Васил Гарнизов: Въпросът е ще търпим ли авторитарни лидери и след кризата

"Във времена на криза и несигурност нараства невероятно очакването някой експерт, някой от екрана да даде ясни и прости истини, които като че ли ще оцелеят дълго във времето", казва доц. Васил Гарнизов, преподавател по социална и културна антропология в Нов български университет.

Като човечество сме минали през много епидемии, които са ни обричали на социална дистанция, подчерта Гарнизов, визирайки епидемиите от чума и холера, както и испанския грип.

„Епидемии, които са отнасяли милиони жертви и десетки милиони заразени. Да, временно са преставали хората да общуват, временно са преставали да се прегръщат и ръкостискат. Минава кризата и старите, трайни жестове се възстановяват. Дали сега след този криза ще изчезне ръкостискането,  може да каже само историята.“

Пандемията ни променя много сериозно поне в три отношения – как мислим света и себе си, как се отнасяме към себе си и към другия и какво ценим, смята антропологът.

„Тази пандемия ни кара да се чувстваме крайно несигурни. Ние не знаем какво да мислим за ситуацията. Не знаем кога, как тия неща ще свършат. Не знаем ние ще бъдем ли засегнати и кога, близките ни ще бъдат ли засегнати и как. Какво да се прави, какво да не се прави, кое е правилно и кое е неправилно. Много базови жестове от нашето всекидневие изведнъж стават безсмислени и увисват във въздуха. Ставаме малко като кукла на конци. В такава ситуация умът на повечето хора се затваря и ушите им започват да чакат много ясни и прости напътствия, предложения за много ясни и прости решения. Засилва се много класификационното мислене, черно-бялото мислене, изчезват нюансите, изчезват фините детайли на мисълта и поведението.“

В тази ситуация, поради очакването за яснота, много по-лесно се „харчи“ авторитарното управление, отколкото мекото насочване или самоуправлението на хората, подчерта Васил Гарнизов.

„Очакването ни някой друг да поеме отговорността, да има ясна визия, да вземе ясно решение и да го направи вместо нас е свързано и с още едно нещо – в момента, в който ние станем несигурни, в който се разпадне всекидневния ни свят, в много по-голяма степен започваме да се центрираме върху групата и да пренебрегваме индивида. Всеки е уязвим – и бедни, и богати, и хора с възможности, и без възможности – в един момент индивидуални ценности като състезание, индивидуален престиж, успех, популярност, власт се избутват настрани, за да се пъхне на преден план подкрепа, солидарност, съгласие… обаче и конформизъм. От една страна очакваме силна ръка да реши проблемите, от друга страна притискаме индивида да отстъпи на заден план и бутаме напред комформизма. Груповите ценности получават много мощна подкрепа, докато индивидуалните отиват на заден план. В този момент изпъкват авторитарните фигури. Целият въпрос е ние доколко и как можем да ги търпим след като свърши кризата.“

Според Гарнизов след края на кризата обществото ще жадува разгул и свобода, ще иска да компенсира неглижирането на индивида. „И дали авторитарният тип лидер, по-твърдият тип лидер ще може да се харчи в една следкризисна ситуация – това е голяма загадка...“