Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За 60-годишнината на БНТ

В Русе показват в изложба предмети от зората на телевизията

От 1972 година русенци имат свой телевизионен център

Снимка: Ася Пенчева
В зала "Батенберг" на Историческия музей в Русе утре ще бъде открита изложба, посветена на 60-та годишнина на БНТ. Експонатите от техника - камери и рулони, архивни документи, филмови ленти и снимки на познати лица, са собственост на Регионалния телевизионен център в Русе.

От 7 ноември 1972 година русенци имат свой телевизионен център. Той е открит два месеца след варненския, заработил на 9 септември същата година. В телевизията от първия ден на нейното откриване оператор е Никола Тодоров - Фоцата. 

Илюстрирали първите събития със снимки по телевизията 

Първото предаване от Русе се случило така:

"Откриването беше, тук беше Съдът, залата, централната, която е срещу площада, там водещ на новините беше Чичко Филипов с Мария Неделчева, на Ради Неделчев съпругата. Ние с колегата Вальо Русев тогава нямахме такива съоръжения: камери, ала бала - с фотоапарати, аз ходих в Силистра да снимам манифестацията, да правя снимки, той ходи в Разград и така се илюстрираше събитието - 7 ноември 1972 година: по телевизията със снимки."

Когато започнали да излъчват новини на живо, още нямали студио и използвали физкултурен салон, където с помощта на кулиси от театъра направили "почти акустична кутия" - така се получило импровизирано студио. 

После започнали да снимат на кино лента, която преработили за 25 кадъра, проявявали я в Дома на моряка, монтирали ръчно и потекли новини за успехите на предприятията, героите на времето и изпълнението на плана. През годините техниката се сменила коренно в ръцете на Фоцата.

Трасето се осигурявало бавно и с огромни съоръжения

"Това, което е в момента, тогава беше немислимо, просто за тая оперативност, която се случва в момента. Тая бързина, която да кажем, хващаш телефончето и можеш да излъчваш в ефир, беше немислимо. Бяха едни огромни съоръжения, които трябва да ги пренесеш, да ги монтираш, да направиш т.нар. трасе до съответната кула, която ти е най-близко, да направиш трасе до София. Сега по Интернет всичко върви."  

Снимка: https://rousse.info

Понеже една от причините точно в Русе партията да направи телевизия е фестивалът Мартенски музикални дни, един от незабравимите спомени на оператора Никола Тодоров от началото е свързан именно с него.

"Имам един случай с отказ, понеже се снимаха почти всички концерти, нямаше като сега тоз съгласен, оня несъгласен. Имахме такъв случай с Московския камерен оркестър, диригент Рудолф Баршай, съветски гражданин си беше, но работеше много на Запад. И като влиза в залата вижда, че има и телевизия. Там телевизията на Запад, ако не си плати, не снима. И той казва: "Докато тези хора от камерите не слязат, аз няма да изляза на сцената". Отиват там първи, втори, трети секретари - човекът непреклонен..." 

Сега можем да чуем и гласовете на несъгласните

В началото телевизията нямала журналисти и репортери. Имало редактори. Когато обаче в Русе добили опит, през 1975-а назначили първите журналисти. Една от тях е Бояна Шандуркова. Според нея стандартът на БНТ е да показва това, което се случва наистина, днес, според времето.

"И телевизията, както и радиото, поради характера на това, че се чува и вижда, някак си трябваше все пак да бъде отразявано това, което се случва. Това, което се случва бяха петилетните планове, преизпълнените планове, усиленият износ на българска продукция - за където и да е, това няма значение. Бяха факт героите на социалистическия труд, беше факт възторгът на хората по време на манифестациите на 9 септември, на 7 ноември. Бяха факт и митингите за чистотата на въздуха в Русе, бяха факт "Кой не скача, е червен" - всичко това беше факт, то се виждаше и се чуваше. Ние можеше и да знаем някои неща в повече, отколкото другите хора, но така или иначе бяхме длъжни да показваме това, което се случва. В този смисъл на практика промяна, особена, няма, с изключение на това, че сега можем да чуем гласовете и на хората, които не са съгласни с това, което се случва", коментира Бояна Шандуркова.

Изложбата в Историческия музей показва русенския принос в 60-те години на БНТ.

Репортажът можете да чуете в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20