Отбелязваме Деня на българското кино

Преди 105 години на 13 януари е била първата публична прожекция на филма на Васил Гендов "Българан е галант".

Според директора на Националния филмов център Жана Караиванова изминалата 2019-а година е била успешна и значима за българското кино и заради увеличено финансиране на индустрията с  1 500 000 лв. Общият бюджет за създаване, разпространение и промоция на български филми е бил 14 700 000. лева.

Тази година сумата е същата, но въпреки това парите са недостатъчни, каза Жана Караиванова:

"Има нужда да се правят повече проекти, защото в момента само във филмовия център има регистрирани 760 продуцентски компании. Това говори какъв огромен интерес има към създаването на художествен продукт в нашата област".

За БНР кинокритикът Ирена Иванова изтъкна, че филмът на Васил Гендов не е запазен.

„Разполагаме с няколко кадъра само от първия български филм“.

Според Иванова българското кино има поводи за оптимизъм.

„Тази година би трябвало да се поздравим със сериозно количество филми и най-вече с факта, че българската публика извади от парите си и ги даде за българско кино. Важно е, че публиката се върна в киносалоните, за да гледа български филми“, каза тя за предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“

Защо филмите са толкова скъпи?

„Киното - това е неговата специфика, неговата природа – е комбинация от човешко творчество и техника. А когато говорим за техника, говорим за много пари, защото, знаете, имаме изисквания какъв е звукът, как се чуват диалозите, какво е изображението, каква е светлината - всичко това, освен че изисква и познания, и умения, изисква и добра техника..", обясни Ирена Иванова.

"Разбира се, че парите принципно са малко. Аз обаче искам да кажа, че за тези пари се произвеждат, от миналата година и сега, по около 15-19 филма на година. Част от тях вземат фестивални награди. Вече имаме и български филми – „Завръщане“ и „Доза щастие“ - с около 700 000 лева приходи. Това не е малко! Мисля, че това е посоката, в която трябва да се върви. Да, трябва да се борим за още финансиране… но според мен най-важният въпрос е да не разчитаме всички на всяка цена на държавата и на държавното субсидиране, а да се търси участие на бизнеса и да се вливат частни средства, които да бъдат инвестирани“, каза още тя.

Тепърва писането на сценарии трябва да се усъвършенства още.

„Смятам, че в тази посока също има напредък. Това, разбира се, е субективно. Има известно майсторство в писането на сценарии и то може да бъде усвоено, да бъде научено. За щастие, от около 15 години в България има и такава специалност. Искам да дам пример и с Турция. Просто изпратиха, преди може би 10 години, един огромен брой млади хора да се научат на механизмите на писане на сценарии за сериали и въобще на сценарии. Тези хора се върнаха в Турция и направиха това, което направиха. Дали ние взимаме насериозно турските филми? Аз лично не бих могла да пренебрегна един такъв огромен зрителски интерес. Да го направим и ние тук, да предизвикаме тази аудитория да ни гледа и тогава вече да видим дали това няма да се отрази добре на цялата ни индустрия“, посочи Ирена Иранова.

Може би до миналата година в България са се правели повече филми за фестивали, но не са се радвали на голям интерес от обикновения зрител

„Ние трябва да се грижим за националната кинематография, затова тя да бъде добре представена и на фестивални форуми. Смятам, че тази година има един баланс в това отношение. Ето, имаме един филм – „Бащата“, който ще има премиера на София Филм фест, но вече обиколи доста фестивали, взе голямата награда в Карлови Вари, Чехия... Имаме „Котка в Стената“, който имаше само една прожекция в България…Българската копродукция „Не ме докосвай“ взе „Златна мечка“ в Берлин“.