Екатерина Ентина: Няма системна политика на Русия по отношение на Балканите

„Ако говорим за Балканите, то изострянето на отношенията с Китай би било много по-опасно за Европейския съюз от изострянето на отношенията с Русия“, коментира в интервю за предаването „Събота 150“ Екатерина Ентина – старши научен сътрудник в Института за Европа на Руската академия на науките. Според нея отказът на Евросъюза от започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония не създава допълнителни възможности за Москва да влияе на Балканите.

Свързан ли е шпионският скандал в Сърбия с предстоящото на 4 декември посещение на Александър Вучич в Русия?

Мисля, че това е по-скоро последица от по-активната и настойчива позиция на Русия в Сърбия във връзка със смяната на посланика и пристигането на Александър Боцан-Харченко, който е един от най-силните руски дипломати по Балканите, по бивша Югославия. След пристигането си в Белград през лятото той започна много активно да се изявява в публичната сфера. Второ, което е по-важно за конкретния сюжет, в крайна сметка беше подписано споразумението за свободна търговия между Сърбия и Евразийския икономически съюз. От икономическа гледна точка очевидно то не носи на Москва никаква добавена стойност. От геополитическа обаче подписването на договора в условията на конфронтация между Русия и Запада, разбира се, е неприятен епизод за Брюксел и за нашите западни партньори и определен тактически и геополитически успех за Русия.Трето, отказът от започването на преговори с Албания и Северна Македония и като цяло позицията на Макрон по разширяването на Евросъюза създаде сложна публична и медийна среда на Балканите. Шпионският скандал с Москва трябва да компенсира до някаква степен поражението на Европейския съюз: медийно, информационно, репутационно. Да пренасочи вниманието на електората и на политическия елит към друга проблематика. 

Създава ли отказът на Евросъюза от започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония допълнителни възможности за Москва да влияе на Балканите?

Мисля, че не, защото важният въпрос е встъпването в НАТО. Акцентът в евроатлантическата интеграция се измести от европейската интеграция към членството в Алианса. В тази връзка не просто нищо не се променя, но и с ускорени темпове страните в Югоизточна Европа се приближават към НАТО. Знаем, че най-вероятно през януари Северна Македония ще встъпи в Алианса. Подписан е индивидуален план с Босна и Херцеговина. Цялата парадигма на отношенията на Белград с НАТО също е подчинена на евроатлантическата логика. Затова не виждам голямо пространство за маневриране от страна на Москва.

Шпионският  скандал може ли да навреди на отношенията между Москва и Белград?

Мисля, че не. Мисля, че това е сигнал, включително от страна на Вучич, че Русия не трябва да проявява прекалена активност, че това няма да срещне одобрението на Белград. Поредицата от действия на Сърбия, които през последните години изглеждат като последователна подкрепа за Москва, като определена преориентация от Брюксел на изток, всъщност не са никаква преориентация. Нито в настоящия политически курс на Белград, нито в перспектива.

Не мислите ли, че президентът Александър Вучич просто използва Русия като коз в отношенията си с Европейския съюз?

Разбира се, че използва в определена степен. Като цяло това е характерно исторически за политиката на всички балкански държави. В наши дни демонстративното и ефектно сближаване с Москва е от полза за Вучич, защото провокира активизирането и на Брюксел, и на Вашингтон в района. Сърбия се опитва да получи всички възможни бонуси и подкрепа от всички страни. Не по-малко активизиране има спрямо Китай и Турция. Китай е единствената страна, която реално предлага алтернативен в някаква степен геостратегически проект и системно инвестиране и присъствие в региона за разлика от Москва.

Защо в последно време Русия се споменава на Балканите винаги в контекста на някакви скандали? Преди шпионския скандал в Сърбия имаше подобен сюжет и в България. Помним опита за преврат в Черна гора преди няколко години, когато също беше намесено името на Русия.

Ако говорим за Балканите, то изострянето на отношенията с Китай би било много по-опасно за Европейския съюз от изострянето на отношенията с Русия. Русия е значим играч в региона, но не дотолкова значим за Брюксел, че да се налага воденето на диалог. Защо постоянно има шпионски скандали? Просто защото това е най-безобидният, но същевременно много неприятен начин да навредиш на някого. Това е ефективен начин за промяна в нагласите на политическите елити и даже на населението. Добър пример в това отношение е Черна гора.

Какво е мястото на Балканите в геостратегическите планове на Русия? Има ли Москва ясно формулирани цели и задачи по отношение на региона?

Не виждам системна политика на Русия по отношение на региона, въпреки че се извършват много действия в различни сфери. Не виждам обаче да са подчинени на някаква обща цел или задача. Очевидно декларираната във военнополитическата сфера задача е да бъде спряно разширяването на НАТО. На практика виждаме, че това не само не се случва, но и че позицията на Русия по въпроса е нееднозначна. Навремето заявявахме, че червената линия е Черна гора. Черна гора обаче се присъедини към НАТО, което не предизвика нито активизирането на Русия в региона, нито формулирането на ясна стратегия по отношение на по-голяма или по-малко част от него, защото всички виждат Югоизточна Европа в различни граници. Сега става абсолютното същото със Северна Македония. Помните, че предишният ни посланик предизвика бурни емоции, казвайки, че ако Скопие се присъедини към НАТО, то това може да предизвика сериозни последици. Въпреки това Скопие фактически се присъедини, а Русия се опитва да изгражда двустранни отношения.