Стефано Балди: Връзките между София и Рим са отлични във всички аспекти

Тази година България и Италия отбелязват 140 години от установяване на дипломатическите си отношения. По този повод посолството на Италия у нас организира различни прояви. Сред тях беше историческа конференция, която проследява различни събития от историята на връзките между двете държави.

„Връзките между българи и италианци водят началото си много преди тези 140 години дипломатически отношения, които двете държави отбелязват тази година“, заяви посланикът на Италия у нас Стефано Балди.

Връзки могат да бъдат открити много по-рано. Българи са свързани със създаването на най-стария университет в Европа – в Болоня през XII.

През 1879 година двете държави установяват дипломатически отношения.

Стефано Балди посочва част от личностите и събитията, допринесли за добрите отношения между София и Рим през последните близо век и половина: 

„Сред важните имена е това на Виторио Позитано, вицеконсул в София. Известен е заради жеста към България. Спасил София от опожаряване в края на 1877 година по време на Руско-Турската война. Има и други не толкова известни, но важни от историческа гледна точка личности като Енрико де Губернатис, който спасява от гибел жителите на Русе във времената преди Освобождението.

През 30 и 40-те години на ХХ век България и Италия имат близки отношения, заради обединението на двете царски фамилии , чрез брака на цар Борис 3-ти с Йоанна Савойска, който предизвиква специалния интерес на Италия към България“.

Макар че дипломатическите отношения между София и Рим не винаги са били лесни:

„Най-драматичните моменти са по време на двете Световни войни, особено в периода, когато сме били на противоположни фронтове. Труден период беше и фалшивата българска следа при атентата срещу папа Йоан Павел II. За щастие, всички тези трудни моменти бяха преодолени. А в дипломацията те се решават, както и в живота - чрез  разговори, с търпение и с опити се да се върнем към приятелството, а не да изостряме проблема“.

Изложба с исторически фотографии, подготвена от италианския посланик, показва различни етапи от дипломатическите отношения: 

„Снимките са свързани със събития, в които присъстват различните италиански посланици в България. Общо 36 са ръководителите на дипломатическата мисия за тези 140 години. Целта беше да представя идеята за непрекъснатост на отношенията ни във времето“, казва Стефано Балди и определя като отлични настоящите връзки между София и Рим - във всички аспекти:

„В политически план и двете държави сме част от НАТО и Европейския съюз. Отлични са и икономическите ни отношения, защото Италия е вторият търговски партньор на България. Същото се отнася и за връзките в областта на културата.

140 години изграждахме тези отношения. Развихме по-добро ниво на познаване, което доведе до българофилство, до интерес, положителни чувства и обич на италианците към България. А това се свързва и с италианофилството, което българите изпитват към нашата страна“.

А извън историята на официалната дипломация, зад добрите отношения между България и Италия стоят хиляди непознати имена. Като това на подполковник Балдесаро Ореро, изпратен у нас след Освобождението като част от делегацията, която трябвало да работи по определяне границите на Княжество България. Освен способности на добър картограф, Ореро притежавал и уменията да преговаря, разказва Ариана Аризи Рота, професор в университета в Павия: 

„В писмата, които изпращал в Рим, Ореро описвал много точно проблемите, с които се сблъсквал на българска територия, докато пътувал.

Имал симпатии към българите, чувствал ги близки, и настоявал българските села да останат в пределите на страната, а не да бъдат разделяни произволно. Бил особено чувствителен към България, в момент когато между представителите на различните комисии за сключване на Берлинския договор, често имало спорове и различия. Ореро не е известна фигура от голямата дипломация, но бил човек способен да преговаря.  Понякога успявал в мисията си, друг път не, но винаги опитвал!“, казва Ариана Аризи Рота, професор в университета в Павия. 

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.