Джеймс Пардю: Тръмп се нуждае от силен външнополитически екип

Доскорошният съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп Джон Болтън третираше съюзниците на Америка като подчинени и самото му назначаване беше грешка, а президентът се нуждае от силен външнополитически екип. Това заяви в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ бившият посланик на Съединените щати у нас Джеймс Пардю:

Какъв е Вашият прочит на събитията около Иран и Афганистан, довели до отстраняването на Джон Болтън от поста?

До известна степен е обезпокоително от гледна точка на външната ни политика. Първо, идеята да бъдат поканени талибаните в „Кемп Дейвид“ беше гигантска грешка от страна на президента. Добре, че реши да не я прави. Не съм сигурен каква е била целта му, освен да парадира след това, че е получил повече отстъпки от талибаните. Но това не проработи и разбира се не помага на американския преговарящ Залмай Халилзад. Лоша идея беше и добре, че не се материализира.

Не е сигурно как ще продължи този процес, включително и заради наближаването на афганистанските избори. Аз съм със смесени чувства за Афганистан. Защото ние инвестирахме много там, но според мен инвестирахме вече достатъчно. Затова одобрявам целта на президента - да намали сериозно американското военно присъствие там, но постепенно, не внезапно. Основният ни интерес сега е да предотвратим Афганистан да стане отново убежище за терористи в бъдеще. Можем да го постигнем и без много войници там.

За Иран - Болтън беше ястребът към Иран. Има много неоконсерватори като него, които искат Съединените щати да ударят Иран. Но и това е много лоша идея. Иран не нападна Съединените щати, а саудитски петролни обекти. Затова ако някой ще отвръща на удара, това трябва да са саудитците, не Съединените щати. Очевидно това беше провокация, вероятно от самия Иран или от неговите марионетки.

В момента Съединените щати и Иран играят на котка и мишка. Иран е недоволен от изтеглянето ни от ядреното споразумение и от санкциите, които му наложихме. И предприема ответни действия. Иранците са много сериозни и могат да направят много неща. Затова трябва много внимателно да помислим преди да се впуснем във война срещу тях точно сега. В края на краищата смятам, че импулсите на президента Тръмп го водят към предпазливост. А Болтън беше уволнен, защото го натискаше прекалено много да предприеме военни действия.

„Не започвай битка, ако не си решен да я завършиш.“ Това е златно правило и при воденето на война, и в дипломацията. Тръмп ненужно наказа Иран с политиката си на „максимален натиск“ - за покаже на американците, че може да постигне по-добро споразумение за иранската ядрена програма от Обама. След ударите срещу Саудитска Арабия обаче Иран засега изглежда печели - Тръмп изглежда избягва война, но всеки по-мек отговор би показал на иранците, че могат да правят каквото си искат в бъдеще. При всяко положение ли Съединените щати губят?

Не мисля така. От гледна точка на Иран ударите в Саудитска Арабия са значителен успех. Те бяха изненадващи, ефективни и поставиха Съединените щати в трудна ситуация. Защото допреди няколко години бихме реагирали заедно с нашите съюзници и с международните институции. Но президентът ни постави в изолация с унилатералистката си политика, отдалечи ни от съюзниците и в момента Съединените щати са до известна степен сами в този регион.

Вижте, Съединените щати трябва да внимават какво вършат, но Иран също трябва да внимава. Търпението на Америка не е безгранично. И ако Иран продължава с провокациите, ще пострада в определен момент.

Какво би трябвало да направи Европа в настоящата ситуация от американска гледна точка. Ще се задълбочи ли трансатлантическият разлом или европейците трябва да се почувстват длъжни да помогнат на съюзника си, независимо какво се случи в Близкия изток?

Неприятна е ситуацията, която Тръмп създаде с излизането от споразумението, което европейците подкрепят. Според мен това беше гигантска грешка от страна на президента. Но е свършен факт. И тъй като Тръмп не е популярен в Европа, мисля, че малцина политически лидери там ще излязат и ще поемат вътрешнополитически риск да го подкрепят. Освен ако техният интерес е наистина застрашен. Не мисля, че много европейци виждат така нещата в момента.

