво значение имат трите регионални вота в Източна Германия за бъдещето на голямата коалиция в Берлин?

Индиректно имат значение, разбира се. Катастрофалният спад в доверието към християндемократите в източните провинции се дължи на либералния курс в миграционната политика на канцлера Ангела Меркел, която беше и председател на партията. Промяна няма, защото наследничката й Анегрет Крамп-Каренбауер продължи този курс. Подобно изглеждат нещата и при социалдемократите, които търсят нов лидер, като там проблемът е, че централата в Берлин толкова много се занимава със себе си, че обърна гръб на хората в източните провинции.

След очакваното поредно поражение за двете партии на изборите в Тюрингия на 27-ми октомври и ХДС, и социалдемократите няма да могат повече да избягват кардиналния въпрос за политическия си курс в бъдеще. Християндемократите трябва да решат дали искат да си върнат избирателите, които избягаха и сега подкрепят „Алтернатива за Германия“. Или пък искат окончателно да ги загърбят и да продължат по сегашния си път към политическия център. Кой ще надделее в този спор между двете течения в ХДС все още не е ясно.

Основна фигура в консервативното крило на консервативния Християндемократичен съюз е Фридрих Мерц, изгубил за малко надпреварата за лидерския пост преди година срещу Крамп-Каренбауер. Неговата прогноза за голямата коалиция не е особено оптимистична:

„Съмнявам се, че голямата коалиция има силите да се обедини. Идва есента на истината“.

Разделението в редиците на християндемократите стана видно след бежанската криза през 2015 г. Но тя беше катализатор и едва ли е единственият проблем за ХДС. Професор Патцелт, изминаха четири години от тогава. Не е ли прекалено лесно да се обясняват процесите в ХДС с бежанците?

Бежанците, които дойдоха в Германия - близо един милион, а след това по около 200 000 на година - все още са тук. Те не са изчезнали, само защото медиите не говорят за тях. Но едва сега се сблъскваме с последващите проблеми - липса на жилищна площ, растяща престъпност, а очакваме и икономически спад, което ще затрудни финансовото подпомагане на бежанците, без да се спестят средства от други пера. Всичко това хората го усещат и настроенията се менят.

Но Германия не може сама да реши, каква миграционна политика ще води. Това е в компетенциите на ЕС.

Така е. Но Германия може да има различен подход. До сега правителството казваше: „Има мигранти, те са даденост, ние ще ги приемем в Европа и ще ги разпределим между държавите.“ Какво правим обаче, когато Полша, Унгария, Чехия и скандинавските страни отказват да приемат бежанци? Още повече, че бежанците всъщност искат да дойдат в Германия. И го правят, в рамките на Шенген. Такава политика не може да издържи дълго време.

Трябва да променим политиката си, като например спираме бежанците още на външните граници и им обясним, че няма гарантиран прием за тях в ЕС.

Вие сте член на т.нар. съюз на ценностите, най-консервативното крило в ХДС. И признат критик на канцлера. Колко още ще наказвате Ангела Меркел за решението ѝ през 2015 г. да отвори границите?

Докато е на власт. Това може да е още две години, но Меркел може и да се оттегли още в края на тази или в началото на следващата година. Докато тя е канцлер, ХДС ще търпи загуби заради миграционната ѝ политика.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.