Проф. Жан-Габриел Ганасиа: Информационното общество не е светът на Оруел

Финанси, реклама, автомобилостроене. Не само това са някои от областите, които се променят през годините от въвеждането на изкуствен интелект насам. Примерите френският професор Жан-Габриел Ганасиа открива навсякъде.

Всъщност всички ние ги виждаме. В интернет роботи изследват навиците ни, за да ни профилират и да получим точната реклама, банкерите го използват, за да да определят с голяма точност дали сме рискови клиенти, а на ръката си носим компютър, който събира данни за здравето ни.

Как се променят базови понятия в информационното общество

Но именно социалните взаимоотношения, онези невидими човешки елементи, които изграждат обществото, също са подвластни на влиянието на изкуствения интелект, казва френският професор от Сорбоната. 

„Ще ви дам някои примера. Знаете какво е приятелство, нали? То съществува и обединява хората от много дълги години. Считате ли, че приятелството в социалните мрежи е същото като приятелството, така както го виждаше Аристотел? Може би има някакви прилики. Но нещата са много различни. Доверието? Ето, преди време, за да напишеш завещание, е трябвало да има доверено лице, което да присъства и да го засвидетелства. След това казаха: „Не! Трябва да е написаното собственоръчно“. Днес трябва да бъде собственоръчно написано. Но с цифровизацията и въвеждането на блокчейн технологията, с въвеждането на вериги алгоритми и криптография - дали ще бъде същото? Дали това няма да промени степента на доверие?“, пита Жан-Габриел Ганасиа.

Машините ни оценяват

Френският преподавател дава пример с въпроса за репутацията.

„За разлика от хората, машините разполагат с алгоритми, които позволяват на базата на информация да ви поставят оценка. Ако хвърлите една кърпичка на земята, ще ви сложат една черна точка. Ако пресечете на червено, дори и да няма автомобили, пак ще ви дадат черна точка. И ако искате да отидете в университета, ще получите машинно по-малко положителни точки. Това е репутацията на новия свят.“

Благодарение на изкуствения интелект компютрите ще ни познават много по-добре, отколкото самите ние, прогнозира професор Жан-Габриел ГанасиА. И дава пример с анализи на болести. Изкуственият интелект се оказал по–добър в „предсказването“ на рака от лекарите например. И затовакато изследовател проф. Ганасиа цитира примери за опити, чрез които човекът да навакса осъзнатото си изоставане от изкуственият интелект. 

Вариант 1 – изравняваме се по ум с машините

„Малко като научната фантастика е т.нар. технологична сингулярност. Моментът, в който машината ще стане по–умна от хората. Тогава имаме два пътя - ние да станем толкова умни, колкото машините. Американска фирма вече разработва мозъчни импланти, с които едва ли не да ви добави памет. За вас все още не, но децата ви вероятно няма да имат нужда да учат падежите в латинския. Те просто ще бъдат заложени в главата. Но ако можем да „заредим“ падежите на латинския, твърде вероятно е да можем да „зареждаме“ и други неща. Ще се роди т.нар. симбиотичен човек.“

Вариант 2 – машините са по-умни от нас

„Другият вариант е да качите цялото си съзнание на машина. Руски милиардер е планирал да се произвеждат роботи и след това едва ли не вашето съзнание да се прехвърля в роботите. От аватара в мрежата. Изчисления показват, че това ще бъде възможно през 2040-та, 2050-та година. Това е само след 25-30 години!?!! Има хора, които смятат, че това дори ще е нова религия. Не, това няма да е религията на бъдещето. Дали това е реалистично? Като учен ми беше интересно да разгледам и изуча аргументите на тези „проповедници на бъдещето“.

Вторият път за развитие в т.нар. технологична сингулярност е машините да са по – умни от нас, но да бъдат надзиравани от хората, подчертава проф. Ганасиа. Според него всичко това цели дигиталните структури да заменят социалните в една държава.

Програма за изместване на държавите?

„Моята теория за всичко това е, че в действителност всичките тези големи и участници на интернет пазара имат амбиция, която е не само икономическа. Знаете, че те имат капитали, играят на борсите. Те имат и една политическа програма, която преследват, а именно - да „изместят“ държавите, когато става въпрос за техния суверенитет, за справедливостта, за правосъдието. В областта на правосъдието например има хора, които искат да използват машини, за да правят т.нар. предикативно или предсказващо правосъдие. Фейсбук иска да създаде нова парична единица. Тези неща бяха част от суверенитета на една държава.“

Професор Жан-Габриел Ганасиа е убеден, че навлизането на изкуствения интелект, който ще обработва информацията, постъпваща от всички канали за комуникация, ни поставя в условията на т.нар. задълбочено наблюдение. Всеки наблюдава, да снима всекиго. Изчезват посредниците, институциите, авторитетната власт.

„В информационните общества всички гледат всички. Това не е светът на Оруел. Няма го надзирателят, който наблюдава. Всеки, който гледа, е равнопоставен с останалите. Дори и за политиците това не е добре дошло, защото могат да бъдат изобличени в неприятни ситуации“, коментира Ганасиа.