20 години от трагедията с атомната подводница "Курск"

На днешната дата преди 20 години в Баренцово море потъна ядрената подводница "Курск". Загинаха всички моряци. Това е най-тежката военна катастрофа и до днес, която е преживял руският военен флот след разпадането на СССР. 

Историята разказва, че години преди трагедията българската пророчица Ванга казала: "В края на века „Курск“ ще се окаже под вода и целият свят ще го оплаква". Всички се чудили какво означава това, тъй като градът не е на пристанище. Но на 12-и август 2000 година всички руснаци се сетили за думите на петричката пророчица. 

Преди началото на военно учение в акваторията на Баренцево море, „Курск“ губи контакт с повърхността. Западни сателити отчитат струпване на военна сила на мястото. Руска авиация със ядрено оръжие на борда напуска базите. НАТО не е уведомено според правилата за международна безопасност. „Курск“ потъва. 118 моряци намират смъртта си в затвореното пространство на смятаните за най-надеждни и най-добре въоръжени атомни подводници на планетата. 

 20 години след трагедията остават много въпроси. Защо руският флот не е използвал способностите си, за да спаси екипажа? Защо е била отказана британска и норвежка помощ? Имало ли вместо взрив, сблъсък или торпилиране от страна на намиращите се наблизо американски подводници? Каква е била причината за безпрецедентното посещение на директорът на ЦРУ Джордж Тенет в Москва? Избегната ли е била трета световна война?

 „Нас ни убиха“ – ще напишат надяващите се до последно живи да бъдат извадени. Близките на загиналите насочват гнева си към руската държава. Като тази майка, която обяснява на руския вицепремиер Иля Клебанов как за малко пари синовете им рискуват живота си: 

"За едни 50-70 долара на месец, които получават, сега те седят в капан на проклетата консерва? Колко дълго щеше да продължи? За какво ги отглеждаме? Кажете ми, имате ли собствени деца? А? Предполагам, вие нямате деца! Не разбирате ли? Те не получават нищо! В Кремъл имате всичко. Но тук нямаме нищо! Не можете да ни осигурите нито за живот, нито за военна служба! Нищо!". 

След трагедията се появяват много песни, постановки, филми- игрални и документални, които разказват историята, изследват теориите за причините и проследяват всеки факт, колкото и конспиративен да е той. След продължило години разследване е обявено - официалната версия е взрив на торпедо, работещо с пероксид водород. Капитан първи ранг от резерва Станко Станков допуска тази версия. Като командир на подводница „Победа“ и председател на Съюза на подводничарите в Република България капитан Станков казва, че това е опасна ситуация за една подводница: 

"Истината на „Курск“ за мен е следната. Там те експериментираха торпедо с гориво водороден прекис, така наречените кислородни торпеда. И е възникнал пожар в кислородното торпедо. В следствие на което торпедото се взривява. Това е първият взрив, който регистрира норвежката сеизмична станция - по-малкият. След което детонира целият боезапас в първия отсек, където има много торпеда на стелаж и практически този отсек и преградите, включително и до осми отсек са нарушени и загиват за секунди всички подводничари, с изключение на момчетата от последния, осми отсек. Момчетата в кърмовия отсек чуват взрив, огромен взрив - първи и втори взрив- и нищо повече. Те нямат идея откъде произлиза, каква е причината за взрива. И първото, което им идва на ума, е, че някой ги атакува. Това не е първият случай на взрив на торпедо в подводница и детонация на целия боезапас от първи отсек. Такъв случай има, ако се не лъжа, може и да ви подведа, през 60-те години в една от северните бази на флота, където в една подводница детонира торпедо, детонира боезапас и тя потъва така, както е вързана на плаващия кей".  

