Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

На коледното чудо се надяват и бездомниците

Снимка: Здравка Маслянкова, архив

13 бездомници от цялата страна са намерили покрив над главата си в общинския приют в Горна Оряховица, който тази зима за първи път подслонява хора, изпаднали в беда. Запрян Саламански е от Пловдив. Преди четири десетилетия е бил спортна гордост на България, печелейки златни медали. Имал е апартамент в центъра на града, баща е на две дъщери, дядо е на трима внуци. Пропил се и жена му го изгонила, а той започнал да се скита по улиците и да сменя приютите за бездомници:

„Европейски шампион съм по свободна борба от 1977 г. от състезанието в Кротошене, Полша, но остарях, на 66 съм вече. Алкохолът ме посъсипа. Започнах да пия към 40. Не мога да кажа кое отключи желанието за чашката. Тук съм от един месец. Преди три години съм бил в приюта в Пловдив. Тук всичко е хубаво, чисто. По приютите тръгнах, когато преписах апартамента в центъра на Пловдив на малката си дъщеря, жена ми преписа на голямата и ме изгониха. В Трудови войски съм бил сержант три години, шофьор по рудниците съм бил, пчелар, работил съм в стъкларския завод, в консервния комбинат и изведнъж животът се преобърна. Търся и нивата в себе си, но не искам да си призная, че пия. Децата не се обаждат, не ме зачитат за нищо. Чета Библията, вярвам в Господ. Той ни изпраща изпитания, не ни наказва. Имам сили да изляза от това изпитание, защото вече съм на години, пие ми се, но не мога, както съм пил преди години. Като в борбата – силата е в младостта. За новата година си пожелавам да ме вземе жената, нова не искам. Да се прибера“.  

2019-а година за Мария от Велико Търново, минала по приютите за бездомници – на Евангелската църква и общинския център в Горна Оряховица. 55-годишната жена е с висше икономическо образование, но при кражба останала без дипломата си. Няма свое семейство. Загубила апартамента си заради просрочен кредит от 800 лева. За да спаси жилището от частен съдебен изпълнител, решила сама да го продаде и с получените пари изплатила дълговете си. Останали жълти стотинки, които събирала и броила, за да си купи хляб. На 4-ти януари тази година близки я докарали с кола до приюта на Евангелската църква в Горна Оряховица, нямала и стотинка в джоба. Висшистката успяла да си намери работа като работничка, но една нелепа катастрофа на паркинга на фабриката, където работила, отново преобърнала живота ѝ. Останала без работа, не можела да си плаща квартирата и с инвалидната количка била докарана до общинския приют за бездомници. След трите месеца позволен престой Мария вече не е в приюта, но все още няма работа:

„Празникът е да направиш според совите възможности някой човек щастлив. На мен доброто ми се случи още в началото на годината, когато намерих в този град приют. Озовах се тук, защото нямам собствено жилище, нямам абсолютно нищо. Бях приета в център за временно настаняване и след катастрофа се озовах в друг център. Нямам собствено жилище, нямам нищо, останах и без документи. На 17 юли 2019 г. вечерта си тръгнах от работа. На паркинга на захарна фабрика имаше една кола, на разстояние, но в един момент ме блъсна. Въпреки че съм с висше образование, бях на изпитателен срок, трябваше да доказвам, че мога да редя локум. Оказа се, че болничните са проблем. Болничният ми беше до 28 ноември, на 18 ноември ми прекратиха договора. Аз си знам как я карам. Търся работа в момента. Не мисля за пенсия, живея ден за ден. Благодарение на приюта си извадих нова диплома. Пожелавам си здраве за 2020 г. Вярвам в доброто. За мен коледното чудо е нещата да се подредят“.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.