Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Сергей Лагодински: ЕС няма ефективни лостове, с които да въздейства на Турция да спре военната интервенция

| обновено на 12.10.19 в 09:55
Карта, показваща районите, които вероятно ще обхване военната операция на Турция в Сирия.
Снимка: БТА

Военната интервенция на Турция в Северна Сирия определено ще има дестабилизиращ ефект и страни като България имат основания да се опасяват от евентуална бежанска вълна. Това мнение изрази пред „Хоризонт“ евродепутатът от партията на Зелените/Европейски свободен алианс Сергей Лагодински, който е и председател на делегацията в съвместната парламентарна комисия ЕС-Турция. В интервю на кореспондента на БНР в Брюксел Ангелина Пискова с Лагодински той изрази притеснение и от близостта на Турция с групировката „Ислямска държава“.

Вие лично как виждате турската операция в Северна Сирия?

За мен това е грешка. Разбирам опасенията на Турция за нейната сигурност и от терористични заплахи - това са важни неща за нея. Само че това е погрешен подход за справяне с тях. Бяхме в положение, в което се надявахме да започнем по-конструктивен разговор с турското правителство. Имаше някакви реформи, макар и недостатъчни, но пък имаше планове за правосъдната система, борбата срещу тероризма и бяхме много любопитни каква насока ще поемат. А тази операция ни отклонява от един по-конструктивен дневен ред.

До какво очаквате да доведе тази военна интервенция за съседните на Турция страни и по-конкретно за България?

Тя определено ще има дестабилизиращ ефект, тъй има доста страни в този пъзел. На първо място, оттеглянето на Съединените щати е голяма грешка, защото Европа беше много пасивна и не изигра тази важна политическа и дипломатическа роля, която бих искал да изиграе. Съединените щати играеха стабилизиращата роля, поне в необходимата минимална степен. Сега, след като те се оттеглиха и оставиха водещата роля на турската армия в тази част от региона, това определено ще доведе до ефекта на доминото, дори и по отношение на бежанците към съседните страни. Затова смятам, че България също има от какво да се опасява.

Имаше още нещо обезпокоително - туитът на президента Тръмп по отношение на членовете на "Ислямска държава", в който казва в прав текст, че те ще се върнат в Европа...

Положението с бойците от "Ислямска държава" и начинът, по който Европа трябва да се справя с тях, е противоречиво. Тя носи отговорност за бойците, които са европейски граждани. И трябва да ги изправи пред съда.

А може ли всяка страна-членка сама да се справи с този проблем?

Трудно е - първо, защото нямаме достатъчно информация. А Европа би трябвало да има механизъм, който да позволява това. Вместо да казваме: "Няма да го направим, те трябва да останат в затворите в региона", Европа трябва да поеме своята отговорност и да попита: "Какво трябва да направим, за да ги подведем под отговорност? Каква информация ни трябва? Как ще си сътрудничим с местните власти?" Мисля, че е много лесно да кажеш: "Те ще останат там до края на живота си". Но те са наши граждани и ние трябва да поемем отговорността за тях. Това не означава да ги пускаме да бягат, но трябва да поемем по-сериозен ангажимент за изправянето им пред съда. Повече ме притеснява  близостта на турското правителство към "Ислямска държава". Американците и кюрдските отряди постигнаха известен успех по отношение на групировката и той може да се окаже застрашен, ако някой е по-благосклонен към нея. Още един риск, пред който сме изправени в тази ситуация.

Според вас, има ли механизми, чрез които Ердоган да бъде притиснат да спре военната интервенция?

Първо, трябва да видим как могат да проработят финансовите механизми. Европа помага за издръжката на бежанците в Турция, но няма да направи това извън нейните граници. И няма да финансира предни постове и лагери, които ще бъдат изградени, след като хората бъдат върнати обратно в Сирия и така там да се обърне демографският баланс. Парите на Европа не са предназначени за подобна цел и ЕС трябва да го каже - спокойно, но ясно.

Всъщност, Европа го каза в лицето и на Юнкер, и на Могерини. Но идва и следващият въпрос - заложено ли е на карта споразумението за бежанците?

Мисля, че нещата са категорично извън равновесие в момента и съществува значителен риск споразумението да бъде осуетено от това решение.

И при това положение опасността за България като страна на първа линия е съвсем реална...

Мисля, че опасността е реална за всички. България наистина е на първа линия по отношение на отбраната, но повечето хора искат да отидат по-далеч - във Франция или Германия. Много хора критикуват споразумението и по-точно факта, че се работи с такова правителство като турското и вероятно този въпрос също ще бъде на дневен ред. Тоест, можем ли да връщаме бежанци обратно в Турция, които стигат в Европа, след като Турция не е безопасно място за тях, а това е част от споразумението. Защото, ако тя пък ги връща в Северна Сирия, става сложно от правна гледна точка. Така че се наслагват много неща, свързани с това решение и според мен, то не е мъдро от стратегическа гледна точка.

При това положение какъв е ефективният ход, който Европа може да направи?