Адвокатът на загиналите Борис Кузнецов също приема, че взрив на борда е причина за потъването. В онлайн среща през септември 2019-та година той критикува начина, по който руските власти са се отнесли към ситуацията и не са потърсили бързо помощ за спасяване на оцелелите:  

"На практика не е имало нещо, което да бъде скрито. Подводницата беше нова към онова време – едва от четири години на въоръжение. Имало е разбира се тайни. И е имало страх, че те биха могли да попаднат при американците, норвежците или англичаните. По спомените на някои от участващите в операцията по изваждането даже, на чуждите екипи са били отнемани мобилните телефони. Страхът от разкриване на тайни е била първата причина да се откаже международна помощ при инцидента. Но това за мен е престъпление, защото нито една държавна тайна не може да бъде опазена за сметка на живота на хората. Но интересите на държавата продължават да бъдат приоритет, въпреки руската Конституция, която определя за важно опазването на здравето и живота на хората. И делото „Курск“ е нагледно доказателство за това".  

Като бивш подводничар капитан първи ранг от резерва Станко Станков допълва, че в ситуация, в която няма помощ, изходът винаги е гибелен. Но не е трябвало да бъде отказвана помощ, казва той: 

"За мен това е криворазбрано чувство за патриотизъм. Не зная. Наистина не искам да го коментирам. Но за мен това беше глупаво. Русия имаше водолази дълбоководни и апарати. Съветският съюз имаше такива, които обаче, за съжаление, тогава, когато загина „Курск“, вече бяха в други държави и работеха за други фирми, защото там заработваха по-добри пари".  

През 2002-та година наказателното дело за смъртта на моряците е прекратено поради липса на престъпление. Семействата на жертвите получават обезщетение. Посмъртно капитанът на кораба, Генадий Лячин е удостоен със званието Герой на Руската федерация (посмъртно). Членовете на екипажа са наградени с орден за храброст (посмъртно) с указ на президента Владимир Путин. А през 2018-та, в документалния филм на руския журналист Андрей Кондрашов, озаглавен "Путин", руският президент Владимир Путин разказва, че подводницата "Курск" е потънала заради занемареното състояние на руските военни сили след разпада на Съветския съюз:

"Току що – бях поел президентския пост, дори нямах представа колко сериозна е ситуацията. Министърът на отбраната ми позвъни и съобщи, че сме изгубили подводницата. Има живи, започваме работа, но е станало нещо трагично. По-късно всичко се изясни. Знаем към онзи момент в какво състояние бяха нашите въоръжени сили. И затова нямаше нищо удивително. Трагедията е колосална. Толкова хора загинаха. Вече знаем причините. И не трябва да ги забравяме". 

Към този момент Русия и Турция са единствените държави, които имат подводен флот в Черво Море. Покрай годишнината от трагедията с подводницата „Курск“, капитан първи ранг от резерва Станко Станков припомня, че и България е имала подводница. През 1916-а годна страната ни придобива първата подводница. 104 години след това последната беше превърната в музей. Според Станко Станков притежаването на подобно средство за защита има редица предимства и страната ни не трябва да се отказва от него: 

"Подводният флот е флот на славните морски държави. Подводницата е тежко и скрито оръжие. И не толкова скъпо, за да се използва. Това говори за държавническо мислене у тогава политически мъже. Сега, ние може би съм 11-ата държава в света, която вече няма подводници, което пак говори за държавническото мислене на нашите мъже. Или по-скоро за отсъствие на такова мислене. Подводницата е единственото средство, което в нашето затворено море може да се скрие и да си изпълнява задачите и по модерните сега асиметрични заплахи. Наблюдение на трафик на хора, на наркотици, охрана на платформи нефтени, на съоръжения, които работят на шелфа и добиват някакви ресурси, разузнаване, което може да остане скрито от нашите съседи. Защото един самолет за далечно радиолокационно наблюдение от типа „Ауакс“, като лети над Южното крайбрежие на Черно море, на територията на Турция, осветява цялата обстановка в Черно море. Нищо не може да се скрие, освен подводница. Когато подводница излезе от базата си, когато се констатира, че подводница, примерно българска, я няма в базата, това води незабавно до повишаването на напрежението на разузнавателите сили и средства, подводните сили и средства на съседните държави".  

Само преди дни министерството обяви, че се водят преговори за подводници "втора ръка" – от Норвегия и другата европейска държава. Военният министър Красимир Каракачанов изрази надежда въпросът да бъде решен в „следващите години“. А председателят на Съюза на подводничарите Станко Станков каза, че ако това се случи, на който и да е министър ще бъде издигнат паметник. 

Репортаж на Добромир Видев в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.