Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Отвъд азбучното познание за празниците

Изследователи от БАН събраха мозайка на българските празници и обичаи

Традиционната култура на фолклорния човек в огледалоно на днешния ден

Фрагмент от корицата на книгата

Доц. Вихра Баева и доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН са автори на "Голяма книга - Българските празници и обичаи". В нея те са събрали и описали популярно ключови ритуали от обредната ни система и символното им значение.  

В появата на книгата има неслучайна случайност, разказа в предаването "Нощен хоризонт" доц. Баева, която дълго е обмисляла създаването на подобна книга, но все не оставало време. Докато се появила покана на издател да се напише подобен сборник, ориентиран и към по-младата аудитория с популярно представяне на темата.

Зад книгата стоят знания, наблюдения и опит, трупани в продължение на 20 години.

Доц. Тончева преди време е написала книгата „Традиционни празници на българите“, посветена на празниците и обичаите, но тя била по-кратка и предназначена за българите в чужбина. „Беше българо-чешко издание, по покана на една българка, омъжена за чех в Прага. Имат сдружение, неправителствено, което работи за българите в Чехия.“ Тогава Веселка Тончева замислила подредбата така, че книгата да бъде семейно четиво.

Какво стои зад календара на фолклорния човек

Календарът, който използваме в съвременността, се различава от календара на фолклорния човек, изтъкна доц. Вихра Баева.

„Прието е вече в съвременния свят новата година да започва на 1 януари, но в традиционната култура началото е малко по-рано: около зимното слънцестоене. Има един дълъг период, който носи този смисъл – на началото, на новото, което започва. Някъде Игнажден може би бележи началото на този период и стига чак до Водици, до Йордановден, когато свършва този преход – от старата към новата година, който е свързан с това особено време на късите дни, дългите нощи, представата, че слънцето е слабо, че силите на доброто са уязвими, че отвъдното и демоничните сили могат да нахлуят в човешкия свят.“

За съвременния човек книгата е като наръчник

Затова авторките се ориентирали към модел, който да е по-практичен за съвременния човек, за да я използва като наръчник.

Доц. Вихра Баева

„За фолклорния човек времето е един безкраен цикъл, който се повтаря периодично и реално няма начало и край. Някак животът на човека е включен в големия кръговрат на природата и на вселената. И по този начин самият човек преживява себе си като вечен – дори когато свършва неговият личен живот, продължава животът на неговите наследници. Мъртвите предци са също част от семейството и по някакъв начин продължават да живеят. Тоест, това е по-философски възглед за времето“, коментира доц. Вихра Баева.

Хората сякаш не си дават сметка за точното значение на думите празник и делник, отбеляза доц. Веселка Тончева.

„Делникът - с делата, с работата – наистина традиционният човек е работел. Работата, свързана със земята, с животновъдството – тя е абсолютно обземаща всичкото време и пространство на човека. Докато празникът е да влезеш в друг ритъм. Излизаме от ритъма на всекидневието и влизаме в един друг – празен, празничен.“

Зад завесата на символите

Доц. Баева и доц. Тончева са развили идеята да обяснят символното значение на определени образи, свързани с дадени празници и обичаи. „Аз дълго време като изследовател съм се занимавала със значението на образите и на символите. Те са като един своеобразен език, който върви паралелно с другото слово. Когато човек се вгледа в тях, може да научи много за смисъла на ритуалите и за значението на съответния празник. И сме се опитали да вдигнем завесата пред неизкушения читател и да го въведем в този интересен свят на образи и символи.“

Доц. Веселка Тончева

Този подход дава повече в разказа, той дава други хоризонти за опознаване на обичайната ни обредна система, подчертава доц. Тончева и уточнява, че за създаването на текстовете са ползвани както архивни материали и сборници за народни умотворения като съкровищница, но са се доверили и на своя теренен опит. „Тоест, празниците и обичаите са разказани през нас.“

„Когато човек попадне на съответния образ – самодива, чумата, водата, огъня, коня, мечката, символиката на кръста – някак си наистина картината става много по-богата и по-интересна.“

Отвъд познатите, азбучни неща за един обичай, авторките са подбрали богата палитра, за да разкажат за всеки един празник.

Цялото интервю е в звуковия файл. 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Да останеш върху науката - като петно

От 20 май създателят на "фабриката за наука" Венелин Кръстев Терзиев вече е отписан от Списъка на хабилитираните лица с наукометрични показатели в Регистъра на академичния състав по две професионални направления. В началото на май след сигнал, изпратен от Българското национално радио към Министерството на здравеопазването, стана известно, че в..

публикувано на 25.05.22 в 14:12
Жюстин Томс

Жюстин Томс: Като човечество не сме си взели уроците от предходната война

"За нас като хора, за да продължим напред, е нужно да разберем мотива. Мотивът е този, който е докарал човек до ужасно деяние, което извършва. Защото това явление е плод на това време, на всички обстоятелства, които са го позволили. Имахме Хитлер, в момента имаме Путин – образи, които доста идентично действат. Очевидно и като човечество не сме..

публикувано на 25.05.22 в 11:06
Марина Козарски

Марина Козарски: Глаголицата може да бъде разказана като приказка

Регионалната библиотека "Христо Ботев" във Враца посреща днешния празник с изложба, посветена на глаголицата. Идеята на изложбата е да покаже облика и смисъла на буквите от азбуката , създадена от св. Кирил Славянобългарски. Експозицията е дело на графичния дизайнер Марина Козарски. За всяка буква има отделно платно. Подредени в цялост,..

публикувано на 24.05.22 в 10:14

Остап Сливински: Литературата може да бъде спасение и убежище

"Литературата може да бъде спасение, да играе ролята на убежище за хората – уморени, разочаровани, загубили най-важното в живота си." Това каза в интервю за БНР българистът доц. Остап Сливински, преподавател в Лвов, преводач на български автори.  "Регионът на Централна и Източна Европа много е преживял, ние сме обединени от трудната история, която..

публикувано на 24.05.22 в 09:00
Виктория Викторовна и синовете ѝ Михаил и Владимир

Две момчета от Украйна бяха подстригани за иподякони от Доростолският митрополит Яков

В нощта на Великден, след празничната литургия, две момчета от Украйна, установили се в Силистра със своята майка, бяха подстригани ритуално за иподякони от Доростолският митрополит Яков. Братята Михаил и Владимир от малки започват да посещават църквата в Одеса и така вярата им в Бог укрепва с всеки изминал ден. Виктория Викторовна и синовете ѝ..

публикувано на 23.05.22 в 20:03
Димитър Цолов, рентгенолог

Рентгенологът Димитър Цолов има музикален талант и пише романи и стихове

"Нямам спомен кога за първи път се е зародила тази идeя, но смятам че майка ми, която беше медицинска сестра най-вероятно по косвен начин е повлияла за това решение, защото като малък се е случвало да ходя на нощни дежурства и да спя в отделението, в което работеше . Тя работеше в гастроентерологично отделение и нямам спомен за това, но по нейни думи..

публикувано на 23.05.22 в 15:58

Необходими са още средства за възстановяването на читалище "Светлина" в Шипка

Благотворителната изложба "Светлина за Шипка" за възстановяване на читалището в град Шипка продължава до 27 май на Ларгото в София. Средствата са необходими за цялостно възстано вяване на емблематичната сграда на читалище "Светлина", която е паметник на културата . Вече е проведен укрепителен ремонт, извършен от Община Казанлък с помощта на..

публикувано на 23.05.22 в 14:19