• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Мариян Карагьозов за предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди две седмици турският президент Реджеп Ердоган подписа указ за превръщане на „Св. София“ от музей отново в джамия.

С тази стъпка Ердоган влезе в историята, нареждайки се до основателя и първи президент на нова Турция - Мустафа Кемал Ататюрк, разпоредил край на мюсюлманските молитви в храма през 30-те години на миналия век.

От едната страна на уравнението за Ердоган бяха влизане в историята със символичния във вътрешно- и външнополитически план ход, а от друга - очакваната негативна международна реакция. Отношенията с Европейския съюз обаче от години са обтегнати, а за Съединените щати и Русия въпросът не е стратегически. Така че Ердоган си позволи да рискува.

Какви са настроенията в Турция по въпроса? Репортаж на кореспондента на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов от откриването на „Св. София“ за ислямски молитви вчера.

Болка от превръщането на „Св. София“ от джамия в музей е закодирана в творбите на цяло поколение ислямски интелектуалци в Турция от 30-те и 40-те години на ХХ век, сред които емблематични имена като Нихат Атсъз и Неджип Фазъл Късакюрек.

Въпросът обаче става неизменна част от политическите спорове в Турция по-късно. Влиянието на работническите и левите сили вследствие на индустриализацията и урбанизацията през 60-те започва да нараства. В отговор държавата започва да подкрепя националноконсервативното течение като контратежест на левицата.

На 5 юли 1967 година папа Павел VI посещава Истанбул и прочита молитва в „Св. София“. В отговор на това ден по-късно националистическо-религиозният Национален съюз на турските студенти (Milli Türk Talebe Birliği) провежда там масова ислямска молитва (намаз).

Първият политически лидер, който поставя въпроса за превръщането на „Св. София“ отново в джамия, е бащата на политическия ислям в Турция Неджметин Ербакан.

На площада вчера разговарях с негов поддръжник от главния град на Кападокия - Невшехир:

„От години покойният учител Неджметин Ербакан настояваше за отваряне за молитви и превръщане на „Св. София“ в джамия. Ние сме привърженици на движението му „Национален възглед“. Радваме се, че беше отворена като джамия. Султан Мехмед Завоевателя е спечелил битката, само тази църква е превърнал в джамия, другите не е докоснал. В Испания по време на нашия мюсюлмански халифат сме имали 1000 джамии, сега я има една останала, я не. Ние в Турция нито една църква не сме разрушили. В Невшехир има десетки църкви, така е и в Истанбул. Но „Св. София“ е символ на завоюването на Истанбул“.

Социологическите проучвания сочат, че около 2/3 от турците подкрепят превръщането на „Св. София“ в джамия.

Допускането на вярващите, желаещи да се помолят край храма вчера, започна в 10 сутринта. Само час по-късно валията на Истанбул обяви, че местата на площада са запълнени. Пристигналите бяха от цяла Турция, но и от по-далеч. Млад турски емигрант коментира символиката на момента:

„Живеем в Холандия. Специално дойдохме за откриването на нашата „Св. София“. С Божията воля, надяваме се след „Св. София“ джамията в Кордоба в Испания да бъде отворена и джамията „Ал Акса“ да бъде избавена от окупацията“.

Освен на площада пред храма хора се трупаха и на съседните улици от преди изгрев слънце. Президентът Ердоган, който беше сред молещите се вчера в „Св. София“, съобщи по-късно, че в района е имало около 350 000 души. Дори и опозиционни формации, като Добрата партия, Партията на щастието и новооснованата формация на Ахмет Давутоглу изразиха подкрепа за решението. Прокюрдската Демократична партия на народите призова въпросът да не се използва в политическите игри.

За мнозинството от турците обаче това е въпрос на национална идентичност и суверенитет. Турският емигрант в Нидерландия е категоричен:

„Един може да го разглежда като политически въпрос, друг - по друг начин. Ако някой дойде от чужбина и забие знамето си на вашата собствена територия, ще приемете ли това? Например, в Пловдив? Това не е политически въпрос, а въпрос, който носи мюсюлманската идентичност. Тук е турска територия.

Събеседникът ми от Невшехир е съгласен:

„Това е най-важният елемент от суверенитета на мюсюлманите в тази страна. Той ни е оставен от султан Мехмед Втори Завоевателя. Ако мюсюлмани управляват тази страна, това трябва да е джамия. Ако не я управляват мюсюлмани, може да е музей или нещо друго“.

Въпреки високата подкрепа за превръщането на „Св. София“ в джамия допитвания показват и че според над 44 процента от турците това е средство за отклоняване на вниманието от икономическите проблеми на страната.

Дали мобилизацията на ислямския електорат заради „Св. София“ ще бъде трайна и дали тя ще даде възможност на президента Ердоган да укрепи позициите си ще проличи през следващите месеци.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.