Брат се опитва да помогне на болната си сестра с изкачвания на Черни връх

Ако сте от бегаческите среди у нас, няма начин да не сте чували за Румениге Тодоров - един от най-запалените участници в състезанията по планинско бягане.

През 2018 г. участва за първи път в планински ултрамаратон (“Обиколката на Витоша”), успява да измине близо 100-километровото трасе и да финишира, въпреки че най-дългото му бягане до онзи момент е едва 15 километра. През следващите месеци участва в редица състезания, като дори побеждава в 40-километровата дистанция на “Софийски манастири” 2018 - за 7 часа и 51 минути. Година по-късно на “Обиколката на Витоша” успява  да “свали” 4 часа и 16 минути от времето при първото си бягане в това състезание. Участва в най-трудните ни планински ултрамаратони, а на Витоша се качва няколко пъти седмично.

„Там се чувствам свободен, презареждам се с енергия, със сили”.

Но ако не сте от бегаческите среди и все пак не сте чували за него, то роденият в Златица млад мъж нашумя в социалните мрежи с това, че преди две години качи с помощта на ПСС болната си от детска церебрална парализа сестра на връх Ботев, за да сбъдне желанието ѝ да погледне отвисоко:

„През септември 2017 г. с няколко отряда на ПСС качихме сестра ми, която е инвалид. За мен това е най-големият успех досега, за да може тя да се наслади на гледките, които аз виждам всекидневно. Тя е гледала мои снимки и винаги ѝ е било интересно. С бус и четири отряда на ПСС я качихме. После две седмици говорихме за това...” - спомня си Румениге, който е кръстен на германския футболист Карл-Хайнц Румениге. Самият той (Румениге Тодоров) в продължение на 15 години се е занимавал с футбол, а после учи приложна геофизика в Минно-геоложкия университет в София. Сега е продавач в денонощно магазинче и иска да изкара курс за планински водач, за да се отдаде изцяло на планината. Мечтае да изкачва високи върхове, за които тренира постоянно.

Воден от желанието си да помогне на сестра си и да съчетае хобито си с кауза, с която е пряко свързан, той измисля да изкачи Черни връх 18 пъти, защото така сборната денивелация на тези 96 км се равнява на височината на Еверест (8848 м).

Предизвикатлството “Еверест на Витоша" 

стартира в полунощ на петък срещу събота. Бягането му цели набиране на средства за лечение на сестра му, която в момента е на 21 години.

“Теди не може да ходи, затова аз ще бягам и за нея. Надявам се да чуят още повече хора за нея и да откликнат на молбата ни за помощ", написа в социалните мрежи нейният брат. Времето обаче не му позволи да завърши по план предизвикателството. Ето какво разказа той пред БНР след завръщането си в София:

“Идеята обмислям от близо 2 години. “Еверест на Витоша” е една моя мечта, която реших да съчетая с кауза в помощ на моята сестра. Еверест е любимият ми връх, затова и реших така да се казва проектът. Идеята беше да бягам 18 пъти от хижа Алеко до Черни връх и обратно, и така да достигна денивелация от 8848 м от кота 0 в рамките на 24 часа. Направих опит, но времето беше много лошо и не успях да постигна замисленото. Изкачих се общо 4 и половина пъти един след друг. В бурен вятър, съчетан с гъста мъгла и снеговалеж, през нощта е много тежко. В планината винаги трябва да се подхожда с респект и уважение. Както повечето ме познават, при мен разумът винаги надделява и затова прекратих опита, но не съм се отказал. Сумата за едномесечен курс на рехабилитация за Теди е непосилна за нашето семейство и затова ще правя всичко възможно да помогна на сестра си".

В предизвикателството Румениге беше подкрепян от приятели и познати.

“На старта в полунощ с мен беше София Казакова. Благодарение на моя приятел Олег Милов, имаше къде да си държа багажа и храната (остави си собствената кола на хижата). Първата обиколка направих сам, престоях над 8 часа на върха поради лошото време. Втората обиколка също бях сам. В третото изкачване се включиха Пламен Славов, негов близък приятел и Калоян Пейчев-Кофето. Четвъртата обиколка отново бях сам. И последната половинка - също.

Отделно още две приятелки ме чакаха на хижата след първата обиколка - Любка Костадинова и Василена Янчева. Те ме изпратиха след първата обиколка”.

Румениге смята да направи повторен опит с “Еверест на Витоша” на 16 ноември, ако времето позволи.

“Не, че е мой син, но е един безкрайно грижовен брат, дори от разстояние винаги се старае да е полезен. А когато сме в София, спал, недоспал от работа или преди работа, при всяка възможност е в Красна поляна при нас” - разказва майка му Малина Юрукова.

“Лечението и рехабилитацията на Теди през годините, както и закупуването на помощни средства за придвижване се провеждат изцяло с дарителски средства. Помощните средства - количка, педиатрична стълбичка, тоалетен стол и няколко курса на рехабилитация през 2017-а и 2018 г., са закупени и проведени с дарения от футболисти, феновете и ръководството на ЦСКА-София.

Рехабилитацията е в СБДПЛР " Св. София" в ЖК “Красна поляна” при доц. Чавдаров. Когато я заведох там преди 17 години, тя беше абсолютно неподвижно и неговорещо дете... Благодарение на големите сърца на знайни и незнайни хора, след 7 операции и усилена рехабилитация, работа с други специалисти, Теди не само говори, но завърши средно образование, макар и по индивидуална програма. Бори се и когато съберем средства за даден курс, провеждаме рехабилитация. През останалото време работим вкъщи, но все пак аз не съм рехабилитатор, полагам усилия и прилагам това, което ми е показано в София.

Принудена съм да съм просяк в собствената си държава

Теди заслужава нормален живот... Тя напредва, с наша помощ прави крачки, дори ще започне и с проходилка да прави опити да се придвижва вкъщи. Неистова е борбата ни да се събират средства за всеки следващ курс.”

Какво й дава сили като майка на дете с ДЦП?

"Винаги съм вярвала, че няма невъзможни неща, ако се бориш. 

А и усмивката, блясъкът в очите на Теди, когато направи нещо ново, е стимул, който не се описва с думи" - споделя майка й Малина Юрукова.

Дарителската сметка на Теодора Тодорова Юрукова е:
IBAN: BG94FINV91501016394407 (в лева)
BIC: FINVBGSF