Река Дунав, която всички в региона на Белене приемат като неизменна част от живота си, и в двата дни на фестивала беше център на всички прояви - кулинарно състезание под мотото „Дунавска трапеза”, песни, танци и рибарски истории. За първи път стотици пуснаха хартиени лодки в реката с послания и пожелания, с надеждата да се сбъднат. Замисълът е този ритуал да се превърне в ежегодна традиция. Лодките тази година са били между 300 и 400.
„Река Дунав е част от нашия живот. Тя е част от нас и когато не сме тук, много ни липсва“, казва жителка на града. „Не съм убедена, че са достатъчно грижите, които се полагат. Не само за реката, а като цяло в България във връзка с екологията.“
„Дунав е свобода. Ние сме израснали покрай реката. Красота, тишина, спокойствие – това ни дава на нас“, допълва друга жителка на Белене – Ася Дулева. Най-големият проблем на града според нея е „липсата на потенциал за развитие и работа“. „Има нужда от голям проект, който ще съживи не само Белене, но като цяло региона“, отбелязва тя.
Според кмета на Белене Милен Дулев повече хора трябва да знаят, че единственият български природен парк на Дунав - "Персина", се намира именно там, а от 290 вида птици на българска територия в района на Белене се срещат 260. Това е второто място у нас с колонии на пеликани. Също край Белене гнезди и морският орел, защитен вид в световен мащаб. „Дунавът дава живот и ние се обръщаме към Дунава“, подчертава Милен Дулев.
Във всекидневното хранене старите рецепти сигурно не се спазват, но когато имаш задачата да се върнеш назад във времето и да покажеш на подобно място, ги търсиш, казва шеф Ангел Ангелов. За празника са били приготвени „огромни мрени, опечени, направени по няколко начина, аранжирани с картофчета, една женица беше направила риба с домати, саламура имаше – от саламура до саламура има някои тайни и тънкости“, допълва шеф-готвачът.
„Културата на хранене ни е съхранила и тя ще ни унищожи. Защото ние сме възприели културата на хранене по информационния канал, който сме имали в семейството. Сега обаче възприемаме културата на хранене по информационния канал, който ни налагат. Налагат ни гурме. Да де, ама аз в къщи не се храня по този начин“, отбелязва готвачът и призовава да използваме наследения „информационен канал за кулинарните удоволствия“.
„Моята баба един път или два пъти в седмицата печеше скумрия. Сега, каквото и да ми каже някой, аз харесвам най-много скумрията. Да, има страхотни риби, но аз имам кулинарен спомен“, дава пример Ангелов.
Целия репортаж на Латинка Светозарова чуйте в звуковия файл.
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..
Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..
Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..
19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура Отзвук от 19-та Световна среща на..
Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите. От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..
Милена Кирниколова е известен инструктор по карате в Плевен. Нейните възпитаници непрекъснато печелят престижни отличия. Тя е гост в "Горещо сърце" по "Хоризонт". Истинска гордост са победите на световното първенство по карате в японската столица Токио. Самата Кирниколова завоюва бронз при ветераните в родината на този спорт. Тя е изключителен..
Ако е възможно да се излезе от олигархичната машина, в която България е потънала до шия, единственият начин, познат от античността, е..
Няма увеличение на натовареността на работа на фериботния терминал за тежкотоварни автомобили край Силистра, след началото на ремонта на Дунав мост...
"Политиците трябва да бъдем лоялни единствено към нашите избиратели. Те са ни изпратили да решаваме техните проблеми. Не се чувствам предател . Не..
Разкъсана облачност
Ясно
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица