Образите в романа са постоянни жители в едно малко, типично българско село с враждебно отношение към големия свят, който го заобикаля.
"Ние, българите, хем от една страна се стремим да ползваме благата на западния свят, които виждаме предимно в материален план, а от друга страна много браним идентичността си, която пак свързваме с материални неща – ракията, лютеницата, чушкопеците. Темата на романа е за сблъсъка между тези две битности. Защото българинът е някак разкрачен между тях и се опитва да ги съчетава, което винаги води до драматични резултати", отбеляза Иво Сиромахов.
„Ние винаги гледаме с подозрение към заобикалящия ни свят, ние сме враждебно настроени към света извън нас, привиждаме в него някаква скрита заплаха и затова ограждаме себе си със стени, зад които поглеждаме с едно криво око към съседите си. От друга страна, много силен е нагонът „У майкини“ да се съизмерват с другите, те живеят в постоянна паника – какво ще кажат хората за нас“, допълни писателят.
„Българинът е материален човек. Той живее с неща, които може да усети, да пипне. Неслучайно имаме такава поговорка – око да види, ръка да пипне. Ние много рядко излизаме от света на предметите и много малко са хората, които се опитват да надникнат и в света на идеите, да се запитат всъщност какви хора сме, накъде сме тръгнали, какво ще остане след нас. В крайна сметка зад нас няма да останат счупените ни смартфони и ръждясалите ни чушкопеци, а може би други неща, които сме завещали като идеи, като дух – на децата си, на внуците си, на малкото общество около нас.“
„Още от малки ни учат, че „много хубаво не е на хубаво“, че човек не бива да показва, че е много щастлив, за да не се урочаса, вярваме във всякакви дивотии като врачки, предсказания, ретроградни Меркурии и винаги смятаме, че зад ъгъла ни дебне нещо лошо. Никога няма да можем да се усмихнем. Освен това ни учат, че който се смее последен, най-добре се смее и затова някак си избягваме да се смеем, докато не сме сигурни, че сме останали последни“, коментира Сиромахов и посочи, че "ако видите някой по улицата да се усмихва, той е или чужденец, или е луд".
Стремежът към известност на всяка цена дойде с навлизането на риалити форматите, в които „на участниците се дава най-лошия възможен съвет – бъди себе си“, смята Иво Сиромахов. „Което какво означава? Означава – ти си прост, невъзпитан, обаче бъди си такъв, така си много готин, такъв искаме да те снимаме, такъв ни вършиш работа.“
У нас нищо не се прави умно и интелигентно – нито магистралите, нито къщите, нито туризмът на морето, подчертава Сиромахов. „Много малки изисквания имаме към себе си. Знаете, има такъв израз – карай, може и така. Даже има още по-лош израз – объркахме го, ама даже така по-добре стана. Много малко се цени умът и интелектът, за сметка на грубата сила, арогантността, простащината. Вижте кои политици успяват, кои вървят напред, кои доминират – онези, които имат 50 думи речников запас, които говорят глупости, които са арогантни и нахални“, изтъкна още авторът.
Големият проблем на нашето общество според Иво Сиромахов е лошото възпитание. „Масово около нас се отглеждат малки егоцентрични простаци, които порастват и стават възрастни егоцентрични простаци. Провалът ни като общество, като народ е заложен още в детските години.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години. В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..
Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..
От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Трудно е да се прецени дали ПП-ДБ ще са втори на изборите, но няма съмнение, че вдъхновението е напуснало избирателите на ПП-ДБ и ще доведе до..
"Чак опашки не може да кажем, че има за тестване за коклюш, но има многократно повишен интерес към тестовете . Това е нормално предвид ситуацията в..
"В последните години се борих много активно срещу целия модел в България, който не предоставяше медийна свобода, не предоставяше върховенство на..