Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Животът в Самоводене по време на коронавирус

| обновено на 22.03.20 в 09:50
Снимка: Здравка Маслянкова

Животът във великотърновското село Самоводене се е съсредоточил основно в двата супермаркета в района на автобусната спирка, а хората са ограничили контактите си:


„Както навсякъде, справяме се, както до сега. Не ме притеснява като имам предвид войната в Сирия, нищо не ме притеснява“. „Днес не съм вкъщи, иначе съм всеки ден вкъщи. Пазя се като се мия, къпя, преобличам се. С маска и ръкавици хода, децата ме снабдиха“. „В магазина се пазарува най-необходимото. Постоянно се увеличават доставните цени. Почти всичко поскъпва, постоянно всичко е на нови цени. Вече нямам наблюдение, изтървах му дирята. Постоянно има нови цени“. „Не съм много сигурна какво се случва, понеже не обикалям много, понеже сме с бебе“. „Трудно се справям. Проблем е плащането на сметките, докато ги разсрочат парите пак ще свършат. Не остават пари, за книги също“.

Тръгвам по пустите улици в Самоводене, всичко е затворено - пенсионерският и младежкият клуб, детските площадки са с ограничителни ленти, няма никой в двора на училището и детската градина. Виждам табелка на една от къщите „Образцов дом“ и се замислям може ли да има образцовост в ограниченията. „Изплашихме се“, отговаря ми стопанката на къщата Лиляна Гецова:


„Отначало много не повярвах, че има опасност от този вирус, сега вече и аз започнах да се страхувам. Мерките са много дори, не пътуваме, не работим. Не се събиране по комшийски, няма вече такива неща. Не излизаме много, само един хляб, мляко, нещо най-важно, което трябва, с маски, кой каквато си е направил. На 92 години е свекърва ми, но и тя следи с голямо внимание, пие чай, лимон яде, витамини взема. Възрастничка е, но и нея я е страх“.

Продължавам по улиците из Самоводене и виждам фризьорско ателие. Работи, но фризьорката Галя Кукумиева на ден прави само по едва-две подстрижки:


„Хората вероятно се страхуват и изчакват може би. Днес имах само двама клиенти сутринта. Одобрявам по-затегнатите мерки, за да не се разпространява вирусът и съответно бързо да отмине пандемията. Под наем съм в ателието. Надявам се да се случат по-бързо нещата, да мине трудното. Ако не се случат, не зная“.

Затворен е и смесеният магазин на Димитър Димитров. Търговецът не разчита на държавата, казва, че ще се оправя сам:

„Трудно е, за никого не е лесно. Неа е възможно да се оцени какви ще бъдат загубите, в последствие ще си проличи. За фалитите е много далечна информацията, да видим първо какво ще стане със ситуацията, как ще се развият нещата. Няма нормален човек, който да няма притеснения от ситуацията, при положение, че отвсякъде ни заливат информация която не е добра. Помощ от държавата – то си е въпрос на оцеляване“.

Стигам до кметството в Самоводене. В градинката пред него на разстояние точно от два метра един срещу друг са застанали двама мъже, единият на пейката, другият на мотоциклета си. На вратата на кметството има диспансер с дезинфектант и предупредителна бележка, че това не е играчка и трябва да се ползва разумно. Кметът Стефан Мъглов обобщава положението като тягостно, но хората започват да разбират и приемат мерките:


„Виждам, че на младите хора им е скучно, опитват да се срещат, търсят начини да контактуват. Отначало не разбираха проблема, но с напредване на времето и получаване на повече информация и от медиите, взеха да спазват стриктно мерките. За самотните възрастни хора сме организирали възможност да купуваме продукти, каквито те заявят. Всички, които са се обадили на телефона в кметството, сме ги осигурили с продукти“.

В Самоводене се появи проблем с радиоточките, за да бъдат информирани хората. Наложи се кметът да се намеси:

„Имахме доста проблеми тук, за да можем да информираме чрез съобщения гражданите за всичко, което се случва в селото. Поддържащата фирма ми казаха, че нямат кабел, успях да им осигуря, за да може да са информирани хората в Самоводене, защото те очакват такъв тип съобщения. За сега не зная за случаи на поставени под карантина и за хора, които се прибират от чужбина, но там има друга система на следене“.


Животът във великотърновското село Самоводене си тече, но по-трудно, казват кметът и местните хора.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53