Проф. Андрей Пантев за Новия свят, старите проблеми и съборените статуи

„Хората търсят необходимия грешник“. Това заяви пред БНР проф. Андрей Пантев в коментар за събарянето и поругаването на паметници и статуи в Съединените щати.

Той припомни, че през 1992 г., когато се отбелязва 500-годишнината от откриването на Америка от Христофор Колумб, латиноамеркански интелектуалци са призовали: „Не чествайте, а оплаквайте това дело.“

Според професора по история всяко историческо събитие или процес подлежи на корекции и отрицания:

„Даже и Исус Христос не е толкова безукорен, след като Исак Бабел, едни прекрасен еврейски автор от Одеса, казва: „Че какво му пречеше на Господ да засели евреите в Швейцария.“ Но Пантев бе категоричен, че личностите и паметта и паметниците не трябва да се рушат, независимо кога, заради какво събитие и на кого са вдигнати.

Историкът отбеляза, че хората разбират по различен начин живота на отечествата си – едни смятат, че техните предци са светци, а други – че са злодеи.

Според него драмата на съвременниците е, че в техните представи за миналото не могат да работят с полутоново, с полуоценки, с „четирисезонни по Вивалди мелодии. Не може единият да е само велик, а другият да е единствено злодей. Има неща, които трябва да бъдат оценени по различен начин. Това не значи, че трябва да се прекланяш пред единия и да се упражняваш в шегички пред другия... Не бива да има такова свирепо противопоставяне, защото нашите опоненти – герои или мерзавци – са мъртви.“

Пантев подчерта, че робското негърско население в САЩ се е разглеждало като частна собственост, която е свещена и неприкосновена – следователно като неприкосновена се е приемала собствеността върху робите.

Приемането на Декларацията за независимост на САЩ, в която се отбелязва, че всички хора са равни, всъщност не решава проблема с неравенствата на робите, индианците и жените, смята Пантев и обобщава, че:

„Демокрацията се ражда в греховен ембрион. Както пише Карл Сейгън, „Гърците са мислели за звездите, но не и за робите.“ Ние трябва да приемем това с мъка.“

В заключение професорът по история подчерта:

„Едно е ясно. Когато си създаден в несправедливост, не можеш винаги, носейки меч, автомат или карайки танк, да бъдеш ангел“, като цитира вожда на реформацията Мартин Лутер, който казва, че една несправедливост не се ликвидира с друга.

Пантев припомни, че е прекарал 4 прекрасни години от живота си в САЩ и сравнявайки с периода на престоя си, заяви:

„На времето имаше такъв анекдот: Защо във Вашингтон няма военни и политически преврати. Ами защото там няма американско посолство. Ето че бумерангът се завръща. Ето, че във Вашингтон има американско посолство, има бунтове, които малко говорят за онази обетована земя, която библейски беше присвоена и експонирана от Америка.

Това вече не е онази Америка…, която дълго време беше сочена за образец на благородство, справедливост и хубав живот. Дано тя да си остане и ще остане значима, велика, мощна сила. Но нейното обаяние намалява, да не кажа го няма никак... Черните ще си останат черни и едно дете, което се ражда в Харлем, ще има много по-малко възможности от онова дете, което, благодарение на препоръките и парите на баща си, отива в Харвард.“