Ще се превърне ли Гърция в „троянски кон“ на Китай в Европа

4
Посрещането в гръцкото пристанище Пирея на китайският президент Си Цзинпин, придружаван от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.
Снимка: БТА

Гърция отвори широко портите на Европа пред китайските инвестиции. Това е изводът на много анализатори след знаковата визита на президента Си Цзинпин в Атина, където бяха подписани 16 двустранни споразумения. Под критичния поглед на Париж и Берлин, Атина отново избра да бъде на страната на Китай е изводът Келси Бродерик от базираната във Вашингтон организация „Eurasia“.

В интервю за БНР Бродерик припомни, че през 2017 г., когато Еврогрупата гласува поредния спасителен заем за Гърция, страната блокира позицията на Европейския съюз пред ООН, в която остро се критикува погазването на човешките права в Китай.

„Когато Европа загърби Атина, Пекин ни подаде ръка“, е общото мнение на анализаторите в Гърция.

Ще се превърне ли тя в „троянски кон“ на Китай в Европейския съюз и НАТО и как визитата на китайския президент в южноевропейската държава ще се отрази на търговската война?

600 млн. евро инвестиции в пристанище Пирея

Пристанището Пирея, което сега се оперира от китайската компания COSCO, е сред най-модерните в света, в което се убеди лично и китайският президент Си Цзинпин. Едно от подписаните двустранни споразумения при визитата му предвижда 600 млн. евро китайски инвестиции за модернизацията на пристанището с амбицията да го превърне в номер едно в Европа. За сравнение - заемът от Европейската инвестиционна банка е 140 милиона евро.

„Пирея е първото пристанище, което посреща корабите, които идват от Азия и преминават през Суецкия канал. Като се има предвид, че 90 % от световната търговия се осъществява благодарение на морските доставки, именно това пристанище е ключово за китайската търговия в Европа и не само. Инвестицията е много важна. Трябва обаче да кажем, че това е много добра възможност не само за Гърция и пристанище Пирея, но и за целия регион на Балканите, за да се отвори към азиатския пазар“заяви в интервю за „Събота 150“ Дионисиос Стивас. Той изучава китайските търговски отношения и ги преподава на студентите си в Хонконг.

Въпреки че в момента заради масовите протести там лекции няма, а Стивас наблюдава сблъсъците между демонстрантите и полицията от прозореца на дома си, той е категоричен - Китай не разделя, а покорява:

„Инвестициите на Китай в Европа са по-скоро мост. Пекин просто иска да намали цената на своите продукти, а това може да стане чрез по-евтини доставки. Гърция е най-добрата възможност за постигането на тази цел, защото осигурява най-близкото пристанище“.

„Виждаме около 10% ръст на китайския износ, който минава през това пристанище и навлиза в Европа. Пекин се опитва да разнообрази възможностите си за достъп до европейския континент, което отваря много добра възможност за Гърция. Всъщност това е и в основата на инициативата „Един пояс, един път“ - Китай се опитва да обособи стратегически точки по света, откъдето да си осигури по-добра свързаност с всичките си пазари“, допълни от Вашингтон Келси Бродерик от Eurasia.

За разлика от останалите анализатори, тя вижда пряка връзка между търговската война по оста Вашингтон-Пекин-Брюксел.

САЩ залагат на играта на нерви, докато Китай  - действа

„Това, от което се нуждае страната (Китай), е да се „откачи“ от Съединените щати, от които зависи за вноса на определени продукти. Също така се нуждае от нови пазари за собствения си износ и държави, в които да предложи своите технологични продукти, в които да започне придобивания на дялове от компании или казано по друг начин - нови места, където да се настани трайно; повече търговски партньори, по-малко риск“, каза Келси Бродерик.

За Китай това означава „разширяване на бизнеса“, а за Гърция - нови инвестиции, от които страната се нуждае значително.

При посещението на Си Цзинпин в Гърция бяха подписани 16 двустранни споразумения.

Освен в пристанището, Китай ще налее пари в енергийния сектор и ще осигури нови пазари на Гърция. Например - едно от подписаните споразумения е за износ на киви от Гърция към Китай. Общо 16-те документа предвиждат сътрудничество в разнообразни сектори - най-вече икономически, но и образование и култура.

Именно заради това Си Цзинпин и съпругата му бяха посрещнати пищно от властите в Атина, сякаш без да се чуват критичните гласове от Париж и Берлин, които се опасяват, че Атина може да се превърне в „троянски кон“.

Лицемерие в критиките

„Има много лицемерие при отправянето на подобни критики. Аз по никакъв начин не виждам Гърция като Троянски кон на Китай. По-скоро бих се обърнал към метафората на Си Цзинпин, която той използва няколко дни при посещението си на пристанището Пирея, където оперира китайската компания COSCO. Той нарече тази инвестиция „главата на дракона“, която прокарва новия Път на коприната от Китай през Европа“, каза икономистът д-р Йенс Бастиан, който от 20 години живее в гръцката столица.