Иран може да се превърне и в по-голяма заплаха за американските съюзници в Близкия изток. И най-близкият на Вашингтон от тях далеч не е саудитското кралство. Как може да се избегне евентуална ескалация от страна на Израел, независимо дали начело там е Бенямин Нетаняху или не?

Израел е в политическа криза. Опитват се да се разберат за правителство. Това трябва да бъде преодоляно преди Израел да може да вземе конкретно решение по отношение на Иран. Според мен към момента няма голям риск от едностранни действия на Израел. Въпреки, че той по принцип се противопоставя на поведението на Иран в Близкия изток и е оказвал натиск на Съединените щати да предприемат някакви действия, каквито досега не сме предприели.

Отново към талибаните - в своя статия наскоро сравнихте мирните преговори с тях с тези в Париж преди близо половин век , които доведоха до изтеглянето на американската армия от Виетнам. Общото между тях е, че Съединените щати преговарят от позицията на слабост.

Очакванията ни от тези преговори трябва да са реалистични. Талибаните разбират, че Съединените щати искат да се изтеглят, също както в Северен Виетнам разбираха през 1973-а, че Съединените щати искаха да се изтеглят. Няма нищо лошо да се говори с талибаните, стига да не забравяме, че каквото и да се договорим с тях, те в дългосрочен план може и да не се придържат към него.

Не смятам, че трябва рязко да напуснем Афганистан. Просто трябва да оставим бремето за сигурността там да бъде носено от афганистанското правителство. В края на краищата това е тяхната страна и те трябва да си решат дали да се бранят. Ние можем да помогнем - със съвети, с военно оборудване, и икономически също. Но все някога пълната ангажираност на Съединените щати и съюзниците от НАТО за защитата на афганистанското правителство трябва да свърши.

Трябва да водим интензивни преговори с правителството в Кабул за детайлите на американското изтегляне и как то да поеме пълните си отговорности. Това е напълно възможно и има повече шансове за успех, отколкото някакви псевдопреговори с талибаните.

Смятате ли, че с отстраняването на Джон Болтън от Белия дом заплахата от война на Съединените щати някъде по света е значително по-малка?

Джон Болтън предпочита милитаристичен подход в решаването на всеки външнополитически проблем. Той се отнася към съюзниците ни като към подчинени, а не като към партньори. Затова не съм голям привърженик на Джон Болтън. Президентът въобще не биваше да го назначава, но го направи. Тръмп трябва да сформира силен външнополитически екип, който да го осигурява с качествени съвети за националната сигурност. Болтън не го правеше, а не съм сигурен и дали новият съветник ще може.

Кой всъщност ще е водещата фигура в определянето на американската външна политика занапред? Посоченият за наследник на Болтън не може да се сравнява с бивши президентски съветници по националната сигурност от ранга на Кисинджър или Бжежински.

Знам, че Робърт О`Брайън има известен опит в Държавния департамент като специален пратеник. Но той не е част от елита на външнополитическите специалисти. Според мен той ще е по-скоро като останалите в администрацията на Тръмп, които са крайно лоялни към президента и изпълняват заповеди, вместо да обсъждат външната политика.

Тясно е обвързан с държавния секретар и издигането му до съветник по националната сигурност усилва позициите на Помпео в администрацията. Надявам се, че ще си върши по-добре работата, но можем само да почакаме и да видим дали апаратът на националната сигурност на Съединените щати ще работи толкова ефективно, както в миналото - чрез пълна координация на политиката или тя ще продължи да се определя от инстинктите на президента.

21 септември е Международният ден на мира. Какво бихте казал по този повод на онези, които решават дали да има мир или война?

Както пиша в книгата си, войните са лесни за започване. Но щом ги започнат, лидерите често губят контрол върху изхода им. Не разбират напълно какви могат да са последствията от действията им. Всяка страна трябва да е извънредно предпазлива при вземането на такова решение.

На мен ми харесва идеята за Международен ден на мира и предпочитам решаването на спорове да става мирно. Понякога това е невъзможно, но мисля, че онези лидери, които ламтят да водят войни, са много глупави. Какъвто беше Милошевич с Босна и много други лидери в историята. Войната е избор, който може и да носи някакво краткосрочно политическо преимущество за някого, но в дългосрочен план тя е много, много рискован бизнес.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.