Проф. Ваня Матанова: Закъсняваме с мерките за психично здраве в условия на епидемия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Силвия Великова с проф. Ваня Матанова в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Още никой не говори за психичното ни здраве след отминаване на епидемията, изтъкна проф. Матанова в предаването "Преди всички".

„И ако мерките за ограничаване – тези, които сега са въведени, са навременни, правилни, добри, няма мерки за психичното. Това го казвам категорично. Даже в Медицинския съвет, който беше формиран към Министерския съвет има топспециалисти, но психичното е представено само с психиатър (д-р Цветеслава Гълъбова – бел.ред.), което е несъответно на това, което трябва да се случи. Там закъсняваме с мерките за психичното. Всяка една криза, за да бъде овладявана на индивидуално и на общностно ниво, трябва да се работи на психично ниво, от психолози най-вече. Ако това се изпусне, последиците на психично ниво, на психично функциониране, ще бъдат много по-тежки”, предупреди специалистът.

Помощта за момента е неорганизирана, спорадична и на доброволен принцип, допълни Ваня Матанова, визирайки психологическите консултации от отделни специалисти и сдружения, които обаче не са израз на държавна политика.

Институтът за психично здраве и развитие е провел две изследвания от началото на кризата с коронавируса у нас. Едното след обявяването на извънредното положение, а другото проследява динамиката след това.

Информираността расте, но има объркване относно природата на коронавируса и как да се предпазваме, което пък води до съмнения в мерките, сочи проучването. 

„По-голяма част от анкетираните декларират, че ще спазват мерките и ги спазват, но за тях това е много трудно, което означава, че с напредване на времето тази трудност вероятно ще се увеличи и може да се очаква, че мерките ще започнат да бъдат нарушавани”, коментира проф. Матанова.

Изследването регистрира доста големи нива на тревожност и объркване. Във втората фаза на изследването се появява и страхът – както по отношение на собственото здраве и това на близките, така и по отношение на предстоящото след епидемията, уточни Ваня Матанова.

За много от хората се скъсява времето до очакваните финансови затруднения. Ако на първия етап от изследването те са прогнозирали това да се случи до месец или два, сега виждат възможност да бъдат затруднени финансово след една седмица, допълни проф. Ваня Матанова.

„Изобщо няма вече отговор „Подготвен съм за всякаква криза”. Страхът започва да нараства по отношение на двете плоскости – здраве и икономика.”

Другото изследване на института е фокусирано върху семейните отношения по време на пандемична криза. 

„Да, семействата се събраха, но на един от въпросите ни в анкетата – „Как оползотворявате свободното време, когато сте заедно?”, много голям процент отговориха „Всеки прави нещо поотделно”. Което означава, че физическото пространство за семейството е едно, те са вкъщи, но психичното пространство не е едно. Имаше и отговори „Сплотихме се повече”, но доста голям процент отговори бяха свързани с това,че „все по-често се караме, все по-често имаме конфликти”, изтъкна проф. Ваня Матанова.