И още нещо, което ще се помни с години - подадената приятелска ръка от Пекин, когато европейските партньори загърбиха Гърция.

„Китай инвестира в Гърция през последните десет години, когато много европейски държави не искаха да го правят. Тогава европейските инвеститори определяха страната като "токсична" заради дълговата криза и огромните ѝ последици върху икономиката. Китай погледна различно - вместо риск, видя възможност и се възползва от нея“, посочи Йенс Бастиан.

„За първи път ЕС можеше да бъде разделен заради Грекзит. Не - Брекзит, а Грекзит - Гърция можеше да напусне еврозоната и дори Европейския съюз по време на тежката икономическа и финансова криза, в която изпадна. Именно тогава Китай ни подаде ръка“ и започна да инвестира, добави от своя страна Стивас.

Отвъд Океана играта е много по-сложна. Държавният секретар Майк Помпейо ясно заяви, че САЩ не одобряват толкова топлите отношения на съюзническа държава в НАТО с Китай.

Майк Помпейо и гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос при визитата на държавния секретар на САЩ в Атина през октомври.

Двете теми не трябва да се смесват обаче е мнението на гръцкия икономист Йоргос Цогопулос от базираната в Атина Европейска фондация за европейски и чуждестранни политики:

„Последната визита на държавния секретар Майк Помпейо беше изключително важна. САЩ са отличен стратегически партньор на Гърция. Двете държави се радват на най-добрия момент в своите двустранни отношения. Не бих искал да обвързвам отношенията на Гърция с Китай и със Съединените щати. Партньорството с Пекин е по-скоро с икономически характер, докато сътрудничеството с Вашингтон е доста по-многопластово и включва отбраната. Аз наистина по никакъв начин не бих искал да обвържа желанието за развитие на бизнес партньорство, каквато е ситуацията с Китай с много по-важното за Гърция партньорство със Съединените щати“.

Според гръцкия икономист неговата родина е явен пример, че проектите от инициативата „Един пояс, един път“ могат да бъдат осъществени.

Дали обаче обещанията на Си Цзинпин ще останат само на хартия?

„Очевидно е, че за да бъдат осъществени плановете, трябва да има подписани междудържавни споразумения. Гръцкият опит показва, че проектите по инициативата "Един път, един пояс" са много успешни. Разбира се, има държави по света, където проектите буксуват. Това обаче е една млада инициатива и е съвсем нормално да се сблъсква с трудности“, каза Йоргос Цогопулос.

Освен това - жестът на китайския президент да окаже подкрепа на борбата на Гърция да върне артефакти от Британския музей, иззети преди повече от 200 години от лорд Елджин, тогава посланик на Великобритания в Османската империя, е повече от дипломатически ход.

Си Цзинпин разглежда статуя при визитата си в Музея на Акропола

„Китай и Гърция представляват две древни цивилизации. Сътрудничеството между двете държави демонстрира важността на разбирателството между хората по целия свят. Когато президентът Си посети Акропола, той беше възхитен не само от музея, но и от гръцката история, която е изключително важна за развитието на цялата европейска цивилизация. Ето защо той изрази подкрепата си към Гърция, която иска да си върне мраморите от Партенона“, отбеляза гръцкият икономист.

Без емоциите в гръцката столица, положението изобщо не е розово. Европейският съюз иска всеобхватно търговско споразумение с Китай догодина. Възможно ли е?

„Китай и Европейският съюз искат да постигнат всеобхватно инвестиционно споразумение. Въпросът е, че в момента Европа казва, че ще подпише единствено "добро" споразумение. За Брюксел "добро" означава да са решени редица проблеми, свързани с лицензирането, интелектуалните права и получаването на достъп не само до китайския пазар на услугите, но и до по-чувствителни сектори - например: технологиите“, категорична е Келси Бродерик.

„Те могат да подпишат споразумение на хартия, но начинът, по който китайската администрация работи, понякога води до там, че резултатът никога не се вижда на практика. Европа обаче иска и двете - и споразумение, и спазването му. Това е ключовият момент. Ето защо аз очаквам много позитивни моменти в отношенията между Брюксел и Пекин следващата година, но не и истинска сделка. Не изключвам дори и споразумението да им отнеме повече от година и да са им необходими нови 12 месеца, за да го изготвят“, добави Бродерик.

Тя не се наема да прогнозира дали ще има край на търговската война между Съединените щати и Китай, но е убедена, че един от най-големите страхове на Пекин е евентуален общ фронт на Вашингтон и Брюксел срещу втората по големина световна икономика.

Ако се стигне дотам, китайският дракон ще трябва да сведе глава. За да го предотврати непосилната битка, е готов да обещае чудеса.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.

Галерия