Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гени и гении

Милена Георгиева: Далеч сме от разбирането на езика на живота

Главният извод след разчитането на генома – гените и средата си взаимодействат

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Няма ген за интелигентност. Говорим за една плеяда от гени, стотици, които взаимодействат различно и определят различните интелектуални способности на всеки от нас. това каза в предаването "Нощен хоризонт" генетикът и молекулярен биолог доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН.

„2002 година беше разчетен човешкият геном. Преди това можехме само да спекулираме доколко в семейство на родители, които са гениални, се раждат гениални деца, просто една гола статистика. След секвенирането и разчитането на човешкия геном вече започнахме да говорим за гени и генни варианти, които са отговорни за нашите мисловни способности.“ 

Гените и средата си взаимодействат

2002-2003 година стана ясно, че не сме заложници на нашата генетика. Талантите у децата трябва да бъдат търсени, защото те не се унаследяват толкова много, отбеляза доц. Милена Георгиева.

„Ако едно дете бива поставено в условия на среда, която е динамична, в която се чете, в която се слуша музика, ходи се на театър, играе се, няма как това дете да бъде мързеливо. Ние, освен че предаваме нашата генетика, предаваме и нашето поведение. Можем да модулираме тази генетика и то доста успешно, стига да знаем какво точно искаме от тези деца.“

Кодирано е в гените, но гените и средата си взаимодействат – това е основният извод след сравнителните анализи на геномите на различни организми на планетата, подчерта молекулярният биолог.

„Тези сравнителни анализи показаха, че генетиката е еволюционно-консервативна. Ние имаме почти еднакви гени с шимпанзетата, имаме 60% генетична идентичност с домата например. Гените кодират онези протеини, които ни дават възможност да бъдем живи организми. Но начинът, по който тези гени се експресират, отделните вариации, точкови мутации, които заменят само една буква в кода на ДНК – т.нар. диалекти на ДНК, всъщност дават това разнообразие от индивиди, от начина, по който те изглеждат, от техните интелектуални способности.“

Още Хипократ 400 г. пр. н. е. казва, че болестите при хората се изявяват различно в зависимост от условията и сезоните, в които те живеят. Още тогава той дефинира въздействието на околната среда, на климата, на слънцето върху начина, по който ние ще боледуваме, поясни генетикът. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Играта на гените и спиралата на живота

Всеки един от нас е проекция на двамата си родители. „Ние получаваме почти еднакви геноми от майката и от бащата и започва една игра на гени в нашето развитие. Не всички гени от двата генома започват да работят, или работят изобщо, работят с различна интензивност, могат изобщо да не работят. В самите клетки започва една борба между майката и на бащата и никой не може да каже в какъв процент се изявяват гените на майката или на бащата“, коментира специалистът.

Много сме далеч от разбирането на езика на живота, смята Милена Георгиева. „Спиралата на живота е нещо много сложно и може би в това е красотата на науката – на биологичната наука, на всички науки изобщо. Ние се опитваме да разберем смисъла на този живот.“  

Деца в анимирана среда - училището изостава

Имаме голямо задължение в момента – да създадем образователна среда, кореспондираща с условията на живот на днешните деца в информационното общество, посочи още доц. Георгиева.

„Училището е много тежък механизъм, който може да модулира гените и учителите носят голяма отговорност за това. Малките ни гении, които са в т.нар. поколение на милениумите, са много по-различни. Те имат друг тип умствени способности. От момента, в който ние поставим таблет в техните ръце и те започват да слайдвайт по монитора, това означава, че те имат вече друго възприятие. Ние след това по никакъв начин не можем  да задържим тяхното внимание върху това да изписват сричките бавно и спокойно. Това е нещо, което образователната система трябва да го предвижда вече. Изоставаме в това отношение.“

В анимираната среда, в която растат, ако след това не бъдат поставени в подобна модерна, интерактивна и динамична образователна среда, ние губим вниманието на тези деца, отбеляза Милена Георгиева.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Робертс Зиле

Робертс Зиле: Отнесете се към еврото по-малко политически и по-прагматично

Латвийският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Европейския парламент Робертс Зиле коментира пред БНР прехода от национална валута в евро. Латвия въведе еврото преди 11 години. Каква е равносметката? "Разбира се, преди това някои политически движения казваха, че трябва да си..

публикувано на 12.06.25 в 17:57

Телефони, санкции, поведение – как да дисциплинираме ученика?

Учителският синдикат към КТ "Подкрепа" излезе с ясна позиция за сериозна промяна в образователната ни система. Сред основните искания са разтоварване на учебните програми, въвеждане на оценка за поведение, по-строг контрол върху мобилните телефони в училище и по-добри условия за преподавателите. Преди дни от синдиката съобщиха, че голямата част..

публикувано на 11.06.25 в 10:01
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52