Европейските лидери се събират на извънредна среща на върха, на която ще обсъдят многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Срещата е свикана от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в търсене на консенсус по първия 7-годишен бюджет след излизането на Великобритания от съюза.
Мишел предлага всяка държава да внася в европейската хазна 1,074% от брутния си национален доход, но Европарламентът настоява вноската да бъде в размер на 1,3 на сто, а Еврокомисията – 1,1%. И в трите варианта става дума за повече от един трилион евро за седем години.
„Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха, на която лидерите на 27-те членки на ЕС ще опитат да постигнат консенсус по следващата многогодишна финансова рамка.
Преразпределението на средствата по отделните пера и обвързването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона са само част от конфликтните точки. Освен това трябва да се реши как ще бъде запълнена оставената от Великобритания бюджетна празнина, който според различните изчисления минимум 10 милиарда евро годишно и как ще се справи съюзът с предизвикателствата, поставени от климатичните и технологичните промени.
Всички тези въпроси поставят разделителни линии между богатите държави, които са донори на европейската хазна, и тези, които получават повече, отколкото внасят.
Страните от Централна и Източна Европа, сред които и България, настояват да получават достатъчно ресурси за регионално развитие и земеделие.
Докато по-богатите държави като Германия и Нидерландия не са съгласни да плащат повече в ситуация, при която и без това са нетни донори на европейската хазна.
Едно от предложенията, което разбуни духовете в Брюксел е най-богатите държави да получават по-малко еврофондове за сметка на по-бедните.
Планът „Мишел“ предвижда орязване на фондовете за земеделие – нещо, което Франция, никога не би подкрепила.
Полша и Унгария, срещу които има наказателни процедури заради липса на върховенство на закона, категорично се противопоставят на обвързване на този критерий с получаването на евросредства.
За България, проблемна е и Зелената сделка на ЕС, защото постигането на въглеродна неутралност през 2050 г. изисква от нас да затворим въглищните централи, а едва ли ще успеем да покрием загубите с предвидените инструменти от страна на Европа.
Една от тези държави е и България, който най-много се притеснява от Зелената сделка, според премиера Бойко Борисов, който подчерта, че ще струва милиарди на страната ми.
„Толкова казват, че ще е в един момент, ако трябва да се затворят въглищните централи, за да се премине на други тип енергия. За да компенсираме тези 60% ток от тях, ще трябват толкова пари“, каза Борисов.
Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, обясни близък до преговорите източник от Брюксел.
Заради срещата на върха в белгийската столица са предприети извънредни мерки за сигурност.
Нараства вълната от домашно насилие в Гърция. Властите променят наказателния закон. Гръцката полиция публикува шокиращи данни за размерите на домашното насилие. За първите десет месеца са регистрирани над 15 хиляди случaя,което е двойно повече от миналата година. Арестувани са 11 300 души, обвинени в насилие. Повечето от жертвите са жени,..
Подкрепата към приемните семейства е заменена със свръхконтрол. Около това мнение се обединиха Гинка Илиева и Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа. От днес - 25.11, до 27-ми ноември в София ще се проведе Националната годишна среща по приемна грижа. Този година фокус на форума е предизвикателното детско поведение и..
Прозападният румънски премиер Марчел Чолаку изпадна от надпреварата за президентския пост, сочат почти окончателни резултати от вчерашните избори за държавен глава в северната ни съседка, предаде АФП. Чолаку остава на трето място с 19,16% от вота при преброени над 99% от бюлетините. Проруският независим кандидат Калин Джорджеску е първи..
Близкият изток, Украйна и Тръмп ще са сред водещите теми в дневния ред на започващата днес двудневна среща на министрите на външните работи на страните от Г-7 в италианския град Фюджи, предадоха агенциите ДПА и АНСА, цитирани от БТА. Това е последната среща на на външните министри на страните от Г-7 за тази година, през която ротационен..
Нов български университет организира серия от събития, уебинари и лекции, които ще запознаят бъдещите студенти с богатото разнообразие от програми и възможности за обучение . Инициативата, която започва днес и ще продължи до 29 ноември, е част от кандидат-студентската кампания на Университета и тази година ще се фокусира върху темата..
Водещата версия на археолози за това коя е историческата личност, обожествена в първата скулптура, намерена това лято в древния град Хераклея Синтика, ще бъдат представени в 17,30 часа в Историческия музей на град Петрич. Ръководителят на проучването проф. Людмил Вагалински и тракологът от Института за балканистика при БАН, д-р Арина Корзун, ще..
Изкуственият интелект е мощен инструмент, който трябва да бъде регулиран. Това заяви пред БНР Петър Цанков. Той е част от екипа, създал инструмент, по който може да се тества дали в моделите се спазва регламента за изкуствения интелект, който беше приет в Европа. Той работи от близо месец. Системата е разработена от института INSAIT към СУ "Св...
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..