Данните от анкетите с родители ще бъдат използвани за промяна на социалните политики у нас, както и за въвеждането на услуги и терапии, от които имат нужда децата с проблеми в развитието.
Изследването ще бъде част от световен доклад за техния статус - изоставане, нарушения или увреждания.
Колкото повече семейства се включат, толкова по-представително ще бъде проучването за страната ни. Идеята е анкетата да се провежда през определен период от време (например на всеки 5-10 години), за да се отчита промяната в нуждите на семействата и колко работят нововъведени програми.
Родителите попълват онлайн въпросник в три части. В първата се събират данни за родителите, във втората се попълва информация за детето и неговата диагноза, а третата съдържа данни за достъпа на детето до медицински, консултативни, образователни и други услуги.
Над 350 семейства от страната до момента са се включили в анкетата, съобщи за „Хоризонт“ Михаела Барокова, докторант по психология на развитието от Центъра по изследвания в областта на аутизма към Boston University. Няма официална статистика какъв е броят на децата с проблеми в развитието у нас, уточни тя.
„Трябва да лобираме родителите да се информират, да имаме данни. Нямаме статистика. За да може да се направи политика, държавата да каже – даваме еди-колко си милиона за задължителна терапия, държавата трябва да знае колко са тези деца, на каква възраст са, колко е продължителна терапията, за да може да отпусне тези средства“, заяви в предаването „Хоризонт до обед“ д-р Галина Маркова-Дерелиева - ръководител на Ноу-Хау Центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ. По думите й това е индиректен начин, по който родителите могат да искат определени политики за децата с проблеми в развитието.
Изследването дава възможност родителите да кажат през какво минават и какви са техните трудности, подчерта тя и отбеляза, че няма интеграция по принцип, има интеграция индивидуално на всяко дете.
„В България имаме навика да обвиняваме хората, които имат трудности. Вместо да осигуряваме включващата среда, ние обвиняваме родителите, децата...“
Важно е специалистите от подпомагащите професии да се обучават достатъчно и практически, сега това се случва предимно теоретично, изтъкна Галина Маркова.
„Приобщаването се случва най-вече през отношение, но най-вече с подготвени приобщаващи професионалисти. Затова говорим, че няма приобщаваща среда. Отношенията в училище, в центровете, по други места, в здравната система са такива, че родителят не може да бъда приобщен, включен, разбран, подпомогнат, уважен“, коментира Галина Маркова.
Много е сложно обществото да се избави от предразсъдъците си. Затова професионалните общности на помагащите професии са първите, които трябва да бъдат обучени - да види обществото, че има хора, които могат да приобщават, смята тя.
Един професионалист отива в платените услуги, защото там ще вземе повече пари. Ако общодостъпните услуги получават достатъчно ресурси от държавата (а ЕС непрекъснато инвестира в социалните услуги), то те ще бъдат на висота и един специалист ще бъде мотивиран да отиде там, смята Маркова. „Не може един социален работник да получава 600 лева заплата и да очакваме от него каквото и да било.“
Още детайли по темата чуйте в звуковия файл.
От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...
"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ". Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..
Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..
Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..
Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...
Имах два избора - или да вляза и да го ритам, докато шава, или да туширам конфликта, защото очевидно той не разбира от дума. Реших, че е по-добре..
Благотворителна кампания в Добрич осигурява храна за бедни семейства и самотни възрастни хора в навечерието на великденските празници. Инициативата..
1909-та. Годината, в която френският журналист и автор Гастон Льору започва да издава в ежедневник, част по част, готическия криминален роман, с..