Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Варненският некропол ще стане привлекателен за туристи

Златни предмети от Варненския некропол
Снимка: Варненски свободен университет
Магистри от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" предлагат концепции за социализация на

Варненския некропол, в който беше открито най-старото обработено злато, не само в Европа, но и в света.

Очакванията са на базата на подготовката, знанията, които имат студентите, да предложат модели как този интересен и уникален в световен мащаб археологически обект да бъде социализиран, така че той да стане достъпен за по-широката публика.

"Откритието е направено през 1972 година, проучванията на Варненския некропол продължават до 1989 година. През този период от време са проучени около две трети от цялата територия на некропола – 296 гроба са разкрити, сред които са и тези прочутите гробове номер 36 и 41, където са намерени най-многото златни находки. Едното е символично погребение, другото е погребението на вожда, като визуализация, направена от професор Йордан Йорданов", каза Яни Янев – председател на Сдружение "Варненски акропол".

Тази година с подкрепата на Сдружението са направени първите стъпки да бъде разчистен теренът:

"Това, което правят археолозите, заедно с геодезистите, е възстановяването на геодезичната мрежа на разкопките и очакваме, че ако успеем да подобрим материалните условия на археолозите, догодина или по-догодина да започнат самите разкопки, които вероятно ще продължат няколко години, тъй като темпът на проучванията – поне този, който е известен от археолога Иван Иванов, максималният обем проучване, което е било направено, е около 900 квадратни метра за едно археологическо лято".

Идеята е бъдещите разкопки да бъдат осмислени от тяхната бъдеща презентация:

"Това е амбицията в случая – съчетаването на труда на археолозите с труда на архитектите, с труда на реставраторите, така че да се осмисли как този уникален в световен мащаб обект да стане интересен, да бъде привлекателен, да може да се представи, да може да се видят нещата и не само просто погребалната техника и погребалният инвентар на хората, които са живели по нашите земи и са създали тази цивилизация, а вероятно да се представи и част от начина, по който те са живели, начинът, по който те са добивали това злато", допълни Яни Янев.

За археологическите разкопки ще бъдат осигурени средства от държавата:

"Когато се стигне до идеята за създаването на визуализацията, нашата амбиция е, затова и започваме с този уъркшоп, с разработването на идеите, защото това ще бъде един конкретен проект в бъдеще, за който ще се търси финансиране, и разбира се, не крием амбицията си това да бъде постигнато със средствата за защита на културното наследство, които се отделят от фондовете на Европейския съюз и които за следващия програмен период са значително завишени от средствата, които бяха отпуснати от предходния", каза още Яни Янев.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Проф. Ваня Добрева

Ваня Добрева: Когато човек се докосне до света на Александър Божинов, разбира, че животът е усмивка

Темата за историята като шарж, през живота и творчеството на родоначалника на българската карикатура Александър Божинов представяме в "Нощен хоризонт" с проф. Ваня Добрева . С нея говорим за човека, който положи основите на политическата карикатура в България и остави незаличима следа в историята на нашата култура.  Самият Александър Божинов..

публикувано на 16.07.24 в 12:17

Изтича срокът за българското предложение за "Оскар"

До 18 юли ще се приемат номинации кой филм да е българското предложение за "Оскар", съобщават от Министерството на културата. На какви критерии трябва да отговаря националното предложение? Съгласно правилата на Американската филмова академия в категорията за международен филм право да участват имат анимационни, документални и игрални..

публикувано на 14.07.24 в 08:46

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков . Тя е сбъднатата негова мечта. Цял живот е искал да се занимава с музика. Автор на текста на песента е Дамян Дамянов. "Тук е мястото да благодаря на Надежда Захариева за невероятната възможност да изпея точно този текст на Дамян Дамянов." В избора на песен е замесен Рафи Жамакорцян, който е създал..

публикувано на 14.07.24 в 08:02

Мъдростта на потомката Райна Дамянова

Всъщност не ви казвам нищо ново. От двама дълбоки поети, нормално е поне една наследница да продължи поетичната нишка, макар и по свой самобитен начин. Това прави Райна Дамянова, дъщерята на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, в стихосбирката "До мръкване", издадена в края на миналата година. Красиво оформена, книгата съдържа изблици от..

публикувано на 14.07.24 в 05:32
Олга Дойкова

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Приз "Олга Камбурова" за цигуларката Олга Дойкова

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..

публикувано на 12.07.24 в 21:07
Момент от протест на културни дейци срещу недостатъчното финансиране на сектора от държавния бюджет

ПВУ - глътка въздух за творците

Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..

публикувано на 12.07.24 в 11:09
Проф. Саша Попов

Спомен за големия музикант Саша Попов

На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело.  Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..

публикувано на 11.07.24 в 14:22