Данните от анкетите с родители ще бъдат използвани за промяна на социалните политики у нас, както и за въвеждането на услуги и терапии, от които имат нужда децата с проблеми в развитието.
Изследването ще бъде част от световен доклад за техния статус - изоставане, нарушения или увреждания.
Колкото повече семейства се включат, толкова по-представително ще бъде проучването за страната ни. Идеята е анкетата да се провежда през определен период от време (например на всеки 5-10 години), за да се отчита промяната в нуждите на семействата и колко работят нововъведени програми.
Родителите попълват онлайн въпросник в три части. В първата се събират данни за родителите, във втората се попълва информация за детето и неговата диагноза, а третата съдържа данни за достъпа на детето до медицински, консултативни, образователни и други услуги.
Над 350 семейства от страната до момента са се включили в анкетата, съобщи за „Хоризонт“ Михаела Барокова, докторант по психология на развитието от Центъра по изследвания в областта на аутизма към Boston University. Няма официална статистика какъв е броят на децата с проблеми в развитието у нас, уточни тя.
„Трябва да лобираме родителите да се информират, да имаме данни. Нямаме статистика. За да може да се направи политика, държавата да каже – даваме еди-колко си милиона за задължителна терапия, държавата трябва да знае колко са тези деца, на каква възраст са, колко е продължителна терапията, за да може да отпусне тези средства“, заяви в предаването „Хоризонт до обед“ д-р Галина Маркова-Дерелиева - ръководител на Ноу-Хау Центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ. По думите й това е индиректен начин, по който родителите могат да искат определени политики за децата с проблеми в развитието.
Изследването дава възможност родителите да кажат през какво минават и какви са техните трудности, подчерта тя и отбеляза, че няма интеграция по принцип, има интеграция индивидуално на всяко дете.
„В България имаме навика да обвиняваме хората, които имат трудности. Вместо да осигуряваме включващата среда, ние обвиняваме родителите, децата...“
Важно е специалистите от подпомагащите професии да се обучават достатъчно и практически, сега това се случва предимно теоретично, изтъкна Галина Маркова.
„Приобщаването се случва най-вече през отношение, но най-вече с подготвени приобщаващи професионалисти. Затова говорим, че няма приобщаваща среда. Отношенията в училище, в центровете, по други места, в здравната система са такива, че родителят не може да бъда приобщен, включен, разбран, подпомогнат, уважен“, коментира Галина Маркова.
Много е сложно обществото да се избави от предразсъдъците си. Затова професионалните общности на помагащите професии са първите, които трябва да бъдат обучени - да види обществото, че има хора, които могат да приобщават, смята тя.
Един професионалист отива в платените услуги, защото там ще вземе повече пари. Ако общодостъпните услуги получават достатъчно ресурси от държавата (а ЕС непрекъснато инвестира в социалните услуги), то те ще бъдат на висота и един специалист ще бъде мотивиран да отиде там, смята Маркова. „Не може един социален работник да получава 600 лева заплата и да очакваме от него каквото и да било.“
Още детайли по темата чуйте в звуковия файл.
„Образователната система показа, че може да работи в електронна среда - нещо, което може да го взаимстваме и да го надграждаме." Това каза в предаването „Преди всички“ Юлиян Петров, председател на синдикат "Образование" в КТ "Подкрепа". Народното събрание днес гледа на първо четене промените в Закона за предучилищното и училищното образование ...
"Не трябва да се разгласяват такива доказателства, които могат да доведат до предварително съставяне на мнение, че едно лице е виновно . Много са страшни последиците." Това заяви в предаването "Преди всички" адвокат Искра Кишкова. Заедно с бившия съдия, а сега адвокат Методи Лалов тя отправи писмо до Министерския съвет, Висшия съдебен съвет,..
Личните лекари продължават да настояват да имат правото да издават направления за изследване за коронавирус. Преди месец бе дадена възможност PCR тестът да се заплаща от Здравната каса. Първоначално зелена светлина за това даваха само епидемиолозите в Регионалната здравна инспекция. "След време това правило се промени и се даде възможност..
Освен тежкия ромски проблем и невключването на голям процент ромски деца в дистанционното обучение, има и голям дял деца, които уж не бе трябвало да имат проблеми и които също изпадат от онлайн обучението по една или друга причина . Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ Марта Методиева, преподавател в Класическата гимназия (НГДЕК), Софийския..
"Нормално е да имаме спад на инфлацията. Когато имаме подобен спад в икономическата активност, ефектът е дефлационен ". Това каза пред БНР икономистът Стоян Панчев - председател на УС на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Прогнозите на Европейската комисия за икономиката на България са, че тя ще се свие със 7% догодина, ръстът ще е 5,3..
Няма място за паника. Епидемиологичните данни сочат, че броят на хората с тежко и сериозно протичане на Covid-19 не е висок. Това каза в интервю за "Хоризонт" проф. Мира Кожухарова. "Сега, с отпускането на мерките е нормално вирусът да има по-широко разпространение . Резултатите от това разпространение продължават да бъдат много добри,..
Напастта „бетономорие“ е съпоставима с Covid и корупционните интереси, превзели държавата ни. Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ Мирослава Петрова, граждански активист от сдружението „Да запазим Корал“ . „ В една държава, която прилича силно на превзета, с всички данни и факти в това отношение, ако продължават по този начин, няма да..
"Христо Иванов , когато стъпи на брега на "Росенец", се позова на разследване на „Биволъ“. Всичко това ние сме го изложили. Всеки един елемент около..
"Внасяме няколко сигнала в прокуратурата. Първият е за пясъка на брега пред сараите на Доган, който се оказва, че е изчезнал, а на негово място се..
Улицата, която води към резиденция „Росенец“ от тази година е частна собственост, припомни кореспондентът на БНР. На 28 април, Общинският съвет в..
Ясно
Разкъсана облачност