Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ресторант - близо до Северния полюс или във Видин

Филип Захариев - българският готвач в топ ресторант в Норвегия

В неделя сънародникът ни ще представи книгата си „Където корабите умират“

Филип Захариев
Снимка: Ани Петрова

От родния Видин до ресторантите със звезди „Мишлен“. Как Филип Захариев стана главен готвач в най-северната точка на Норвегия, където полярните мечки са повече от жителите на градчето и защо мечтае да отвори ресторант във Видин?
   

„Островът се намира по средата между Северния полюс и най-северната точка на Норвегия. Ако си представим глобуса, Европа – най-северната точка на Европа е в Норвегия: Ice Cap, като ние сме от там на още 1000 километра навътре в моретоq в посока Северен полюс.“ Така Филип Захариев локализира своето ежедневие на север от тук, от далечна София и студиото на "Хоризонт".

Филип Захариев

Бивш миньорски склад става ресторант

90% от жителите на градчето, в което Филип работи, разполагат със собствено оръжие. „Като ние нямаме право да напускаме пределите на градчето без пушка или пистолет, хубаво е да има и сигнален пистолет. Ако срещнеш мечка, а то е много вероятно, трябва първо да се произведе изстрел със сигналния пистолет, след това вече, ако нямаш друг избор, трябва да се застреля мечката.“

Преди да се озове толкова близо до Северния полюс, Филип Захариев е пътувал и живял доста години и в други страни, основно в Скандинавия, работил е в южните и по-северните части на Финландия. На острова се установява след препоръка от един от ресторантите, в които е работил в норвежката столица Осло.

Филип Захариев (вляво)

Да се влюбиш - в ресторанта и в острова

Филип вдига ресторанта на крака. Когато пристига там, той е отворил врати от около пет месеца, но е обслужвал основно частни партита. „Като го видях, просто нямаше как да не се влюбя – и в ресторанта, и в острова. Самият ресторант, в момента, в който влязох в него, усетих, че той има душа.“

През 2017 година ресторантът става №1 в Норвегия, без въобще да са разбрали кога са ги посетили инспектори. „И в един момент просто ни изпратиха в офиса – то не е статуетка, едно като камък, гравирано, че сме Ресторант на годината в Норвегия, и диплома. Това е признание, което ти дава стимул да продължаваш и да влагаш сърцето и душата си  в това, което правиш.“

Менюто в ресторанта е петстепенно, без винения пакет излиза около 100 евро. Продуктите се поръчват в големи количества и пристигат веднъж месечно или по-рядко с кораб. „Абсолютно от целия свят идват хора. Запознал съм се с хора от целия свят, благодарение на този ресторант.“

"В Норвегия много се набляга на рибата, но при нас мога да кажа, че хората са по-месоядни. Предимно от елен, от кит и от тюлен – това са ни основните меса“, продължава разказа си Филип Захариев.

За уюта да живееш на тъмно по цял ден

През града минава гълфстрийм. В източната част на острова винаги има много сняг, но там, където е ресторантът, през лятото е около 5-6 градуса и снегът се стопява за кратко. Ресторантът има собствена фадрома, с която разчистват стръмния път до него.

„В градчето слънцето залязва към 10 часа сутринта. Изгрява към 9 и половина и в 10 часа залязва. В началото ми беше доста трудно. Беше шок за организма ми. Събуждах се в пет след обяд, в 9 сутринта, не знам навън ден ли е, нощ ли е. беше стресиращо, но след това се нагодих към ритъма на живот там и е доста уютно. Едно лежерно чувство е в теб през деня – отиваш на работа, но то като е нощ… В целия град е така – една лежерна атмосфера, уютно е, приятно е“, описва ежедневието си Филип Захариев.

Пътешествия по слънчевия свят

Липсата на слънце той компенсира с пътешествия в по-топли и светли страни. В неделя Филип Захариев ще представи пред българската публика най-новата си книга с, както ги нарича, „разкази на път“ - , „Където корабите умират“. Казва, че голяма част от книгите си е писал „през тъмния сезон“. „Където корабите умират“ е вдъхновена от пътешествия в шест държави, а заглавието идва от Бангладеш. „Бях подготвен за това, което ще видя, но когато видиш тези хора как живеят (ако това може да се нарече живот), наистина осъзнаваш доста неща, осъзнаваш колко си малък", споделя Филип Захариев.

Соня Валериева и Филип Захариев

Макар и живеещ далеч на север, Филип мислено се връща към родния Видин. Това го кара да предложи на фотомодела Соня Валериева да направят фотосесия, свързана със Северозапада – българско момиче в носия на фона на пейзажи от опустяващата географска област. „Искахме да покажем този контраст – красивата България, която всъщност представлявах аз, на фона на този бекграуд – с Химията (бивш завод във Видин – бел.ред.), изоставената, с фабриките, синагогата – емблематичен елемент. Постигнахме много интересен ефект. Много хора харесаха това“, обясни Соня Валериева.

С Видин в сърцето можеш да обиколиш света и... да се върнеш

„Видин е място, което се намира в сърцето ми и това ще бъде така завинаги и дори в ситуацията, в която се намира в момента, аз все още тая някаква надежда да се прибера, дори в момента точно го обмислям. Една дълга ваканция си взех… И като поседя малко по-дълго време вкъщи, виждам, че не е чак толкова зле, колкото си мислим. Има какво да се прави във Видин. Потенциалът на този град е огромен. Дори сериозно мисля за отваряне на ресторант в моя град“, споделя Филип Захариев пред БНР.  

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: Ани Петрова, БНР и Филип Захариев - Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50
Владимир Карамазов

Владимир Карамазов: Фотографията дава възможност да разказваш

Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..

публикувано на 12.07.24 в 19:26