Проблемът е в това, че ЕС пропусна възможността да бъде международен играч. Виждаме това и при ситуацията в Сирия. Не може просто да бъдеш глобално джудже и на следващия ден нещата да се променят. Просто ти нямаш необходимите лостове. Ние ги имаме като, например, финансиране, като перспективи за развитие на диалога с Турция, но те сега са застрашени. Има доста въпроси, по които Турция се нуждае от ЕС. Не става дума за членството в Съюза - това е дългосрочна цел, а по-скоро за митническия съюз и политиката за миграция. Има много въпроси, по които нашите турски колеги очакват ЕС да направи стъпка към тях, въпреки нарушенията при върховенството на закона и гражданските права, на които сме свидетели. Но първо ние трябва да видим колко дълбоко ще стигне тази операция, колко ще продължи, какви ще са последствията. Тя обаче заплашва всички тези надежди, които имахме, за развиването на нормални отношения с Турция.

Да смятаме ли, че в крайна сметка този въпрос ще се реши от големите играчи като Съединените щати и Русия, без участието на ЕС?

Честно казано, не виждам как подобен конфликт може да се реши изобщо без участието на ЕС. Съюзът е играч, съсед, а някои страни като България са съвсем близо до този регион. Не мога да си представя, че страни-членки като Франция ще допуснат такова решение, от което да бъдат изключени. Но ние трябва да проведем задълбочен и важен разговор в рамките на ЕС, в който да кажем: "Ако ние искаме да сме на масата, трябва да инвестираме повече във външната ни политика. Трябва да вземаме решенията си по-лесно, по-бързо и по-ефективно. И трябва да говорим за премахването на единодушното гласуване. Виждаме как Унгария блокира решението за дискусии със Съвета по този въпрос. Това за нас трябва да е повик за събуждане, защото така Европа не може да се намеси и това не трябва повече да се случва. 

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Министър Емил Димитров докладва на премиера Бойко Борисов

Емил Димитров пред Борисов: Водна криза няма да има

Водна криза няма да има, заяви пред премиера Бойко Борисов министърът на околната среда и водите Емил Димитров, съобщи правителствената пресслужба. След като алармира Народното събрание , той докладва на министър-председателя ситуацията с водоснабдяването в Бургас и мерките, които ще се предприемат в следващите месеци,  ако сушата продължава...

публикувано на 27.11.20 в 13:40
Белоглав лешояд (Gyps fulvus) в полет

245 белоглави лешояда живеят по долината на р. Арда

245 белоглави лешояда живеят по долината на река Арда, като в гръцката част на Родопите са 60. Данните са на природозащитни организации, извършили преброяване на птиците. Това е най-големият брой лешояди, установени да нощуват в Източните Родопи от 2005 година досега. Преброяването е с цел да се определи популацията на белоглавите лешояди на..

публикувано на 27.11.20 в 13:32
Атина - ноември 2020 г.

Огромни са щетите за бизнеса в Гърция от въведения локдаун

Огромни са щетите за бизнеса в страната от въведения локдаун , за това алармират гръцки търговци пред медиите.  Поради строгите мерки са затворени вече почти месец всички магазини, ресторанти, кафенета. Анулират се резервации за новогодишните празници след изявления на медицински лица, че до края на годината ще остане забраната за напускане на..

публикувано на 27.11.20 в 13:22
Изглед към сградите на Оксфордския университет.

800 паунда сметка заплашва студенти първа година от ЕС във Великобритания

Студентите първа година от ЕС, приети в британски университети през есента, но не успели да влязат във Великобритания, заради пандемията, са застрашени с 800 паунда сметка, ако не стъпят на британска почва преди 31 декември, предупреждава вестник „Гардиън“. „Гардиън“ пише, че поради влизащите в сила от 1 януари нови разпоредби след Брекзит тези..

публикувано на 27.11.20 в 12:57
ДГ

И Дупница осигурява дежурна градина за деца на медици

И в Дупница, както е в София, Бургас и Стара Загора, откриват  дежурна група за деца на медици по време на новото заключване заради мерките срещу Covid епидемията, което започва от тази вечер и ще продължат до 21 декември, обявиха от администрацията. Дежурната група за децата на работещите на първа линия медици ще бъде в детска градина „Калина“...

публикувано на 27.11.20 в 12:46
Изглед към Велико Търново

Кризисен център във Велико Търново работи въпреки двама с Covid-19

Великотърновският кризисен център за хора, претърпели домашно насилие или изпаднали в беда, продължава работа и не се налага карантина след установените случаи на коронавирусна инфекция, съобщиха от социалната институция. Заболяването е установено при двама от потребителите, които са на болнично лечение. Направените бързи антигенни тестове..

публикувано на 27.11.20 в 12:37

„Черният петък“ в Русия е предимно онлайн

Тазгодишната търговска кампания „Черен петък“ в Русия протича предимно в Интернет на фона на устойчивата тенденция към увеличаване на заболеваемостта от коронавирус. Руските санитарни власти отчетоха нов рекорд на заболеваемостта от Covid-19 – повече от 27 500 нови случая за денонощие. За да се избегне струпването на много хора в..

публикувано на 27.11.20 в 12:19