Факт е, че хората всоциалните мрежи избират да представят себе си откъм по-добрата си страна, но дори този избор показва най-малкото те какви биха искали да бъдат, смята Асумани. „Защото в социалните мрежи можем да си позволим да сме критични, да казваме много неща, които живите очи поставят филтър на тях. Защото е много по-трудно да си толкова ярък, да се изразяваш по начина, по който искаш, когато стои истински човек пред теб.“
Тази вечер Харита Асумани открива третата си самостоятелна изложба - „Like Me“, която ще продължи до 18 март в столичната галерия „Аросита“.
„Избрах това заглавие, защото е достъпно – всеки по един или друг начин иска да бъде харесван, разбран, ако може да бъде и разбиран“, признава Харита.
Какво се крие зад лайкването? Като инструмент на социалните мрежи лайкването не е съществено като истинското харесване, то се е превърнало в механичен процес, но по някакъв начин „храни“, смята Харита Асумани.
„В моменти, когато сме емоционално по-нестабилни, когато не сме толкова центрирани и фокусът ни не е хората, които са наистина до нас. Имаме нужда сами себе си да открием. В тези моменти едно лайкване, едно харесване и чуждото мнение оказва доста по-голямо значение за нас и ни „храни“, макар и малотрайно“, коментира художничката.
Портретите, въобще изображенията, върху които Харита Асумани работи, са следствие от процес на размишление върху определена тема – в случая харесването като инструмент на социалните мрежи и човешка потребност.
„На мен ми се иска да провокирам хората да мислят в посока до каква степен искат да бъдат харесвани, дали харесват сами себе си, до каква степен това им влияе, за да формират личността си. Не да давам готови отговори.“
Зависимостта от лайковете издава ли комплекси?
В изложбата Харита Асумани включва и свой автопортрет, защото не иска да се изолира от общото и да назидава.
„Аз съм част от тези хора. Интересно ми е да изследвам по какъв начин моите лични комплекси рефлектират в моето ежедневие, в потребността да бъда харесвана. То е свързано с комплекси, със слабост, но аз не критикувам слабостта и комплекса. Важно е да се работи върху тях."
Харита Асумани има майка българка и баща от Танзания. Изучавала е сценография в Художествената академия. Рисува от дете. Казва, че предпочита да рисува другите, а към собствения си лик се обръща, когато реши да се самоизследва.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..