Майсторството в производството на гайтан

Любопитна история за промишлен шпионаж разказва как габровски търговец отива на изложение в град Брашов в Трансилвания и вижда машина за плетене на ширити. Издялква от дърво всеки един от елементите и като се връща в Габрово поръчва изработката им на няколко ковачи, за да не даде всички части в ръцете на един майстор. Събира ги и сглобява машината за изплитане на вълнен шнур. Така габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само части. За няколко години те се обособяват в отделен еснаф. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти.

Машините се продават в тогавашните гайтанджийски центрове Карлово, Калофер и Сопот. Плетенето на гайтан в Габровско започва сравнително късно - през 30-те години на XIX век, но занаятът се развива бързо и става един от най-силните в района. На него се дължи икономическият подем на Габрово, донесъл на града - във времето на индустриализацията славата на Българския Манчестър.

До ден днешен габровци произвеждат гайтан и той се използва предимно за украса на носии. В Етнографския музей на открито Етъра вълненият шнур се изплита по старата технология, както е било през XIX век - на чаркове, движени от силата на водата.

За онова време припомня Димитрина Илиева, която практикува занаята повече от 40 години: "В Габрово над Етъра, след Етъра, следват квартали Чарково и село Потока, моята майка е от село Потока, дядо ми е имал чаркове".

Гайтанът най-напред се използвал за заздравяване на шевовете на дрехите, след това за украса. Чарковете в одаите тракали и изплитали гайтан по поръчка на турската армия. След това този вид декорация навлиза и в нашето облекло, в носията, като най-много гайтан се използва за каракачанската носия - отбелязва майсторката.

Готовият гайтан се оставял в естествения цвят на вълната или се багрел. Димитрина Илиева е умела и в това занимание, което също практикува отдавна. По старата технология цветът се постига с оцветители от природата.

"Багренето с растителни бои се е практикувало даже и преди новата ера, първите бои, които са се използвали, природни бои са минералите, с тях са рисували телата си и са рисували по пещерите, те не стават за тъкани и по-късно вече преоткриват и растителните багрила", допълва Димитрина Илиев.

За разлика от химическите бои растителните дават пастелни цветове, а голямото предимство на естествените багрила е, че не провокират алергични реакции. Минусът е, че процесът е много бавен и два пъти трудно се постига един и същ цвят, обяснява Димитрина. Цветовете се получават, според това по кое време на годината е събирано растението, дори от коя страна на дървото са брани листата.