Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гени и гении

Милена Георгиева: Далеч сме от разбирането на езика на живота

Главният извод след разчитането на генома – гените и средата си взаимодействат

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Няма ген за интелигентност. Говорим за една плеяда от гени, стотици, които взаимодействат различно и определят различните интелектуални способности на всеки от нас. това каза в предаването "Нощен хоризонт" генетикът и молекулярен биолог доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН.

„2002 година беше разчетен човешкият геном. Преди това можехме само да спекулираме доколко в семейство на родители, които са гениални, се раждат гениални деца, просто една гола статистика. След секвенирането и разчитането на човешкия геном вече започнахме да говорим за гени и генни варианти, които са отговорни за нашите мисловни способности.“ 

Гените и средата си взаимодействат

2002-2003 година стана ясно, че не сме заложници на нашата генетика. Талантите у децата трябва да бъдат търсени, защото те не се унаследяват толкова много, отбеляза доц. Милена Георгиева.

„Ако едно дете бива поставено в условия на среда, която е динамична, в която се чете, в която се слуша музика, ходи се на театър, играе се, няма как това дете да бъде мързеливо. Ние, освен че предаваме нашата генетика, предаваме и нашето поведение. Можем да модулираме тази генетика и то доста успешно, стига да знаем какво точно искаме от тези деца.“

Кодирано е в гените, но гените и средата си взаимодействат – това е основният извод след сравнителните анализи на геномите на различни организми на планетата, подчерта молекулярният биолог.

„Тези сравнителни анализи показаха, че генетиката е еволюционно-консервативна. Ние имаме почти еднакви гени с шимпанзетата, имаме 60% генетична идентичност с домата например. Гените кодират онези протеини, които ни дават възможност да бъдем живи организми. Но начинът, по който тези гени се експресират, отделните вариации, точкови мутации, които заменят само една буква в кода на ДНК – т.нар. диалекти на ДНК, всъщност дават това разнообразие от индивиди, от начина, по който те изглеждат, от техните интелектуални способности.“

Още Хипократ 400 г. пр. н. е. казва, че болестите при хората се изявяват различно в зависимост от условията и сезоните, в които те живеят. Още тогава той дефинира въздействието на околната среда, на климата, на слънцето върху начина, по който ние ще боледуваме, поясни генетикът. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Играта на гените и спиралата на живота

Всеки един от нас е проекция на двамата си родители. „Ние получаваме почти еднакви геноми от майката и от бащата и започва една игра на гени в нашето развитие. Не всички гени от двата генома започват да работят, или работят изобщо, работят с различна интензивност, могат изобщо да не работят. В самите клетки започва една борба между майката и на бащата и никой не може да каже в какъв процент се изявяват гените на майката или на бащата“, коментира специалистът.

Много сме далеч от разбирането на езика на живота, смята Милена Георгиева. „Спиралата на живота е нещо много сложно и може би в това е красотата на науката – на биологичната наука, на всички науки изобщо. Ние се опитваме да разберем смисъла на този живот.“  

Деца в анимирана среда - училището изостава

Имаме голямо задължение в момента – да създадем образователна среда, кореспондираща с условията на живот на днешните деца в информационното общество, посочи още доц. Георгиева.

„Училището е много тежък механизъм, който може да модулира гените и учителите носят голяма отговорност за това. Малките ни гении, които са в т.нар. поколение на милениумите, са много по-различни. Те имат друг тип умствени способности. От момента, в който ние поставим таблет в техните ръце и те започват да слайдвайт по монитора, това означава, че те имат вече друго възприятие. Ние след това по никакъв начин не можем  да задържим тяхното внимание върху това да изписват сричките бавно и спокойно. Това е нещо, което образователната система трябва да го предвижда вече. Изоставаме в това отношение.“

В анимираната среда, в която растат, ако след това не бъдат поставени в подобна модерна, интерактивна и динамична образователна среда, ние губим вниманието на тези деца, отбеляза Милена Георгиева.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Росен Белишки: Мит е, че през летните месеци има бум на домови кражби

1679 са извършените домови кражби на територията на цялата страна за първите 6 месеца на тази година . Това обяви пред БНР Росен Белишки от Главна дирекция "Национална полиция".  За сравнение той посочи, че за същия период на миналата година те са били 2018. " Имаме намаление на регистрираните престъпления с 16% , което е около 340 случая..

публикувано на 25.07.24 в 15:28

ГИТ: Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава

Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава , заяви пред БНР Димитър Маджаров от Дирекция "Трудова мобилност" в Главната инспекция по труда. "В случай, че българите сключат договор директно с работодател в чуждата държава, правомощията на Инспекцията по труда са ограничени единствено до подаване на сигнали до..

публикувано на 25.07.24 в 14:57
Илия Проданов, председател на НАЗ

Илия Проданов: Години наред държавата насочва към Гърция и Турция повече вода от договореното

Въпреки сериозните проблеми, които българското земеделие има с липсата на напояване, години наред държавата насочва към южните ни съседки Гърция и Турция повече вода, отколкото е договорено в междудържавните спогодби, защото страната ни не може да използва наличната вода в реките и язовирите. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията..

публикувано на 24.07.24 в 10:46

Иван-Александър Кютев: Село Воден е шедьовър на абсолютното безхаберие на много институции

Пожарът беше овладян благодарение на младите воденци, на земеделските производители, на доброволците . Това заяви пред БНР фотографът Иван-Александър Кютев - жител на село Воден и създател на групата "Остави се да бъдеш Воден", която набира средства за пострадалите. Той започна разказа си преди 3 дни във Фейсбук така: "През 2020 г. бях..

публикувано на 24.07.24 в 10:16

Атанас Кръстанов: Без държавна агенция няма да можем да се справим с нито едно природно бедствие

Пресилено е да се каже, че е провал начинът, по който държавата се справи с пожарите на някои места, но действително не можаха да се справят както трябва .  Това е мнението на Атанас Кръстанов - специалист по природни и индустриални бедствия. Всяка година се повтарят абсолютно едни и същи неща , подчерта той пред БНР и заяви категорично, че..

публикувано на 23.07.24 в 14:18
Стопкадър /

Димитър Стоянов: Кабинетът "Главчев" оказва много сериозна подкрепа на Пеевски, може би заради компромати

"Няма как да не се съглася, че политическата система в този ѝ вид е в много тежка криза. Явно се вижда как кабинетът на Главчев оказва много сериозна подкрепа на Делян Пеевски през министрите, които очевидно са негови в този кабинет и които Главчев отказва да смени. Можем да подозираме, че тази подкрепа се гради върху компромати, които Пеевски има..

публикувано на 22.07.24 в 14:30

Д-р Кремена Пармакова: При пътуване в чужбина е препоръчителна имунизацията срещу хепатит А и Б

При пътуване в чужбина е препоръчителна имунизацията срещу хепатит А и Б, независимо на кой континент се намира избраната дестинация. Това обясни в интервю за БНР д-р Кремена Пармакова, началник на отдел "Надзор на заразните болести" в здравното министерство. Комбинираната ваксина срещу двата вируса се открива най-трудно в аптеките у нас , показа..

публикувано на 22.07.24 в 09:38