Без контингент от ООН в Либия никой няма да зачита оръжейното ембарго

„Трябва ни контингент от ООН в Либия и контрол върху либийското крайбрежие. Ако не поставим войници на терен, винаги ще се внасят оръжия в Либия. Никой няма да зачита резолюцията за оръжейното ембарго на ООН“. Това заяви пред БНР Федерика Саини Фасаноти от „Брукингс инститюшън“.

„В този момент ще е трудно. Защото Хафтар скъса примирието. Той не иска войски от ООН, от НАТО или от Европейския съюз на либийска земя“, обясни тя в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Анализаторката коментира темата, след като за европейска мисия за Либия заговориха тази седмица първите дипломати на страните членки на Евросъюза. Дискусиите ще продължат и на следващата им среща - в средата на идния месец, когато върховният представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел ще излезе с конкретни планове.

Най-острият проблем – петролната блокада

От седмица най-остро пред Триполи стои въпросът с петролната блокада. Халифа Хафтар използва контрола си върху ключови пристанища в източна Либия, за да спре износа на суровината, от която зависи поминъкът на цялата страна. За броени дни продукцията спадна с две трети. Още няколко дни и спадът ще е с 95 процента.

„Все едно да палиш собствената си къща“, каза шефът на Националната петролна корпорация. Спирането на износа ще доведе много скоро до срив на националната валута, неконтролируем ръст на бюджетния дефицит, оттегляне на инвеститори и работници и загуба на продукция за години напред, поясни Мустафа Санала.

Всичко зависи от това докога ще продължи блокадата. Може ли Хафтар да я поддържа за неопределено време?

Не това е целта му, отговаря Федерика Саини Фасаноти от института „Брукингс“:

„На първо място, за да покаже на международната общност какви възможности му дават досегашните завоевания. На второ място, чрез блокадата той вреди на противниците си в Триполи“.

Но ако продължи дълго, петролната блокада може да навреди и на самия Хафтар:

„Той осъзнава това много добре. Затова е въпрос на време блокадата да бъде вдигната“.

Хафтар не се е отказал от военното решение

А не е ли фактът, че Хафтар прибягва до икономически натиск, позитивен знак -- в смисъл, че вече не вярва във военното решение на конфликта? Не, според Саини Фасаноти:

„Осъзнавайки, че обсадата на Триполи е задача, много по-трудна и по-сложна от това, което си мислеше в началото, той се мъчи да използва всичките инструменти, с които разполага. Особено сега, когато турската подкрепа за формированията в Триполитания стана много по-последователна. Това накара Хафтар да смени скоростите - да увеличи натиска върху противниците си“.

При това положение е много важно дипломатите, на първо място европейските, да се ориентират бързо в ситуацията.

Конференцията в Берлин миналата неделя взе важни решения. Но много от тях просто повтарят отдавнашни и ялови препоръки за политически диалог. Зад призива за прекратяване на чуждестранната намеса застанаха и президентите на Турция и Русия, които пратиха стотици наемници в Триполи и Бенгази през последните месеци.

В дните след Берлин нарушенията на примирието станаха още по-безогледни и наложиха поредното затваряне на летището в Триполи.

„Това бе ясно още от самото начало. Нагледахме се на международни конференции през годините - от първата в Париж до последната в Берлин. Веднага след всяка от тях идваше контраудар от Хафтар. Той започна обсадата на Триполи на 4 април миналата година - 10 дни преди конференцията в Гадамес, организирана от ООН. С това дипломатическата инициатива на пратеника на ООН Гасан Саламе бе напълно разбита“, каза анализаторката. И добави:

„Така че е ясно, че той иска военно решение. Той иска Либия и точка. На този етап - след 10 месеца боеве, след толкова много жертви, дадени в Гарян и на други места в Триполитания, след огромната цена, която плати - той трябва да се върне в Киренайка като победител. Затова мисля, че ще направи всичко, за да превземе Триполи“.

Възможностите на Европа, освен дипломацията

Може би Хафтар може да бъде спрян чрез въздействие на европейската дипломация върху главните му поддръжници - Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия?

„Със сигурност се опитаха да направят това в Берлин. Може би тъкмо това бе целта на конференцията. Проблемът е, че много от актьорите в тази марионетна война нямат интерес от политическо решение. Те искат силния човек - убедени са, че техният силен човек е правилният човек за Либия. Така че не залагат на мира. Демократичният процес е много по-труден и по-дълъг - но само той ще се отплати на тези, които го извървят. Актьори като Русия, Египет и Емирствата обаче не искат това, не са убедени, че този път е добър за Либия“.

Една от главните причини за ескалацията на либийския конфликт от последните месеци е пълното незачитане на оръжейното ембарго, разпоредено от Съвета за сигурност на ООН още през 2011 г. Участниците в Берлинската конференция отбелязаха и този момент в заключителното комюнике. Практическите стъпки ще са много по-трудни.

„Трябва ни контингент от ООН в Либия и контрол върху либийското крайбрежие. По друг начин е невъзможно. Ако не поставим войници на терен, винаги ще се внасят оръжия в Либия. Никой няма да зачита резолюцията за оръжейното ембарго на ООН“.

Затова върховният представител на Евросъюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел лансира идеята за европейска военна мисия в Либия. Външните министри на Съюза обсъдиха идеята в понеделник и заръчаха на Борел да подготви конкретни предложения през идните седмици.

Може ли Евросъюзът да разчита на помощ от САЩ?

Но като оставим настрана вътрешнополитическите пречки, които могат да изникнат в страните-членки, обстановката в района на Триполи и Сирт е крайно неблагоприятна за реализирането на идеята.

„В този момент ще е трудно. Защото Хафтар скъса примирието. Той не иска войски от ООН, от НАТО или от Европейския съюз на либийска земя. Това е причината да се опита да форсира събитията в Триполитания в своя полза, включително чрез блокирането на петролните терминали“.

„Сега се връщам от базата на Африканското командване на САЩ във Виченца. Нека се изразя така - има огромна пропаст във вижданията на президента на Съединените щати и вижданията на администрацията му и на американското командване. АФРИКОМ е силно заинтересувано в Африка - в конструктивен план. Те следят внимателно Либия. Но докато президентът не каже „Окей, да се захванем да сътрудничим сериозно с Европа, за да спрем боевете“, всичко ще остане както преди“.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.