По какъв сценарий ще се развие Covid-епидемията у нас

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от разпространението и предприетите мерки срещу Covid-19 е разработил Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Експресният анализ е разработен на базата на данните към 12 април, като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени. Това съобщиха от института.

Оптимистичният сценарий

Първият сценарий допуска, че пикът на епидемията от коронавирусната инфекция у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално.

Вероятността той да се реализира е 20 процента, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4 процента и за леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6,9 на сто. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1,5 на сто спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2,5 млрд. лв.

Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21,7 процента от БВП.

Реалистичният сценарий

Вторият сценарий предвижда пик в края на юни - средата на юли, с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60 процента.

Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4,3 на сто и за ускоряване на инфлацията до 4,2 на сто на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10 процента от работната сила.

Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9 процента, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2,5 процента спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3,8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23 процента от БВП.

Песимистичният сценарий

Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се реализира е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5,7 на сто.

Инфлацията се ускорява до 5,2 на сто на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 или 12 процента от работната сила.

Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10 процента, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса, ще се увеличават с 5,5 процента спрямо планираните преди актуализацията.

Бюджетният дефицит ще достига 5 процента спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26,5 процента от БВП.

Макроикономически прогнози при трите варианта за развитие на епидемията

Освен трите сценария, експресният анализ оценява и предприетите досега мерки спрямо тяхната бързина, дълбочина и обхват на приложение.

Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме.

Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки са около 2 на сто, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата, подчертават от института. И не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализира вторият или третият сценарий.

Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи.

Доц. Виктор Йоцов коментира за БНР:

"При влошаване на ситуацията има нужда от нова актуализация, тъй като и прогнозата за приходите, и прогнозата за разходите няма да могат да издържат на натиска. И ще има нужда от нова актуализация. Трябва да има по голяма гъвкавост затова се скочи наистина от  от 2,2 милиарда на 10 милиарда, за да може при различни ситуации да се реагира бързо".

Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, е мнението на икономистите от БАН.

Що се отнася до обхвата на предприетите мерки, отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като широко и универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. В същото време има и такива, насочени към определени уязвими рискове групи, с приблизителен обхват - например, патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни и за хора с увреждания, хранителни пакети за социалнослаби, еднократните помощи за самотните майки и други.

По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60 процента от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.

В заключение икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с Covid-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване на броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията.

Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне една година.

Целия доклад на Института за икономически изследвания при БАН може да видите тук.

Интервю на Наталия Ганчовска с доц. Виктор Йоцов в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.