"Добри условия за научни изследвания по европейската програма "Хоризонт 2020" имат българските учени за програмния период до 2027 година". Това каза пред БНР доц. д-р Евгени Евгениев, който е основен преговарящ за България по програмата за научни изследвания.
За следващите 7 години парите по програмата са 75,9 млрд. евро, а към тях има и допълнителни близо 11 млрд. евро за иновации, свързани с Covid-19.
Според Евгениев обаче българските университети трябва да засилят повече партньорствата си с университетите от Западна Европа, за да имат успех подадените проекти.
"Няма конкретен дял от този бюджет за България, тъй като цялата програма "Хоризонт - Европа 2021-2027 година" е на конкурентен принцип. България се конкурира. Учените и бизнесът от България се конкурират с всички участници от държавите членки на ЕС. И отделно от това дори могат да участват и трети страни, както ги наричаме", коментира Евгени Евгениев.
България не е сред водещите по финансиране на проекти на рамкови програми за наука и иновации, подчерта експертът.
"Неуспешно нямам предвид в негативен план да погледна нещата, но просто сравнявам България с всички други страни членки на Европейския съюз. И ние стоим не толкова добре. Имаме по-голям потенциал, тъй като все пак България е държава със 7 милиона население. Един Кипър, който е с няколкостотин хиляди души - много по-малко научни изследователи, прави повече проекти и повече пари печелят. Те са до момента с над 200 млн. евро във финансирани проекти. Но пък в Кипър имат много добри взаимоотношения с гръцки изследователи, с диаспората от Обединеното кралство, с които си партнират много успешно и затова те са успешни. Тоест, ние трябва да намерим формулата в България, която е успешна не само за подготовка на проекти, но и за успешно реализирани проекти, които ни дават възможност да минем в следващата фаза, в която ние имаме много повече на брой проектни участия".
За "Хоризонт 2020" до момента имаме 732 участия на български проекти, като за предния период - "Седма рамкова програма", имаме 716, тоест, покачили сме се само с 16 проекта в сравнение с предния програмен период, който беше до 2014 година. Това, което липсва на България, са повече проектни предложения. Не по 10 на конкурс, а по 100, по 200, за да можем да имаме повече успеваемост. Обикновената средна успеваемост е 2-3%.
"Най-големият проблем е липсата на колаборативни мрежи между източноевропейските научни институти и университети и западноевропейските такива. Несъмнено Западна Европа, в ядрото на Европа, Европейският съюз на 12-те, са много по-успешни в проектните кандидатствания, в реализацията на проекти в така наречените "върхови проекти на науката", и източноевропейците, ние трябва да следваме тази посока. Разликата с предни програми като законодателен акт е, че сега учените и бизнесът в България имат много по-големи шансове за попадане в колаборативни мрежи по три причини. Първо, осигурен е по-висок бюджет за източноевропейските, т.е. западноевропейските партньори вече имат повече мотивацията да включват източноевропейски партньори", изтъкна Евгени Евгениев.
Имаме повече възможности на Европейската комисия да участва в мониторинга. Когато Европейската комисия прави мониторинг, тя след това излиза с препоръки как да се подобри една система, предлага мерки, с които трябва да се подобри националният капацитет, иновационен и научноизследователски. Това означава, че страни като България, Румъния, Естония, Литва, Латвия, Полша и Унгария, ще могат да получават и допълнително финансиране, за да подобряват своята национална система. Защото това е нещото, което прави иновационна пропаст между Западна и Източна Европа като членки на Европейския съюз.
Цялото интервю на Добромир Видев с Евгени Евгениев можете да чуете в звуковия файл.
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Проблемът е огромен в Югозападния район за планиране, в който е и..
"Недоверието в институциите е повсеместно. Това е пагубно за една държава", заяви пред БНР бившият министър на земеделието Кирил Вътев относно проблема с чумата по овцете и последвалите протести на фермери. "Всяка страна в ЕС има референтна лаборатория. Всички тези национални референтни лаборатории имат ежегоден крос тест, който е сравнение..
"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР Руслан Трад, военен анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон. Споразумение за прекратяване на огъня между Израел и ливанската шиитска групировка "Хизбула" влезе в сила на 27 – ми ноември. Още същият ден обаче се разпали..
Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Жельо войвода , Сливенско. На място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат евтанизирани. Труповете на животните ще минат през екарисаж , който бе инсталиран тази сутрин в близост до фермата. Зоната за..
Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно . Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството". "Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя. По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор . " Бездната е огромна, разликата е..
Политиците, дали пък да не получат урок, защото НС не може да тръгне, пред очите ни се разпада политическата среда. Дали пък не трябва да се касират изцяло изборите и да послужи като урок на всички, коментира Стефан Манов от Обществения съвет на ЦИК в интервю пред БНР. Той е категоричен, че Изборният кодекс (ИК) не трябва да се отваря,..
"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР Руслан Трад, военен анализатор от..
"Атанас Атанасов е възможност да преговори за създаване на управленско мнозинство . Бихме го подкрепили само ако започнем преговори за мнозинство...
Доналд Тръмп номинира тази седмица генерала от резерва Кийт Келог за свой помощник и специален пратеник за Украйна и Русия. Така новоизбраният..