Нобеловите награди, Сирия и заплахите на Ердоган към ЕС - акцентите от седмицата

„За този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености.“ Това е написал шведският химик Алфред Бернхард Нобел в завещанието си за петата награда, чийто носител определя комитет от пет души. Тя е за мир. На 10-ти декември ще я получи етиопският премиер Абий Ахмед, отличен за постигнатия мир със съседна Еритрея.

Абий Ахмед се нарежда в списък с имената на впечатляващи политици, променили света. Като Джордж Маршал през 1953 г., чийто план вдига на крака Германия след войната. Вили Бранд през 1971 г., който пръв от Западния свят протяга ръка през Желязната завеса. Или Михаил Горбачов през 1990 г., комуто дължим нейното падане.

Ако погледнем към днешните световни лидери, никой от тях не би заслужил Нобеловата награда за мир. Сякаш миризмата на барут е одеколонът на силните на деня. На световната политическа сцена тържествуват алфа-мъжкари, за които стремежът към мир като че ли е израз на слаба воля. Доналд Тръмп, Владимир Путин, Реджеп Ердоган, Си Цзинпин. Общото между тях е, че преследват надмощие, а не баланс.

Предаването можете да чуете в звуковия файл.