55 на сто от българите не са доволни от начина, по който работи демокрацията в страната ни, но също така 59 на сто от сънародниците ни смятат членството в ЕС за нещо добро. Това сочат данни от проучването „Парламентарен барометър“ за тази година, осъществено от Европейския парламент.
Макар повече от половината българи да са недоволни от демокрацията у нас, над половината са удовлетворени от начина, по който тя функционира в ЕС, показва проучването.
Евроскептиците или тези, които смятат, че членството на страната ни в общността е нещо лошо, са едва 9 на сто, като 32 на сто го определят като нито добро, нито лошо. Най-силна е подкрепата му сред младежите на възраст между 15 и 24 години - 67 на сто или с 3 на сто повече, отколкото запитаните от всички страни-членки. Като основни дейности, по които според сънародниците ни трябва да работи Европейският парламент, те посочват на първо място борбата със социалната изолация и бедността и веднага след това с равен брой гласове създаването на правилните условия за икономически растеж и инвестиции и подобряването на правата на потребителите и качеството и достъпа до здравни услуги.
Малко повече от 1/3 от запитаните българи спрямо другите граждани от ЕС са на мнение, че приоритет на Европарламента трябва да бъде борбата с промените в климата, което е и приоритет на комисията Фон дер Лайен.
Като основни проблеми, свързани с промените в околната среда, сънародниците ни посочват на първо място замърсяването на въздуха и след това на реките, езерата и подпочвените води. Най-голяма част от запитаните българи са на мнение, че Европейският парламент трябва приоритетно да защитава солидарността между страните-членки, човешките права в световен мащаб и свободата на словото.
" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със..